Изпитвате ли страх, когато трябва да идете на профилактичен преглед?

  • 1 431
  • 12
Знам, че някои ще ме нападнат, ама при мен това е положението. Откакто преди 5 години при един профилактичен преглед на голямата ми дъщеря ми казаха, че е диабетичка (което впоследствие се оказа невярно, но аз откачих през това време), ме е страх като ходя на профилактични прегледи и изследвания. Когато се разболях от пневмония, трябваше с въже да ме теглят към рентгенологията да ми правят снимка - въобразявах си, че имам нещо по-лошо на белите дробове. И не е само това - ужасно ме е страх от това, какви резултати ще покажат изследванията. Последният път при цитонамазката пощръклях. Личната на всеки три месеца пуска задължителни изследвания на кръв и урина - всичко, за което се сетите. При миналите изследвания се опъвах от страх до такава степен, че тя ме заплаши, че няма да се занимава повече с мен като с пациент, демек няма да ме иска повече при себе си. Затова ги и направих.
По-рано не бях такава - ходех си без всякакви притеснения. Сега не разбирам какво се случва - все ме е страх при поредното рутинно изследване да не се окаже, че ми има нещо лошо. Не ме разбирайте погрешно - не е лиготия, а страх. Просто направо физически страх. Дали депресията, през която преминах, ме направи такава? ЕГН-то ли оказва влияние? Не знам. Ето, в съседна тема прочетох за термовизуална диагностика - просто идеално решение. Но ме е страх да отида.
Има ли и други?
Виж целия пост
# 1
Имала  съм  и тежка  диагноза .... карцином ... Sad Но  въпреки това не се страхувам да  отида  на профилактичен преглед ...или по-точна да  съм - Страх ме е повече от неизвестността - предпочитам да не гадая какво ми има а да  ме види  специалист!  Peace
Виж целия пост
# 2
Точно с това е свързан най-големият ми страх, stels-bels. Имам чувството, че накрая под натиска на тоя страх, ако не е личната да ме гони като терорист, няма и да ходя на прегледи.
Виж целия пост
# 3
Не  бива да се  страхуваш .... а да действаш срещу страха  си , което означава, че трябва да  ходиш  редовно на профилактика , както и  ако  нещо  в здравето ти те притеснява! И при мен отначало се прокрадва едно съмнение .... ама бързо го разкарвам !!!
Профилактичните прегледи не са за това да се  страхуваме от тях  а да  ги  провеждаме  стриктно...Когато нещо се открие на време може  адекватно да му се противодейства!
За това  СИ ИЗБИЙ от главицата този пусти страх !!! Hug Hug 
Виж целия пост
# 4
 Аз след една операция на сина ми и след 2  мои операции , след като треперах какви ще се окажат изследванията, много ме е страх даже да влизам в поликлиника. Като децата изпитвам ужас дори и от лекарска престилка. Много е ужасно да чакаш  в такива моменти. Една диагноза направо ти съсипва живота и този на смейството ти. Според мен само,който не го е преживял или който е сигурен в здравето си ходи с желание по тези прегледи. При мен си е вече болестно състояние и даже съм мислила,че се нуждая от психологическа помощ.  Добре, че личния ми лекар не е много старателен.
Виж целия пост
# 5
Знам, че е така, Стелси. Само не знам как да противодействам на тоя страх.
Ананас, никак не е хубаво, че джипито ти не е от най-старателните. Много добре те разбирам, повярвай ми.
Виж целия пост
# 6
 Аз като ходя по тези прегледи 1 м. след това си лекувам нервите. Толкова се натоварвам психически, че наистина съм ги свела под минимума. Последния път ходих много съвестно за очите, набрах сили. И като при вас- диагноза "начало  на глаукома". Не спах една нощ.На другия ден търчане по нови изследвания и се оказа, че няма такова нещо. Но на мен стресът как ми се отрази. Тъкмо бях събрала сили да обиколя уж всичките, ама с очния си останах.
Виж целия пост
# 7
Ананас, все едно мен описваш. Същата съм. Това психическо натоварване ме съсипва. В същото време осъзнавам, че не съм права и съм благодарна на личната, че така стриктно ме следи. Ако не е тя, сигурно и аз да съм ги свела до под минимума.
Виж целия пост
# 8
Аз за себе си знам, че се нуждая от психиатър. Може би подръка с него трябва да отида на цитонамазка и мамолог. Другия вариант е пълната упойка.
Виж целия пост
# 9
Е, чак от психиатър не знам дали има нужда. Поне разбрахме - всяка поотделно - че има и други хора в това положение. Иначе аз много обичам да чета медицинска литература и да гледам научнопопулярни филми с такава тематика. Станало ми е нещо като хоби. Дали пък от много четене и гледане не се докарах дотук, не знам. Хем ми е интересно, хем ме е страх. До такава степен съм се вдълбала, че без да съм лекар, познах диагнозата на една позната само по описанието на това, какво се е случило. Казах, че е аневризма и такова се оказа. Иначе непрекъснато съветвам другите да ходят на лекар, само себе си не мога да накарам.
Виж целия пост
# 10
Още една във вашата група Sad
Виж целия пост
# 11
Добре си дошла! Тъкмо ако се съберем повечко, ще можем взаимно да си даваме кураж и разбира се, да ходим на тези прегледи. Отговорността пред нас самите и пред близките ни го изисква от нас. Ще преодолеем този страх, както се преодолява всичко друго.  Hug
Виж целия пост
# 12
Страх ме е, разбира се. Покрай един нищо и никакъв такъв преглед излезе страшничка диагноза. Но неизвестността е най-страшна.Затова щом мога - ходя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия