подсъзнанието може всичко

Предполагам, че е насочено към мен последното мнение...
Отдвана чета темата и ми е приятно да видя, че има повече хора, които споделят в много отношения моята гледна точка. Уважавам мнението на всички, вкл. и на Иван. Което не значи, че съм съгласна с всичко, което се пише.

Не разбрах кое точно те притеснява, може ли по-конкретно?

Мисля, че проблемът при повечето от нас във връзка с парите, е, че сме малко в едната крайност - не смеем да искаме.И, за да се освободим от страха си, можем да залитнем в другата посока - като гладен човек, който при наличие на храна преяжда.
Това е нормално и логично- за да се успокои махалото, преди това минава многократно и в ляво , и в дясно.
Затова, в този контекст, не съм съгласна с multimodal , а по-скоро с мненията на Иван.Някакси ние имаме насадена вина, така че ни идва малко повече.И какво лошо има да си купиш обувки за 10000.....и колкото нули още искаме? Нали някой ще получи тези пари от нас, ще ги употреби,  може би да се нахрани и т.н. А ако същите обувки струват10 лева? Каква е разликата? В обувките явно не е, значи в какво?
Ако  някоя кинозвезда си изгори парите, или ги зарови, та да изгният, по-добре ли е?
Вярно е, че е по-добре да мечтаем и искаме конкретни неща- напр. Обувки, а не парите за тях. Но, ето , аз имам да връщам пари.И искам ПАРИ, с които да мога да си върна заема.
Кое е положителното на парите ли? Ами едно много удобно средство за размяна.Много по-удобно, отколкото плащането в натура. Защото докато пазя половин прасе, за да го дам на майстора, дето ще ми залепи плочките, то може и да се вмирише.
И искам да дам пример- смятам, че в нашите тела еквивалента на парите са мазнините.Те не могат да се ползват направо.Но така се съхраняват резервите.И, при нужда, се евръщат в каквото е необходимо.Ако приемете, че съм права, замислете се - щом го има и в телата ни, значи все пак е хубаво.
Е, явно прекаленото трупане на запаси, не е хубаво.

Да, към мастните депа/натрупвания.
Също и към други разраствания като туморните образувания.

И не става въпрос само за прите.

Това ме навежда на мисълта за един доста често задаван въпрос, който вълнува и мен. Дали, както се казва, "на човек му е писано" карма/съдба или той "кове сам съдбата си".

На мен най-много ми допадна - и двете. 
Разглеждат се като неразделна част от едно цяло. - съдбата/кармата избираме сами и тя се реализира под формата на събития, които се случват в живота ни, за да ни провокират да вземаме решения и да действаме. Едното допълва другото и не може да съществува само за себе си. Ако не сме постигнали нужното - се прераждаме пак, с цел да си научим урока.

Ще си позволя да коментирам този цитат. Ако следваме Законът за допускането, или няма значение как го наричаме, чиито основен принцип е да бъдем това което сме и да позволяваме на другите да бъдат това което са, не би трябвало да правим оценки на въпросния хипотетичен мъж с обувки от крокодилска кожа, тъй като ние не можем да знаем какъв път към познанието си е избрал той. Кое е добро и кое не е добро за него, избира именно той. И именно способността ни да оставяме другите да живеят живота си, както смаятa за правилно, ни дава възможност да се докоснем до мъдростта.
А относно ценностната система по моему е доста субективно понятие. За някой хора дадено събитие може да е добро, а за други лошо. Все пак Светът се движи от субективизъм или както казват старите хора, всеки гледа от своята камбанария.

В тази връзка се сещам за една мисъл от любима моя книга, а именно -  това, което изживяваме се случва, за да можем да го променим   .

Не смятам просто избирам да се съсредоточа/мисля за положителните.

Е и аз чета между редовете, но допускам възможността да не съм прочел правилно не съм прочел правилно.


Радвам се за теб.
На база на какво правиш тези изводи? Не познаваш човека. Не знаеш какво мисли.

Богатите също вярват че възпитават децата си в добродетели, както и бедните.
Интересно е че днес работих с една жена която именно от това страда, от възпитанието, че бедността е добродетел.


Не разбрах къде увъртам. Всяко нещо си има положителна и отрицателна страна, както вече стана ясно. Наш е изборът от коя да го погледнем/възприемем.


Аз не се асоциирам с човека който си купува обувките, а се отнасям с емпатия към него. Това е мой избор, както ти избираш да се отнасяш с емпатия към тези които са предполагаемо ощетени от тази покупка. Макар че аз виждам повече ползи отколкото щети.
Не поощрявам хората да ламтят или да се стремят към пари, а да не изпитват страх от парите и вина от наличието им. Има голяма разлика. Явно и ти ми приписваш някои неща които не са съвсем верни.
Отговорност за думите и действията си съм поел. Ти избираш да отхвърлиш това което казвам и това е ОК. всеки избор е ОК, доколкото е осъзнат, а не автоматичен - "Защото така правят всички или защото така е писано еди къде си", а "Защото така избирам аз след като съм преценил за и против."

Мъдро, харесва ми!

Според мен ние имаме сходни (не еднакви , но доста сходни позиции) но по различен начин ги изразяваме. Ти си против парите като самоцел, но си за парите като средство. Права си. Съгласен съм.
Мислиш че излишното богатство създава повече проблеми отколкото ползи - пак съм съгласен.
 Изобщо с доста неща съм съгласен от това което си писала, но не с всички.


Съжалявам за менторския тон - навик от годините менторство.
Скромността и смирението са добродетели но също така биха могли да са и спънки ако са прекалени. 

а защо не и за да вървим просто "напред" ( в кавички, понеже не знам как точно да го нарека)


а за "кродилските" обувки...кк го е казала много точно:
един личен пример... едно време( като бях тинейджър) си мечтаех да дойде момент да съм толкова богата, че да си купувам цветя за удоволствие ... е дойде този момент... и бях щастлива, но сега имам и други желания....
имала съм и други мечти, които са се сбъдвали и не съм щастлива с тях....
така, че "поискай и ще ти бъде дадено"... но внимавай какво си полежаваш, че може да се сбъдне

Това се нарича АПАТИЯ.
Ако съзнанието обаче не е почти, а напълно изпразнено от желания, страсти, стремежи и амбиции това е НИРВАНА - целта на всяка медитация.
(Състояние което в Йога се приписва на съединяване с божественото начало.)

Пасифлора,
Подчертаните думи в изказването ти предполагат:
1 - че има една мярка за добро и лошо, а вече разисквахме това и разбрахме че всичко зависи от контекста, който пък се определя от интерпретацията на индивида.
2 - че не сме съвършенни, което е спорно, според мен. Аз твърдя че сме съвършенни в несъвършенството си. И отново въпросът опира в интерпретацията на този термин.
3 - че има някакъв старт, т.е. начало. А ако има начало то трябва да има и край. Къде е началото, къде краят, кой ги определя, защо са именно там и т.н. все въпроси на които няма отговор.  и пак стигаме до индивидуални интерпретации.
4 - че има една мярка за честност. Честно спрямо кого или какво, кой определя кое е честно- пак въпрос на интерпретация.
В крайна сметка както и да го въртим и сучем все ще стигаме до индивида, т.е. след един пълен кръг на лутане по външни ориентири неизменно ще се връщаме към себе си.
Ние сме центровете на собствените си Вселени. Началото и края и в нас са отговорите на всички въпроси които си задаваме.


Дай да спрем това разискване, защото колкото и да го разнищваме все ще стигаме до екзистенциални въпроси на които няма ясен отговор и отново всичко опира до това кой в какво вярва.

Да, твоето мнение имах предвид - даже посочих и цитат от него. По-конкретно от това не знам какво може да е.
Няма какво повече да кажа по въпроса.

Не става въпрос за оценка на човек, а за оценка на определена постъпка/събитие. Както когато едно дете удари шамар на другарчето си, не е лошо самото дете, а постъпката му. Другарчето му може да е постъпило дори по-лошо, но това не променя оценката за шамара, нали?
Дойде ми наум цитирания от теб пример, защото често се случва да не си даваме сметка, че по някакъв начин можем да вредим.. дали на определен човек, на животно, на екологичното равновесие.. и пр. и респективно на себе си.


Бях решила да не намесвам религиите, но смятам, че субективизмът идва от нас, хората.
Добродетелите можем да срещнем във всяка една религия, поднесени под различна форма - като конкретни правила, канони, закони, или притчи. Всеки има правото да да хареса, оцени и приеме каквото е подходящо за него.

Да, не познавам човека и не го съдя. Това не пречи да не харесвам постпката му.
Независимо дали си дава сметка, че с нея причинява вреди на някого/нещо.


Иван, голата вяра/убеждение не може да бъде достатъчна. 
И не деля хората на богати и бедни, нито окачествявам бедността като положителна.
Пак повтарям - човек, в житейския си опит гради определени ценности и те му помагат да направи своя СЪЗНАТЕЛЕН ИЗБОР.


Липсва точния цитат, но с две думи ще припомня - бях написала, че човек може СЪЗНАТЕЛНО да си постави граници, защото така е по-добре ЗА НЕГО.


Надявам се да е така.
Мисля, че тук обсъждаме точно разликите в мненията си, което, не знам защо, не се харесва на повечето. 

Понеже не си казваш конкретно, ще се опитам да предположа.
Смяташ, че спорът може да прерастне в нещо не много приятно?

Аз също смятам, че има една мярка. Тя може да е различна в различните стадии на развитие на индивида, но не и в последния.


Интерпретациите няма да ни помогнат да си изясним същността. Когато сме готови за това, то ще се случи.


Целта ни не е да се лутаме и да въртим кръгове, въпреки че и това понякога се получава, а да си учим уроците. От нас зависи колко бързо ще стане това.

П.П. Сетих се принципа на Холограмата - ние сме частици от цялото, в които то се съдържа напълно.
Така че отговорите могат да се търсят не само вътре в нас, но и навън.