Интуицията и "вътрешното чувство" базират на чиста емоционалност. Тоест тя - обикновено - ни "побутва" повече към решението, което ни се иска, но нещо ни смущава и възспира. Въпроса винаги е, колко ще послушаме тези си страхове и съмнения, или до каква степен ще ги игнорираме. И в крайна сметка колко те ще се окажат правилни. За съжаление това се рабира винаги в последствие.
Има една практика, която общо взето може да се приложи във всяко взимане на важно решение, когато не сме сигурни. Лист хартия и молив. Отгоре се пише проблема! След това Решение 1, под което листа се разделя на две графи (+) и (-), след това Решение 2 и отново същите две графи. Във всяка една, честно, ама много честно пред самите нас, се пише всичко за което се сещаме. Кое е "за", кое е "против". Нормално е да се сетим първоначално за най-важното, което дава и на първите аргументи, поне превидно, най-голямата тежест. Но не се приключва веднага, може и ден или седмица даже след това да се продължи, винаги, когато нещо ни идва на ума: в (+) или (-). И винаги от гледна точка днес, защото никой не вижда в бъдещето. Или поне повечето. Важното е наистина нищо да не се пропусне, даже и - на пръв поглед - незначителни неща. Листа се попълва в "осамотение", т.е. за себе си, а не за други хора, т.е. наистина човек е хубаво да се поразрови и в най-тъмните ъгълчета на душата си, в търсене на аргументите за или против. След това се претегля, като се отдава внимание не само на броя, но и на важността за всеки аргумент за определеният човек.
Така обикновено се събират "разум и интуиция" на едно место, и накрая нещо надделява.