Училището е направено за момичета. А момчетата?

и аз съжалявам за отклонението, но описах ситуацията, за да изкажа най-накрая моята реакция - можеш да я прочетеш в последните редове на постинга ми 

Грийндрийм, ами твоят разказ само потвърждава това че има ситуации, в които децата не могат да се оправят сами и че максимата "Не казвай на моля другарката" не върви. Ако са били малтретирани от въпросното момче (чиято версия за пред родителите му сигурно е не-малко убедителна от версията на твоето момче за пред теб), да бяха потърсили помощ навреме, сигурно развръзката щеше да бъде по-цивилизована. То е щяло да получи сигнал отрано че подобно поведение се наказва и нямаше да се стигне до ескалиране на напрежението. Ако компанията на твоето дете са имали някакви принципни възражения към другото, да ги бяха изразили тях, откъде накъде ще го наричат "дебело" и то в група срещу един? Да не би това че е дебело да им е проблемът с него? Или усещат че от това най-много ще го заболи? Дори само за това според мен са си заслужили извинението, като не могат сами да проумеят защо е грозно да го правят, пак по-добре да има някаква санкция, за да се научат и те че не могат да обиждат хората за външния им вид. Има си цивилизован начин да се изразява несъгласие и да се разрешават конфликти, като не могат да се справят сами, да потърсят помощ. И от твоя случай пак се убеждавам колко е добре когато възрастни, и то професионалисти се намесват при нужда. За да се намесят обаче трябва да им се сигнализира, проблемът идва когато децата мълчат и се разбира за проблема когато нещата са отишли вече твърде далече.


Кита, аз не прочетох внимателно за твоите ситуации, но ако детето ти среща лошо отношение за това че се къпе вечер вместо сутрин,  това за мен е нетолерантно отношение към него. Ако го тормозят много, аз бих се намесила, не знам в твоята страна обаче дали някой би реагирал. Ако другата ситуация за която ми казваш твоето дете е казало на друго че роклята му е грозна, това за мен наистина е неприемливо и аз бих обяснила защо - как може да нарани детето, да си представи как би се чувствало на мястото на другото и т. н.
Реагирах на думите ти по-горе че не приемаш боя, ама обиди може и за обиди не бива да се оплакват на моля другарката. Защо мислиш че обидата наранява по-малко от физическия бой? И не трябва за всяко нещо да се оплакваш, ами ако обидите са системни, както обикновено се случва? Откога според теб става редно да сигнализираш че някой те тормози?

да разбирам ли, че намираш за цивилизовано решение от професионалист писмото продиктувано на 6 деца от директорката, в което те се молят на колене на този, който ги тормози да му станат приятели 

И да, явно децата са усещали ясно, че ако го нарекат "дебел", най-много ще го засегнат, защото са били безсилни срещу тормоза му.

Само не разбирам в случая ползата от това да не казва на учителката, а вместо това да нарече другия дебел. "Дебелия" не само че няма да промени поведението си, ами ще се озлоби още повече. Той освен това явно е и хитър, и успява да накисне другите, така че да накажат тях. Кой печели в случая?
Като мълчиш, един вид защитаваш агресора. Защо?
Ако пострадалите деца бяха говорили с учителката, сигурно щяха да се вземат мерки и нещата да се променят към по-добро.

контекстът е различен, ок ? не изкривявай както ти е угодно ситуатцията 

Ubedena съм че никой четящо-пишещ тук не учи децата си на агресия и обиждане зорлем. Въпросът беше как ги учим да вървят без да настъпват околните, как да реагират когато те са настъпени и как моделът който сме избрали се вмества в голямата картина по местоживеене. Сми от нападки няма,мисля си че една кауза борим.
*
За Щатите,от малко опит, знам че у-щето се старае да работи с родителя ако детето се чувства тормозено/обидено,но и има ясни регулации кое е неприемливо. На мен лично ми допадат повечето правила,дълго търсихме у-ще което да е традиционно строго в дисциплината си,старая се всеячески да няма голямо разминаване м-у ученото в дома ни (ако имаш проблем не биеш и не риташ,а говориш,ако не става ме викаш) и навън,затова подбирам "навън"-то доста критично. Избягваме да критикуваме авторитети пред децата,нямат мозъчната зрялост за някои концепции все още,затова засега ако нещо не ми отърва отивам при моля другарката аз,бавно и мъчително понякога,но файда има.

Ох, много лично става, с много лични подробности, а ми се щеше да говорим по принцип. Грийндрийм, дори при тези обстоятелства не виждам оправдание за децата да го наричат "дебел". Да се съберат 6 деца накуп и да обиждат заедно само дете за външния му вид е отвратителна сцена. Това че и той се е държал отвратително преди това с тях не ги оправдава да постъпват така. Не е това начинът за разрешаване на конфликти в едно цивилизовано общество. И да, за това е трябвало да понесат някакво наказание. Кой кого тормозил едва ли ти си в състояние да прецениш, защото си чула само версията на твоето дете и неговите приятели, а никой, дори и възрастните, не обича да си признава че и той има вина. Затова е добре да се намесват специалисти, при това своевременно. Както виждаш "невинните детски души" понякога се вкарват сами в много грозни филми. Единият скъсал на другия якето, другият пък направил не знам си какво на каскета му, после обиди, накрая може да се стигне до бой, докъде ще се стигне така? И какво са постигнали от това, че не са казвали на моля другарката, а са оставили конфликта да ескалира и да се стига до тези грозни сцени? По-добри хора ли станаха, добри модели за поведение ли научиха, какво?

Лично аз нямам никаква изгода от ситуацията Просто разсъждавам върху това, което ти си написала.
Според мен правиш лоша услуга на детето си, като му казваш в никакъв случай да не се оплаква. Казването на учителката Е един от начините да се оправиш сам в трудна ситуация. Но това си е твоя работа в крайна сметка, и никой друг не може да вземе решение вместо теб.
Чешем си клавитурите просто

вярно, че си чешем клавиатурите 

винаги съм смятала, че е важно да не си някой плачльо и за щяло и нещяло да ходиш да плачеш на възрастните. В крайна сметка, това не е случая на сървайвър, което дете е свръхчувствително и свръхизтормозено. За мен е важно самочувствието на детето ми и неговото вътрешно убеждение, че въпреки обидите на околните, то знае кое е то и какво представлява. В този смисъл е и възпитанието ми. Да, сигурно не му е било кеф да го натискат, щипят, клепат за нещо, което не е направил, но така си е оформил подход как да постъпва с лицемери и подлеци. 

Ама моето дете, което беше постъпило точно така както се смята за достойно в България, т.е. си е мълчало дълго време, е просто живото доказателство колко погрешно може да бъде това и до какво може да доведе. Това му беше и най-големият житейски урок досега в живота.
Май няма да стигнем до едно мнение по тази тема, защото си давам сметка че имаме дълбоки различия в ценностната система. За едни е недостойно да се оплачеш и да потърсиш чужда помощ когато сам не можеш да се справиш, за други е недостойно ако се отнесат грозно с теб да им паднеш до нивото и да отвърнеш със същото. В някои ситуации просто трябва да се избира между едно от двете за съжаление.

нямаме различия в ценностната система 
това, че не се оплакваш не означава, че детето пада до нивото на насилника и отвръща със същото - има и други начини освен "моля другарката" 
проблемите се оправят по-лесно и ефективно между децата.

Ето нещо свързано с дискусията, която водехме преди време:

Училищните тоалетни били бойно поле за хлапетата
Два класа деца всяка година се самоубиват, твърдят психолози
[25-05-2009] от Павлина Араджиева

Децата все по-често използват тоалетните в училище, за да бият, изнудват, заплашват или обират там съучениците си. Това сочи изследване на УНИЦЕФ по проект „Училище без насилие” в пет столични и две ловешки учебни заведения. В продължение на две години в четири последователни етапа са били анкетирани около 1300 ученици от 4-ти до 7-ми клас.

По думите на психолога Иван Игов изследването е показало, че когато учителите се намесят активно в борбата с тормоза в училище, „горещите точки” на насилие се изместват от класната стая, коридора или двора на училището в тоалетните и на улицата. Това означава, че не са достатъчни усилията на учителите, в борбата трябва да се включи и обществото като цяло.

Според Игов голяма част от проблема с тормоза идва от родителите, които настройват децата си да отвръщат на насилието. И като резултат една трета от първокласниците влизат в училище с агресивна нагласа. Те обаче не отиват при учителя, когато имат проблем с друго дете, а се опитват да го подчинят с насилие. Те имат изкривена представа за света, смятат психолозите.

По данни на анкетата всеки четвърти ученик е бил жертва на тормоз в училище, но малка част от тях споделят проблема. Сигурен сигнал е поведението на детето, смята Игов. „Когато то каже: „Не искам да ходя на училище”, тогава става страшно. Появяват се оплакванията от болки в корема, световъртеж, повръщане. Това са явни симптоми на тормоз в училище”, обяснява психологът.

25 на сто от децата ежедневно отиват със страх на училище, сочат още данните от изследването. Това е една от причините за високия процент на инциденти сред малките. България е на едно от първите места по самоубийства на деца. По думите на Игов средно по две класни стаи на година, или около 60 деца, влизат в черната статистика.

За да се намали агресията сред учениците, е нужна и държавна политика, смятат психолозите. Според тях е нужно да се създаде специален закон за насилието в училище по подобие на Скандинавските държави. Не е излишно обаче са се изследват и учителите за техния психически статус.


Обидните sms-и също могат да подтикнат към самоубийство, твърдят специалисти. Те спадат към т. нар. „кибер” тормоз, който на практика е неконтролируем. Той се изразява в публикуване на нецензурирани снимки или клипове в различни сайтове, което цели да злепостави жертвата. Най-неприятно е, когато чрез онлайн пространството или мобилните телефони се разкрие някаква лична за детето информация, смятат психолози. Не са редки и случаите на гласови съобщения с вулгарни коментари, дори и на такива, които заплашват с изнасилване.

http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&am … ;sql=Mjk1NDszNQ==

heureuse-знам,че агресията в училище е голям проблем-при мен голямата беше тормозена в първи клас,докато от средната бяха пропищяли всички-биеше и момчетата.Била съм свидетел как нейни съученици момчета минават на другият тротуар само като я видят.Опитах се да реша проблема и с 2те-но,в крайна сметка в нашата ситуация видях ,че решението при малките зависи от родителите на тормозещият.
Сега вече в пуберитета - спряха с физическият тормоз ,вече са на по виско ниво-психическият,слава Богу психоложката и директорката са добър екип и успяват да се справят със ситуацията-та децата са свикнали още при назряване на конфликт да се обръщат към тях.