Тема на Валдорфските мами и татковци

Привет и от мен,

Дъщеря ми ходи във валдорфската детска градина от близо пет месеца.
За да съм полезна на вас пък и на себе си, ще изброя и хубавите и не толкова хубавите неща, от тази детска градина.

Започвам първо с хубавите неща:
1.Храната. Хранят ги излючително здравословно, като понякога и самите деца участват в приготвянето на закуската.
2.Заниманията. Всеки ден от седмицата правят различни неща, месят хляб, рисуват с водни боички и т.н.
3.Всяка дейност се извършва с песен или под формата на игра, което много успокоява самите деца
4.Учителките като цяло са много спокойни.

Има и още хубави неща, за които не мога в момента да се сетя, но факта, че се гърбя всеки ден да я карам по ужасяваща улица и да излизам по-рано от работа (детската градина работи до 5) с риск да ме уволнят, говори че наистина си заслужава.

Сега за не толкова хубавите неща:

1.Никъде няма табелка, нито по пътя като за упътване, нито на самата къща като на всички останали детски градини, което навява разни мисли.
2.Бусчето също няма никакви маркировки или знаци по него, освен малка табелка с дечица на задния прозорец, което за детски транспорт ми се вижда крайно недостатъчно.
3.Все по-често забелязвам, че ги оставят без надзор. Последният път беше тази сутрин, когото  оставих дъщеря ми. Всички деца бяха навън, оставих я уж на учителките и те влезнаха вътре. Аз им казах довиждане, не да си помислят, че ще стоя да ги наблюдавам. Видях, че останаха сами, позавъртях се и тръгнах, защото щях да закъснея за работа. Вече бях при колата, когато чух рева на дъщеря ми. Как беше паднала и какво е станало разбира се никой не видял. Едната учителка излезе и веднага я взе на ръце. При въпроса ми защо ги оставят сами ми отговори, че нямало такова нещо и само влязла да си вземе раницата. И те често били падали и това било нормално. Дъщеря ми постоянно е в рани и синини. Да не говорим, че двора е отворен и свободно достъпен за външни лица.

Та това са нещата, много съм доволна от начина на възпитание и отношение към децата, но сякаш организацията им малко понакуцва.
Ще се радвам, ако и други родители се включат.

Demetra благодаря ти за темата.

Поздрави, wild flower

Katy ABV, смесена е групата, таксата е 420лв. на месец.

А къде се намира тази градина?

Деметра, ще се радвам както и в предишната тема разясни, за ролята на окултизма в този вид педагогика, пентаграмите и "духовните танци".
Всеки сам избира нещата които ще вярва  и ще учи детето си, но нека на всички е ясно още от самото начало за какво става дума и какво точно избира.
Благодаря!

а може ли някои по запознат да ми каже откъде произлиза това "Валдорфски" детски градини - ще ме прощавате ама самото име в мен предизвика някакъв вид възмущение (незнам защо - еи така просто без видима при4ина  ) и противоре4иви мисли за секти , странни групи хора , хипарски комуни и неразрешени деиности (след поста на wild flower за липсата на имена на сградата и автобуса  )  и т.н. . Все пак преди да се говори за какъвто и вид да е педагогика би трябвало да се изясни що за 4овек (група от хора ) са въвели такъв вид педагогика . за Спок знам например , но за Валдорф не съм 4увала ...сигурно съм поизостанала .... може ли да поясните за неведующите !

Името е по името на човека, който ги е въвел, нищо особено стресиращо няма в него.

Не подозирах, че се занимават с... хм, духовни напътствия - това за мен решава дилемата - никой няма право да дава верски напътствия на детето ми. Може би само аз, и то само в малка степен.

Ще следя с интерес темата

И при нас ги има тези детски градини. Аз не съм им голям фен. Малко в повечко ми идва силата, с която проповядват идеите си

Здравейте!

Първо моля да ме извините за позакъснялото включване, но нямам възможност да участвам всекидневно. Въпреки това ще се постарая да не оставям нито един мамешки въпрос да виси без информация или мнение в отговор, доколкото го имам.   

Ели, благодаря за разбирането!  Като се замисля валдорфските родители имаме толкова творчески отговорности и ангажименти към градината по задание, че едва ли би ни останало време за спамо-чат. Затова мисля, че едва ли ще се наложи да те въвличаме в помитащи операции. 





Tsv, миналата есен, когато две от децата ми тръгнаха едно по едно на валдорфска градина, пуснах една тема, за да споделя впечатленията си. В нея си позволих да направя превод на едно съвсем кратичко и обобщено представяне на Валдорфската педагогика от една книга, която имам. Ще си позволя да го прекопирам и в тази тема, понеже е свързано с основополагащия въпрос какво представлява предагогиката: 



Какво представлява Валдорфската педагогика?

Валдорфската педагогика е разпространена по целия свят система за възпитание и образование от ранното детство до 12 клас и е разработена по съветите на Рудолф Щайнер. Щайнер, австрийски учен, педагог и писател, насочва совето внимание към образованието след Първата световна война по молба на Емил Молт, който му помага да основе училище за децата на работниците в цигарената фабрика “Валдорф-Астория” през 1919 година.
Импулсът за “Валдорфска педагогика”, както започва да се нарича в последствие, се разпростира из цяла Европа, в през 1928 отваря врати и първото училище в Северна Америка – в Ню Йорк.

Щайнер е пионер в създаването на система за обучение на децата, която е основно съобразена с развитието и възрастта им. По-късно голяма част от неговите насоки са доразработени от Арнолд Гезел [Arnold Gesell], Жан Пиаже [Jean Piaget] и други (Гезел и Пиаже са едни от големите имена в педагогиката). Заедно с това Щайнер се стреми да създаде балансиран и цялостен подход в образованието. Подход, който да разглежда детето като съвкупност от физика, чувства и мислене (тяло, душа и дух) и който да оставя неговата духовна природа изпълнена с признателност към всичко в живота, но и свободна.

Валдорфските училища са закрити по времето на Втората световна война, но скоро след това са отворени отново и през последните две десетилетия се създават училища и в Южна Африка, Близкия Изток, Източна Европа и в държавите от бившия Съветски съюз. В момента има над 750 Валдорфски училища в 46 страни.


Детската градина

През годините на ранното детство детето е обградено от среда, която прилича на домашната и която насърчава свободната въображаема игра и артистичните занимания. Щайнер установява, че малкото дете учи основно чрез пример и подражание, като при ученето се набляга на движението, ритъма, вълшебните приказки и устната реч. Той усеща, че все още е нездравословно за детето да се концентрира в познавателни умения като четене, писане и математика, докато тялото не достигне определено ниво на зрялост. Когато достигне до това ниво, то освобождава жизнените сили, съсредоточени до този момент в пропорционалното израстване на тялото, и ги предоставя за познавателна работа. Тази готовност се разпознава по много знаци като например падането на първите млечни зъбки или способността на детето да докосне с ръка противоположното ухо през главата си. Децата внимателно са преценявани за тяхната готовност да започнат училище като повечето училища изискват те да са навършили шест години.

Детските градини обикновено са със смесени групи от 3 до 6 годишна възраст. Типичните дневни занимания включват свободна игра, двигателни игри, приказен кръг и творческо занимание (рисуване с водни боички, моделиране с пчелен восък, рисуване с пастели от пчелен восък, приготвяне на хляб и други печива и т.н.). Куклените театри, излетите и честването на празници са чести събития през годината.


Началното и основното училище

От първи до осми клас всички предмети са преподавани по много жив и образен начин, защото Щайнер открива, че децата от тази възрастова група (7-14 години) научават най-добре, когато информацията е поднесена по артистичен и творчески начин. Учениците имат един и същи учител от първи до осми клас, който преподава “сутрешен урок”. Урокът може да бъде по роден език и литература, математика, история и природонаучни предмети и се провежда в първите два часа от деня. По време на сутрешния урок се преподава само един предмет, което продължава три до шест седмици. Учениците създават свои собствени “тетрадки-учебници” като артистични записки на това, което са научили, много повече отколкото да използват готови учебници и учебни тетрадки. В останалата част от деня специализирани учители запълват учебната програма с два чуждестранни езика, свирене, пеене, изкуства, занаяти, градинарство, евритмия (изкуство за движение, развито от Рудолф Щайнер) и физическо възпитание.


Валдорфската гимназия

На силите на аналитичното мислене, които изплуват на повърхността в юношеската възраст, отговаря Валдорфската гимназия, където предметите са преподавани от отделни специалисти в съответната област. Ролята на преподавателя е да помага на ученика да развие своята собствена мисловна сила. Ключовото в този процес е да бъдат изправени учениците пред непосредствено преживяване на явленията от съответните предмети – например преки експерименти или директно предоставяне на литературните и историческите първоизточници, вместо вече предъвкания материал от учебниците и антологиите. Бързо променящата се психологическа природа на юношите и девойките всяка година се подпомага чрез съдържанието на учебния материал, който е обвързван с основните “въпроси”, живеещи в сърцата на учениците от съответния клас.



От:
Rahima Baldwin-Dancy,
former Waldorf Early Childhood Teacher and Author of You Are Your Child's First Teacher

Из:
Beyond the Rainbow Bridge

превод: Demetra

Това, което мога да допълня за валдорфското възпитание в детскоградинска възраст, е за значението на ритъма и повтаряемостта.

Според Щайнер, като един от изследователите в областта на възпитанието и педагогиката и основател на една от реформаторските педагогики, създаването на чувство за сигурност у малкото дете (в първия седемгодишен период от живота на човека) е едно от най-важните неща. Още с първата си глътка въздух бебето търси тази сигурност в близостта с тялото на майката, а именно чрез ритмите на нейните органи, които то вече познава от утробата. И понеже всичко в природата и във Вселенета е свързано с ритмичност и цикличност, въпросът с правилното израстване на децата не прави изключение. Ритъмът и повтаряемостта дават така необходимото за здравословното им физическо и психическо развитие спокойствие и сигурност, защото чрез тях детето се научава да усеща и да знае какво го очаква, вместо да стои напрегнато в очакване.

Това се оказва много важно за правилното развитие на детето в този първи седемгодишен период от живота, защото тъкмо тогава жизнените сили, с които всяко човешко същество по принцип разполага, за да може изобщо да живее, вършат своята работа основно и най-активно в пропорционалното израстване на физическото тяло. Това означава, че всяко нещо, което ги отвлича от тази им основна работа, създава потенциалната опасност от чисто физически проблеми в по-късна детска и в зряла възраст. Когато детето е неспокойно и несигурно, пренатоварено от това да "смила" непрекъснати новости и неочакваности, а така също и от ранната интелектуализация като насочваща преждевременно въпросните сили от тялото към интелекта, "дърпат" от естественото и така необходимо и важно за доизграждането на физическото тяло функциониране на човешките жинени сили в този период.

Освен това ритъмът "свързва" човека с всичко останало в природата и Космоса (а и със самия себе си), защото, както вярвам всички помним от естествените науки в училище, процесите навсякъде около нас и вътре в самите нас са ритмични. Затова във валдорфското възпитателно изкуство ритъмът стои в основата на всички дейности и събития. Това не означава просто дневен режим като последователност от часове и съответните действия. Самите действия се редуват ритмично, тъй както се редуват вдишването и издишването. Тъй както при вдишването човек се концентрира и събира, във валдорфската педагогика този дихателен процес се отразява от събиращи и концентриращи дейности. Обратното, издишването предствлява разпускащи, освобождаващи дейности. И всички тези дейности се редуват, тъй както се редува поемането и освобождаването на въздуха, което човекът прави за да може изобщо да живее. И това редуване и специално подбиране на дейностите и тяхната последователност е едно от най-характерните неща за валдорфската педагогика.

Но ритъм означава също и седмичен, месечен и годишен ритъм.

Седмичният ритъм например се въвежда чрез определени дейности, характерни за самия ден от седмицата (рисуване с водни бои, работа с восък, с вълна, месене на хляб и др.) По този начин също така детето не научава първо да рецитира дните от седмицата - понеделник, вторник, сряда..., а първо започва да ги преживява със своето същество чрез съответните дейности. Тоест първо ги научава чрез действията, а по-късно чрез интелекта. Така те не са само абстрактни понятия, а нещо истинско, същестуващо и преживявано. Затова от една страна ритъмът като повтаряемост създава усещнаето за сигурност от това, че детето се научава какво му предстои, а от друга - чрез ритмичните дейности и събития детето учи не по абстрактен, а по един жив и образен начин.


Конкретно аз греба с пълни шепи от всичко, което научавам от работата на Щайнер върху възпитателното изкуство и се старая да го прилагам у дома (не само да го живеят в градината). И мога да кажа, че въпреки най-различните предизвикателни ситуации, които си имаме от активното и нагъсто момчешко присъствие вкъщи  (три момчета, съответно на 3, на 4 и на 7 години, двама от които с доста огнен темперамент), положението е завидно контролируемо, откакто започнах да осъзнавам значението на всичко това и да го прилагам. Съответно доста бързо виждам и разбирам грешките си, когато ги допусна. 

Аз пак не рабрах и повтарям:

EASpirit, ако питаше за някоя друга педагогика, бих приела за съвсем естествено употребата на трето лице, множествено число. Но понеже питаш за Валдорфска градина, то правилно зададен въпросът от теб, трябва да звучи така  :

"Искаме ли ние, група русенски родители, да направим Валдорфска градина за нашите деца?"

Всъщност това, което се опитвам да кажа, е че валдорфските градини и училища по света се създават от родителите. Където възникне необходимост и желание, родителите са тези, които които организират и отварят детската градина или училището за своите деца. Инициативата е на самите родители, обединени около идеята за валдорфското възпитание. Родителите се събират, намират си учители, лекар, помещение, средства и така ги създават.

Действително първата валдорфска градина у нас е създадена от група учители, вместо от група родители, обаче това не е естественият път за откриване на валдорфско училище или градина. Частният вариант от някакъв просто предприемач е още по-малко естествен. Просто участието на родителите във всички процеси, свързани с градината или училището, е много голямо, включително и в създаването и в управлението! Някои приемат това за недостатък на валдорфските градини, т.е. че родителите се ангажират много повече от това просто да си плащат таксата, но за мен например това е много хубаво нещо. Защото по този начин децата виждат мен и баща им като част от техния живот извън къщи, което смятам че все още е много важно, особено в първите седем. Таксата е нещо абстрактно и колкото и усилия да ни струва да работим, за да я осигурим, децата не могат да оценят това. Но когато на идване да ги взема от детската градина полея зеленчуците от градинката, засята от нас, родителите, или пък изработя нещо за някой празник със собствените си ръце, те виждат усилията, които родителят полага, попиват ги и подражават на това - научават се да бъдат съпричастни. 

Но да се върна на въпроса ти.  Ако русенски родители се съберете и поискате да направите валдорфска градина за вашите деца, това, което със сигурност знам е, че ще получите максимална помощ и подкрепа от Сдружението "Приятели на Валдорфската педагогика", включително и обучение на учителите. Скоро две приятелки от Пловдив се свързаха със Сдружението чрез нашата градината.
А другото, за което се сещам като идея за учител, е една много приятна дама от Русе, с която се запознах на семинара по валдорфска лечебна педагогика (покрай децата преди година и половина записах педагогика в университета, а от пролетта се включих в един тригодишен семинар за обучение по валдорфска лечебна педагогика  ). Между другото на този семинар има хора от цяла България и повечето са си действащи лечебни педагози и работят с деца с увреждания.

От Варна познавам трима учители от семинара, за който споменах, но засега не познавам родители. Мога да проверя и да ти кажа дали има запитвания от други родители, ако искаш.

Деметра, включвам се, за да не се остане с непълно впечатление: не е необходимо да е валдорфско училището или градината, за да има такова силно родителско участие. Аз от това нещо си отвземам непрекъснато в обикновеното американско общинско училище. И това, което си изброила, не ми прави впечатление, защото ми е ежедневие. Както и творческата част от заниманията на децата.
В нашия район има валдорфско училище, но аз лично не съм проявявала интерес, няма и да проявя, защото общинското училище върши прекрасна работа за потребностите на моите деца.
Що се отнася до това дали родителите откриват по своя инициатива такива училища - не знам. Сещам се обаче, че преди 2-3 години валдорфското училище в нашия район тръгна да открива клонове в Китай, за да учи населението там, че трябва да понамали конкуренцията и да го раздава по-спиритуално, защото в съвременния свят иначе не можело. Имаше статия в местния вестник по въпроса, но не си спомням да се е говорело за потребност от страна на китайските родители, по-скоро за пропаганда и амбиция от страна на местното валдорфско ръководство. Ако имам време, мога да се опитам да изкопая статията, защото в случая разчитам само на паметта си. Иначе валдорфците организират сравнително редовно рекламни инициативи около нас, което ме кара да си мисля, че може би им липсват достатъчно кандидати, и се опитват да пробият навън. При нас рекламира силно само този, който има нужда от това.

По начина, по който си поставила въпроса, човек може да си извади заключението, че Валдорфските градини са необикновени и още по-лошото - да се впусне в доказване на тази необикновеност.  Обаче това, което заляга в основата на Валдорфската педагогика е по-вярно да се назове като естествено. А естественото е всичко друго, но не и необикновено. Затова ще се опитам просто да синтезирам основните характеристики на естественото, поне това, което съм научила до момента, а пък заключенията дали това се различава или не от градините, които познаваш и кое точно е по-естествено за развитието на малкото дете, оставям на теб и на всеки човек да си прецени сам за себе си:

• Първо, Валдорфската педагогика е изградена върху познание за цялостното същество на човека като физическо, психическо и мисловно развитие. Благодарение на това познание, което включва в себе си познанието за основното действие на жизнените сили в различните периоди от човешкия живот, е изградена и разработена самата система и методика от правила, действия и принципи във валдорфската педагогика. И всичко останало, което от тук нататък ще изредя като някакви принципи и характеристики, освен "външния си вид" като характеристика, има своя дълбок смисъл, свързан именно с познанието за правилно и здравословно развитие на човека като цялостно същество - с тяло, психика и мислене.
• Валдорфските учителите гледат на детето като на цялостно същество. Те са обучени и имат задълбочени познания за перодите от човешката биография и за действието на жизнените сили в съответните периоди от тази биография. Опитът ми показва, че в обучението на педагога в българското педагогическо висше училище подобно нещо липсва или е оскъдно и незадълбочено, камо ли основополагащо.
• Валдорфските учители се грижат да помогнат на родителите да научат повече за своите деца в това отношение и да намират по-лесно причините, провокирали дадени проблемни ситуации и тяхното решение. В нашата градина например имаме родителски срещи всеки месец, на които освен чисто организационните неща, възникнали в периода, всеки път имаме кратка беседа по дадена тема от валдорфската педагогика - например за темпераментите на децата, за ритъма и сигурността, за детските приказки и тяхното значение, за играта и за играчките.
• Според Рудолф Щайнер има четири основни темперамента - меланхоличен, флегматичен, сангвиничен и холеричен. У всеки човек се съдържат качества от всеки един от тях, но един преобладава. Всеки темперамент си има своите особености, изяви и предпочитания и дава своя отпечатък върху личността на човека. Валдорфските учители наблюдават внимателно децата в продължение на месеци, за да установят кой е преобладаващият темперамент и това да може допълнително да помогоне за разбирането на детето и за откриването на най-правилния път и подход към него като индивидуалност. За мен тази информация е един от най-хубавите подаръци, които съм получила от валдорфската градина. И за едно дете това е полезно, но особено когато в семейството има повече деца, това може да бъде безценно.
• Ритмичността във валдорфската педагогика - построяването на деня, което стъпва на вдишването и издишването, а така също и дълбокото значение на празниците и начина на тяхното празнуване - по-тихо и по-спокойно, по-открито и по-разпускащо. Защото сезоните също са вдишващи и издишващи. Есента и зимата за вдишващи, концентриращи. Човек се прибира сякаш в себе си, става по-бавен, по-спящ, по-ограничен. Съотвено празниците се празнуват по-тихо, по-спокойно, със специално подбрани елементи, които да вдъхнат сили на човека да премине през дългите, тъмни и понякога потискащи дни и нощи на есента и зимата. Такава сила например вдъхва пламъчето на свещичката от фенерчетата, които дечицата изработват на един есенен празник на светлинката или пък дървеният меч, който се появява на масата на сезоните на Архангеловден, също символ на силата и смелостта. Защото всички празници, които хората празнуват по света, независимо къде се намират и от каква народност са, не са просто купон и време за развлечение, а имат своето дълбоко значение да свързват човека с природата и Космоса и да му помагат да оцелява като живее в хармония и ритмично с тях.
• Във Валдорфската градина децата са заобиколени само с естествени материали. Играчките им са от дърво, от вълна, от восък; боичките и пастелите са от растителни бои; на двора им има пясъчник ограден от пънчета, а не от бетон; катерушката им е една леска; съдовете, с които се хранят са от порцелан и те бързо се научават да бъдат внимателни; децата в нашата градина участват в нареждането на масата и си отсервират; редуват се да мият съдовете с учителката.
• Валдорфчетата не биват заливани с абстрактна интелектуална информация от разни книжки с безумни рисунки на вечно засмяни момченца, момиченца, чичовци и лели, моркови, круши и домати. Валдорфското дете учи всичко като го преживява наживо, със стих или с песен. Седмицата може да се научи с един красив стих например, в който седем пъти се повтаря нещо, което преминава през другите цифри, предхождащи седмицата и накрая стига до нея. По този начин, чрез въздействието на стиха или песента - чрез изкуството, детето преживява това, което учи с душата си, с чувствата си, като нещо в него. А не само като нещо абстрактно и сухо като например да брои домати, нарисувани в книжка или най-много пластмасови пръчици на живо. Чрез изкуството познанието за седимцата, да речем, се научава с цялото му същество с все чувствата, а не само като абстракция в ума му (на всичкото отгоре това пришпорване на интелектуалното в тази възраст дърпа от силите за изграждането на физическото тяло)
• Във владорфската градина децата излизат всеки ден; изискват се гумени ботуши и панталони и целогодишно те се ровят в пясъка и в калта; нашите деца не губят връзката си със земята шест месеца в годината, затворени в панелни помещения, защото е студено, вали, мокро или други такива. И не съм забелязала да боледуват повече от това. Тъкмо обратното.
• Във Валдорфските градини има лекар, който също така гледа на детето като на цялостно същество и като част от природата и нейните ритми. На родителските срещи в началото на всеки сезон, ние родителите, получаваме съвети за това кой е уязвимият орган в този сезон и какви подправки и билки да използваме повече към момента, за да го подсилим по естествен начин. Защото аз например не знаех, че всъщност във всеки сезон си има уязвим орган, от който всъщност започват всички проблеми с другите органи или просто баналните инфекции. Оказва се, че ако човек знае и се грижи като подхранва и засилва имунитета на този орган, той като цяло боледува по-малко.

Вероятно ще се сетя още какво да изредя по-нататък, но и без друго това стана достатъчно дълго.