Как е там където сте сега ?

За посетителите в болницата верно имаше доста, уж контролираха влизането и излизането, обаче ни предупредиха, още докато бяхме бременни, да не оставяме детето без надзор. Ако има да се прави процедура те взимат заедно с бебето. Много стриктни бяха в това отношение.
Аз се бях наплашила как ще ходя до тоалетна или баня с бебето (явно от спомените ми в БГ болници) обаче просто всичко си беше обмислено.

Az zabremeniah i rodih v New Zealand. Tuk vsi4ko svarzano s bremenostta i rajdaneto e mnogo uredeno i ABSOLUTNO bezplatno za NZ grajdani i horata s NZ residence. Ima i 4astni kliniki, no tam ve4e sigurno e SUPER LUX.
Za men tova beshe parva bremennost i rajdane, no mina strahotno. Blagodarna sam na ekipa ot akusherki, kakto i na li4nia mi lekar /izbrala si biah li4en lekar, koito se zanimava s rodilki i bebeta/, koito prisastva na rajdaneto, makar i ne prez cialoto vreme.   
Sapruga mi prisastva na rajdaneto. Tova za nas beshe edno strahotno prejiviavane.  :love:Sled tova pomolihme za dopalnitelno leglo za nego. Toi beshe tolkova razvalnuvan, iztoshten i gord - ne iskashe da ni ostavi i da si ide sam v praznata kashta. Ostana da spi pri nas. Tova mai ne beshe nai-dobrata idea - ne me ostavi da migna, beshe mnogo entusiaziran i iskashe da si govorim. Po tazi pri4ina go pomolih da ni ostavi da se naspim i toi si se pribra.

А ето и моето раждане в САЩ.
Подобно като в Канада и Израел, с някои различия

ТУК.... ВСИЧКО СЕ ПЛАЩА!

Така... Аз като забременях и отидох при един български гинеколог тук, много добър, с голям стаж. Той ме пое човека с моята мизерна застраховка - ФЕДЕРАЛНА, която плаща много малко пари на лекарите, но ако се докажеш социално слаб - аз не работех тогава... няма значение какъв си, може да си нелегален, престъпник - имаш право на федерална застраховка!!
Та..
Всеки месец са консултациите, като всеки път ти мерят тегло, даваш урина и питаш въпроси!
В началото - 10-тата седмица ме гледаха на видеозон, видях бебешкото сърце как тупка даже.
После ми правиха задължителните тестове - КРЪВ - за венерически болести и Спин, и още няколко които не помня вече как се казваха (единия ти взимат за изследване секрет от шийката на матката мисля - пап тест? ли беше). както и да е...
Гинеколога ми се грижеше през цялото време за мен - отговаря на въпроси, ако има проблем, дава наставления...
Около 16 - 20-тата седмица по желание се ходи на ултразвук на плода - за да се провери дали всичко е наред, определяне риска от генетични аномалии, мери се всичко, краче, ръка, главичка, пръстчета се броят... определя се датата на раждането според плода (колко е голям) и естествено ти казват ако пожелаеш какъв е пола.
За захар в кръвта се прави изследване САМО ако захарта в урината е повишена (или евентуално ако има диабетици в родата).
И при нас - в 8 месец се ходи всеки 2 седмици, а в 9-ти - всяка.

При нас (при мен) - трябва да се отиде в болницата при всяко съмнение - болки в корема, изтичане на вори, контракции и тн.
Там специалисти преглеждат и казват какво е необходимо (ако си подранил, разбира се, няма проблем, след редица изследвания да се види дали всичко е наред - те връщат любезно).
Моите води (или част само бяха) изтекоха пред самата болница, а контракциите ми бяха на всеки 3 минути ОТ НАЧАЛОТО им.
Приеха ме, почаках си, докато всичко със застраховката беше наред.

След като ме положиха на леглото в родилната стая - бях сама там, имаше всякакви екстри, ТВ, касетофон, телефон, канапе, стол, малка масичка, много монитори за следене на бебешока (ритмите), малко кошче - като табла за бебето след като се роди...
Аз лежах и бях вързана за апаратурата измерваща тоновете на плода и силата на контракциите.
При мен имаше през цялото време САМО сестра. Тя си бе назначена за мен си само и това е, ако и се наложи да мръдне някъде - веднага друда сестра я замества и .. така.
Доктора ми (гинеколога) дойде няколко часа след като бях приета - провери дали всичко е наред.. и излезе.

По въпроса за раждането - ИДЕЯ си нямах за "видовете" раждане, нито мен някой е питал, нито аз съм питала.
Знаех, че имат някви родилни курсове, но не са ме интересували, предпочитах спокойна бременност без да се панирам или психясвам от страх . Всякакви видове раждане във вода  , топки  ми се стуваха странни - след като родих гледах случайно по ТВ-то 2 такива и ми беше адски странно - при положение, че за пръв път виждам такова нещо, но не знам за тях, може да е удобно?? - знам, че за раждане във вода има някакви рискове за бебешока (свързано с дишането нещо беше).

Тук СЕКЦИОТО е по желание.
Аз изрично си иках нормално раждане с упойка.

Специално им казах на сестрите (м/у другото нямах никакви усложнения, но идваха най-различни лекари от време на време да ме проверяват, а за болницата не искам да кажа колко приятно и сигурно се чуствах) че исках епидуръл.
В разкритието от 4-5 см. може вече да се бие епидурала.. - .. наведох глава, една сестра ме хвана за раменете - за да не мърдам явно и лекаря -специалист ми забоде иглата между прешлените, но не ме боля толкова, колкото си мислех., тук са изключително внимателни.

Така. тук не се бръснат раждащите - НЕЗНАМ защо се бръснат въобще?? Също така не се прави "клизма" май се каваше. Слага се само катетър... и се чака.

И при мен доктора за малко да ме изпусне и да родя без него, но ме хвана навреме. През цялото време тази черната сестра ми даваше наставления "push" and "breath"... Нищо че бях малко панирана - КРЕЩЯХ си на воля.. чак ме хвана срам.. ама аз не толкова от болката - беше по-скоро НЕприятно, отколкото нещо друго... но ТРЯБВАШЕ да пъшкам, нямаше друг начин за мен!

Незнам какво е "форцепс" или "вакуум", но доктора ми ме сряза без да ми каже (мъжа ми после ми каза), а и аз съответно като ме ши - разбрах. Бебето ми не беше голямо - нормално си беше - 3300 гр.
Таткото естествено беше поканен да среже пъпната връв... за мой голям ужас!
НЕ СА ми давали бебето веднага след като се роди, не ми дадоха ДАЖЕ и да го запиша с камера  - сестрата каза, че не може да записвам "това, което тя прави"?!?!?! 
1 час го преглеждаха, мериха, повиваха, докато доктора ми ме ши... през това време, а съпруга ми тайничко записваше с камерата 

След това ме настаниха в стая от 4-тири легла, но всичко много ми хареса. Тези със секцио са в стая с по 2 легла.
Таткото има същата гривна като майката - влиза и излиза от отделението когато си поиска, но не може след полунощ да стои.
Бебето може да стои в стаята с майката или в стаята с бебета, която МНОГО строго се охранява. Бебето има гривнички и на ДВЕТЕ крачета и винаги, когато отиваш да си го вземеш (за кърмене примерно) обезателно трябва да продиктуваш номерчето на тази гривничка!! дори и на всеки 5 мин да ходиш.
ОТДЕЛНО бебето  има някакво алармено устройство (мисля че вградено в гривничката) и АКО случайно се приближиш с него до външната врата на отделението започва да свири аларма... но за това предварително те предупреждават - да си знаеш! Може да имаш посещения, но те са ограничени до 2 -3 човека и трябва да се записват.

Изписването на естествено раждане е след 2 дена, а за секцио е 4-тири дена.

УФФФФ, че дълго стана!     

За всичко и при двете бебета си плати застраховатената компания, ние имаме застраховка чрез работата на таткото. Имах бързи и лесни раждания, така че кой знае какви решения не е трябвало да се вземат. Само при първото раждане трябваше моето съгласие за епидурална, където трябваше да се подпиша, че съм съгласна на какви ли не рискове, включително че ще се парализирам. Но като ги попитах каква е вероятността това да ми се случи, казаха, че не са го виждали. Исках и при второто раждане епидурална, но там всичко беше толкова скорострелно, че не се наложи. Иначе стандартните процедури са - кръвни тестове в началото, после по-късно за Синдром на Даун и диабет, мерене на кръвно и проверка на урината за протеин всеки път, както и проверка на сърцето на бебето всеки път. И при двете раждания контракциите започнаха нощем и бях много доволна от инструкциите, които ни дадоха за да разберем, че е "това", защото за първото раждане бяхме сами тук. За второто имахме свекърва, но ако трябваше да слушам нея, щях да си родя на пътя.