Кога изчезва любовта в брака и се превръща в даденост?

  • 5 054
  • 28
Как двама души семейство от дълги години са съхранили любовта? И да ли това е възможно или е илюзия? На какво се скрепи дългия семеен живот? Все въпроси на които се опитвам да си дам отговор.............
Виж целия пост
# 1
Колко е "дълго"?
Виж целия пост
# 2
Предполагам около 12 см. Mr. Green
Виж целия пост
# 3
Остави "дълго", то е лесно. Дай опреление за "любов".
Виж целия пост
# 4
Оспамихте на момичето темата. А тя е хубава. Аз бях готов да се включа с практични съвети, понеже все още се обичаме с жена ми, просто не бях сигурен дали попадаме в графата "дълго".
Виж целия пост
# 5
Когато в брака има любов, тя никога не се превръща в даденост Flutter
Виж целия пост
# 6
Когато в брака има любов, тя никога не се превръща в даденост Flutter

Ох, мразя да го казвам, ама: "Моля, обясни!".
Нещо ми е сложно. Какво значи любовта да се превръща
или да не се превръща в даденост?
Виж целия пост
# 7
Бракът никога не може да е даденост. За да се запази,  са нужни желание и понякога усилие от двете страни.
Бедата за много жени е в това, че го приемат именно за даденост
Виж целия пост
# 8
Преди да е изчезнала,трябва да сте изградили нещо подобно на родовообщинния строй. LaughingПримерно де Wink
Той седи на чардака и брой старо злато ти му носиш кайвето и после на соборо той те води да те покаже калко си убава и колко паре е готов да поарчи за тебе щото много убаво го гледаш,стегната си,оправна,домо ти е оправен,децата изпестени.Всички в родата се погаждате  и живото си върви.За справки:-,,Ние шопето,,книга на Елена Огнянова
Искам да кажа,че еманципацията според мен уби доста от отношенията в семейството.Изчезна уважението.Двустранно.
Забравихме за какво сме създадени/мъжете и жените/ и тръгнахме да доказваме недоказуемото,някъде по пътя загубихме битката а пораженията си донесохме в къщи.
И настана сеч.
Виж целия пост
# 9
Изчезна уважението.Двустранно.
Забравихме за какво сме създадени/мъжете и жените/ и тръгнахме да доказваме недоказуемото,някъде по пътя загубихме битката а пораженията си донесохме в къщи.
И настана сеч.


Великолепно.
Селта- ето ти отговора Flutter
Виж целия пост
# 10
За мен - правила няма. Наясно съм, че единият от двамата винаги може да си тръгне. Или аз или той. Laughing Защото, защото нямам и идея, какво ще ме погледне от утрешния ден. Така, че думичката "даденост" я задрасквам смело.
Колко дълго ще обичам, ще ме обичат - ами пак не знам, само мога да се надявам.
Отговор няма. Simple Smile
Виж целия пост
# 11
 Когато схванете, че "докато смъртта ви раздели" е много по-дълго, отколкото сте си мислели, но това, че се превръща в даденост не значи, че изчезва.
 
Виж целия пост
# 12
 незнам как да се получи за много години, нямам толкова опит. Но за сега не ми е тежест и него не му е.
Понякога като ми е напрегнато от ежедневните неща и като го видя да се прибира и ми действа като аквариум с рибки.
за после не знам може да ми се прииска да го удуша докато спи. Незнам.
Виж целия пост
# 13
Когато всеки от вас е всичко за другия. Когато знае, че на света, за лошо или добро, има само себе си и него. Когато другият човек ти подари изконната човешка свобода и никога не предяви претенции към нея, осъзнаваш, че никой не може да ти даде повече от това. Как да не обичаш такъв човек? Такова чувство не може да се превърне в даденост. А той пък те обича с онази простичка и чиста обич, защото си му повярвала, защото го гледаш с влюбени очи след толкова години заедно, защото се гордееш с него и му го казваш. На това се крепи дългият семеен живот.
Мисля, че имам право на мнение, след като живея така вече 20 години. Но може би 20 години не е достатъчно дълъг период, знам ли!?

Виж целия пост
# 14
Когато всеки от вас е всичко за другия. Когато знае, че на света, за лошо или добро, има само себе си и него. Когато другият човек ти подари изконната човешка свобода и никога не предяви претенции към нея, осъзнаваш, че никой не може да ти даде повече от това. Как да не обичаш такъв човек? Такова чувство не може да се превърне в даденост. А той пък те обича с онази простичка и чиста обич, защото си му повярвала, защото го гледаш с влюбени очи след толкова години заедно, защото се гордееш с него и му го казваш. На това се крепи дългият семеен живот.
Мисля, че имам право на мнение, след като живея така вече 20 години. Но може би 20 години не е достатъчно дълъг период, знам ли!?



нямам какво повече да добавя...
любовта си тръгва, само..... ако решиш да я пуснеш
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия