.................
нямам какво повече да добавя...
любовта си тръгва, само..... ако решиш да я пуснеш
и аз......
Кога изчезва любовта в брака и се превръща в даденост?
- Публикувана: 29 септ. 2009, 15:11 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2009, 12:57 ч.
# 15
29 септ. 2009, 23:33 ч.
нямам какво повече да добавя...
любовта си тръгва, само..... ако решиш да я пуснеш
и аз......
Виж целия пост
нямам какво повече да добавя...
любовта си тръгва, само..... ако решиш да я пуснеш
и аз......
# 16
29 септ. 2009, 23:34 ч.
Аз мисля, че любовта, ако я има не може да изчезне.....Просто е било имитация на любов, свързана с някакви сметки. Ако сметките са излезли правилни, "любовта" е изчезнала. Ако пък са излезли грешни-също е изчезнала. Тоест и в 2-та случая се получава едно и също. Не е задължително обаче да се стигне до раздяла. Дори и при такива обстоятелства двойката може да вегетира, докато смъртта я раздели.
На брачното вероучение отчето-поляк ни говореше, че ако се чудим дали ще можем да бъдем с даден човек след 5, 10 или 15години, то това не е никаква любов! Истинската любов е, ако сме сигурни, че именно на този човек ще посветим целия си живот!
Виж целия пост
На брачното вероучение отчето-поляк ни говореше, че ако се чудим дали ще можем да бъдем с даден човек след 5, 10 или 15години, то това не е никаква любов! Истинската любов е, ако сме сигурни, че именно на този човек ще посветим целия си живот!
# 17
29 септ. 2009, 23:58 ч.
Моят брачен стаж не е много дълъг,а и
няма как да дам по добър отговор от този
на Бижу.
Сън в лятна нощ мъжът ми много често
се шегува,че като се прибира трябва да го чакам
с легена на вратата,за да му измия краката.
Времето на патриархата е интересно, но почти невъзможно
днес.
Баба ми и дядо ми за женени от 55 години.Преживяли са
доста (изневяра, затвор,сполуки,несполуки и т.н.).Дори
преди 5 години погребаха и дъщеря.Той все още я нарича
"Моето момиче".А тя все още го посреща на портата в двора.
Наскоро бях на гости и попаднах на една парцалива тетрадка.
Отварям, и вътре прочитам почерка на баба "Историята на нашето
семейство".Седем листа.Накрая завършваше:"Помнете ни,като добри
хора и знайте,че ние много се обичахме".Излишно е да казвам колко плаках.
ей сега докато пиша това и сълзите ми пак текът
Виж целия пост
няма как да дам по добър отговор от този
на Бижу.
Сън в лятна нощ мъжът ми много често
се шегува,че като се прибира трябва да го чакам
с легена на вратата,за да му измия краката.
Времето на патриархата е интересно, но почти невъзможно
днес.
Баба ми и дядо ми за женени от 55 години.Преживяли са
доста (изневяра, затвор,сполуки,несполуки и т.н.).Дори
преди 5 години погребаха и дъщеря.Той все още я нарича
"Моето момиче".А тя все още го посреща на портата в двора.
Наскоро бях на гости и попаднах на една парцалива тетрадка.
Отварям, и вътре прочитам почерка на баба "Историята на нашето
семейство".Седем листа.Накрая завършваше:"Помнете ни,като добри
хора и знайте,че ние много се обичахме".Излишно е да казвам колко плаках.
ей сега докато пиша това и сълзите ми пак текът
# 18
30 септ. 2009, 00:23 ч.
Ох,Дилайла-и аз ревнах!За мен това е любов!Дано един ден внуците ни четат същите думи с умиление!
Виж целия пост
# 19
30 септ. 2009, 09:02 ч.
Не вярвам в любовта за цял живот 
Има търпимост, навик, дори топли приятелски чувства, но това не е любов... Любовта е кратка като щастието, идва изневиделица и си отива пак така внезапно...
Виж целия пост
Има търпимост, навик, дори топли приятелски чувства, но това не е любов... Любовта е кратка като щастието, идва изневиделица и си отива пак така внезапно...
# 20
30 септ. 2009, 09:27 ч.
При мен за 14г. не е изчезнала.Малко се е променила,но е тук.
Сега е по -осъзната,по-улегнала.Знам какво имам и какво нямам.
Когато не е до мен се чувствам нЕ цяла,той е моят завършек.
Това любов ли е или даденост?
Виж целия пост
Сега е по -осъзната,по-улегнала.Знам какво имам и какво нямам.
Когато не е до мен се чувствам нЕ цяла,той е моят завършек.
Това любов ли е или даденост?
# 21
30 септ. 2009, 09:46 ч.
За повече от 20 год, човек променя разбиранията си за брак и любов.
Ако преди 20 год любов за мен бе да ме гледа влюбено и да ми поднася цветя, днес вече е една топла прегръдка в моменти на мъка и очи изпълнени с разбиране. Усещането, не че някой те боготвори, а че е готов да жертва себе си, заради теб.......
А иначе както казват 6 -годишните:"Любов е когато мама посреща татко и той я целува по бузата".
С това искам да кажа, че не е нужно да се върне патриархалното общество, за да можем да засвидетелстваме на партньора си обич, уважение и подкрепа. Те са в ежедневните, малки , но красноречиви неща, които правим един за друг......за това не е нужно голяма усилие, просто желание и двустраност.
Виж целия пост
Ако преди 20 год любов за мен бе да ме гледа влюбено и да ми поднася цветя, днес вече е една топла прегръдка в моменти на мъка и очи изпълнени с разбиране. Усещането, не че някой те боготвори, а че е готов да жертва себе си, заради теб.......
А иначе както казват 6 -годишните:"Любов е когато мама посреща татко и той я целува по бузата".
С това искам да кажа, че не е нужно да се върне патриархалното общество, за да можем да засвидетелстваме на партньора си обич, уважение и подкрепа. Те са в ежедневните, малки , но красноречиви неща, които правим един за друг......за това не е нужно голяма усилие, просто желание и двустраност.
# 22
30 септ. 2009, 10:01 ч.
Не знам, дали съм даденост за милото, не се и замислям, дали той за мен е същото. Какво е това всъщност и лошо ли е!?
Знам, че друг не бих поискала да върви редом с моя милост и заслугата е негова. Повече от 13 години сме заедно. Променяме навици, ежедневие, работи, познанства, ..., но същината е у дома.
Има ли въобще обяснение категорично за любовта и брака, и даденостите!?
Какво ви подтиква към размисли!?
Виж целия пост
Знам, че друг не бих поискала да върви редом с моя милост и заслугата е негова. Повече от 13 години сме заедно. Променяме навици, ежедневие, работи, познанства, ..., но същината е у дома.
Има ли въобще обяснение категорично за любовта и брака, и даденостите!?
Какво ви подтиква към размисли!?
# 23
30 септ. 2009, 10:05 ч.
,,С това искам да кажа, че не е нужно да се върне патриархалното общество, за да можем да засвидетелстваме на партньора си обич, уважение и подкрепа. Те са в ежедневните, малки , но красноречиви неща, които правим един за друг......за това не е нужно голяма усилие, просто желание и двустраност.,,
Разбира се ,че не е нужно да се връща,но е нужно да се помни.Баща ми лека му пръст,ми казваше,че мъж лесно се командва с блага дума и топла супа.Нашите мъже,колкото и косми да си оскубят от гърдите си остават балканци.Жената е тази която и е писано по закон божи да е стожера на семейството и да пази топло огнище и постеля.Мъжът ако е истински мъж, ще приеме ролята отредена му от род и природа да пази и гради дом.
Виж целия пост
Разбира се ,че не е нужно да се връща,но е нужно да се помни.Баща ми лека му пръст,ми казваше,че мъж лесно се командва с блага дума и топла супа.Нашите мъже,колкото и косми да си оскубят от гърдите си остават балканци.Жената е тази която и е писано по закон божи да е стожера на семейството и да пази топло огнище и постеля.Мъжът ако е истински мъж, ще приеме ролята отредена му от род и природа да пази и гради дом.
# 24
30 септ. 2009, 10:23 ч.
Малко странен ми е на мен въпросът в заглавието - как така хем изчезва, хем се превръща в даденост 
? Изобщо, много е относително и кой какво разбира под любов. За мен истината е, че брачната половинка след година-две и някое и друго дете се превръща в даденост. В някои периоди може и да преоткриваш този човек и да се влюбваш отново в него или обратното, но като цяло свикваш да сте заедно и го приемаш за даденост - него и отношенията помежду ви.
Виж целия пост
? Изобщо, много е относително и кой какво разбира под любов. За мен истината е, че брачната половинка след година-две и някое и друго дете се превръща в даденост. В някои периоди може и да преоткриваш този човек и да се влюбваш отново в него или обратното, но като цяло свикваш да сте заедно и го приемаш за даденост - него и отношенията помежду ви.
# 25
30 септ. 2009, 10:38 ч.
Любовта или я има или я няма. Може да я изгубим за ден, може да я има всеки ден. Понякога е работа, понякога ни пробожда изненадващо. Знам как може да си отиде за миг, но не знам да има рецепта как да я съхраним завинаги. Обичаме докато обичаме. А когато я има, има ли значение дали е даденост?
Виж целия пост
# 26
30 септ. 2009, 10:51 ч.
http://vbox7.com/play:4cb6db44
Без последното изречение-това е посланието на Джордж Гарлин след смъртта на жена му. Може на някой да даде отговор.
Виж целия пост
Без последното изречение-това е посланието на Джордж Гарлин след смъртта на жена му. Може на някой да даде отговор.
# 27
30 септ. 2009, 11:40 ч.
Както са казали по-горе, любовта или я има, или я няма.
Това не означава, че не се променя през годините.
В началото има трепет и изпепеляваща страст, впоследствие - взаимно доверие, уважение и дълбока обич.
Ако ги няма - това вече е съвместно съжителство и търпимост, но не и любов.
Виж целия пост
Това не означава, че не се променя през годините.
В началото има трепет и изпепеляваща страст, впоследствие - взаимно доверие, уважение и дълбока обич.
Ако ги няма - това вече е съвместно съжителство и търпимост, но не и любов.
# 28
30 септ. 2009, 12:57 ч.
много хубаво 
Виж целия пост
Искам да кажа,че еманципацията според мен уби доста от отношенията в семейството.Изчезна уважението.Двустранно.
Забравихме за какво сме създадени/мъжете и жените/ и тръгнахме да доказваме недоказуемото,някъде по пътя загубихме битката а пораженията си донесохме в къщи.
И настана сеч.
Забравихме за какво сме създадени/мъжете и жените/ и тръгнахме да доказваме недоказуемото,някъде по пътя загубихме битката а пораженията си донесохме в къщи.
И настана сеч.
Препоръчани теми