Дали бати няма да намрази бебето, ако тръгне на ясли?

Добре е да го изпратиш на ясли, ако са хубави яслите във вашия град. Пък и си зависи от детето, дано не боледува много. Не мисля,че ще намрази бебето. Започни да му говориш, че вече е голямо момче, че на яслата е хубаво, има много деца, играчки и че ще тръгне на малко училище...големият батко. Ей такива неща...каквото ти роди главата. Трябва да му създадеш впечатление, че го пращаш на много хубаво място, за да се забавлява...пък как ще свикне там...всяко дете е различно. Успех!

При моите разликата е 1г и 10м. Нямах такива проблеми, но нашият батко вече си ходеше на ясла 5-6 месеца преди да се роди бебето. Миналата зима също си ходеше редовно. Беше наясно, че аз оставам вкъщи с бебето, но не проявявал желание и той да остава. За болестите няма гаранция. През зимата и двамата бяха абсолютно здрави, въпреки, че доста деца от яслата периодично се разболяваха. Лятото за компенсация и двамата изкараха по 2 вируса  
Аз лично сама с двамата не бих се справила. На нас през почивните дни ни беше трудно, защото баткото и бебето имаха различен режим на спане и разходки. Ако големия не ходеше на ясла през седмицата, просто не знам как бихме я карали.

На мен пък ми е чудно защо трябва да го пускаш на ясла щом ще си си вкъщи?Има ли смисъл да мъкне куп болести,да е недоспано и недохранено щом ти ще си си вкъщи?И това с "под ръка за бабите и 1 мес"ми е интерестно!Ми защо преди да направиш второто не помисли?Какво да кажем ние който сами си гледаме децата/без баби/и не за по месец??????????
За мъкненето на вирусите се притеснявай не че ще ги мъкне сега,а после когато има и бебе!
Въпроса е в качеството,а не в количеството на децата  Пусни го на седмична ясла 

Не мога да те посъветвам дали да го пускаш или не, но убедено ти препоръчвам пускането му на ясла да не съвпада с раждането на бебето, не защото ще го намрази, а защото ще се почувства много зле. Периодът около раждането на ново дете без друго е тежък за баткото или каката, защото преживяват нещо като "детрониране". Това е неизбежен етап. Но ако точно тогава на всичкото отгоре го и пуснеш на ясла, ще засилиш още повече тези му преживявания. Все едно му казваш "Да, прав си да се чувстваш изместен и на втори план, ние наистина искаме да се оттървем от теб, вече не си на дневен ред, има друго бебе, за което да се грижим  и затова те даваме други да се грижат за теб." Ако го пускаш, гледай да не усети връзката между двете събития - или още сега, или бебето като поотрасне малко.
 Каквото и да решиш - успех и не се връзвай на предишния пост, пусни си го край ушите, винаги ще се намери някой, дето си избива агресията по неподходящ начин в темите, които са пуснали другите.

Пуснах дребната на ясла ,точно с тази цел, да си изгради някакъв режим
и да не се чувства пренебрегната.Като свикне, че всеки ден е при децата,
по-лесно ще приеме и новия член. Конкуренция и ревност между децата
 в семейството винаги има. Родителите са тези ,които деликатно балансират.
Колкото до болести, със същия успех може да ги лепне бебето и от някой случайно
 дошъл на визита. Гаранция няма.

благодаря за съветите ви момичета! А относно този злобен пост, само ще кажа, че не пускам детето си на ясла, защото няма да се справя с двете , а защото искам да се социализира, да свикне да общува с други деца, да си изгради навици и да не е "вързан " за мама нон стоп, както е сега. Толкова много е свикнал с мен, че не ме изпуска дори в тоалетната да отида - мисля, че това трябва да се промени и именно яслите ще ми помогнат. Въпросът ми беше само за подходящото време той да започне да ходи там, а не дали въобще да го направи... 

Според мен си на правилния път. 3-4 месеца преди да се появи бебето
като,че ли е достатъчно време за да се адаптира в новата обстановка.
Аз, лично се замотках с пускането на ясла, ама и 2 месеца стигат,като гледам.
Успех ти пожелавам.

Много често децата на тази възраст за "залепени" за мама,защо трябва да порменяш това насилствено и чрез ясла
Когато се роди дъщеря ми спрях сина ми от ясла( а той ходеше вече от няколко месеца) ,за да не се чувства отблъзнат-мама вкъщи с бебето,а той някъде при непознати.Друга причина беше ,за да не носи болести.
Дете на 2год няма нужда от обкръжаващи  го деца и приучаване към навици....това ще прави през целия си останал живот.Той ще е само на 2 и ще има нужда от мама и от семейството.

Факт е ,че и родители с деца с малка разлика(с или без БАБИ) Оцеляват

Аз пък абсолютно подкрепям да пуснеш детето на ясла! Моят личен опит е, че по-голямото дете страда повече, когато е нон-стоп у дома с мама и бебето. Определено страда повече, когато е по цял ден с теб и бебока. За да няма ревност трябва да накараш голямото да се радва на новият член в семейството. Т.е. да има повече играчки, подаръци, внимание, игри...и най-добре се получава, ако детето ходи на ясла и вечерта я отделиш изцяло на него. Иначе е по-сложно. Била съм и в двете положения...ходеше на ясла, а после боледуваше не трябваше да го пускам. Доста по-добре беше, когато го нямаше през деня. Ходеше на ясла с удоволствие, пееха, танцуваха и изобщо един куп неща, за които аз нямаше как да отделя същото време. А вечерта бях изцяло негова.  Докато е на ясла най-малкото спестяваш доста забележки към него, когато е покрай бебето...А да не казвам какво е, когато докато кърмиш на детето му се ака в гърнето    Та, докато кърмиш и държиш бебока с едната ръка, с другата държиш голямото и бършеш нааканото дупе...а пък голямото се чуства ощетено, че не можеш да му обърнеш внимание само на него.
За болестите от яслата не се притеснявай...нашият бебок не боледуваше заедно с баткото. Чак на 1г6м изкара варицела.

ПП. Моето дете чак към 3-тата годинка започна да хваща логиката, че мама и бебе са у дома. Детето на 2г приема това, което му кажеш. Т.е. ако му кажеш, че си оставаш у дома с бебето...естествено, че ще се разтсрои. Ако, обаче му кажеш, че отиваш на работа, то ще знае, че си на работа. Няма още логиката, че видиш ли бебето не може да стои само, а ти да си на работа.
Към 3-тата годинка вече децата напират да ходят на ДГ (поне моето) и даже предпочиташе да ходи там, отколкото да стои у дома. Учителките са страхотни, децата, обстановката, заниманията...с кеф ходи детето, въпреки, че знае, че аз съм у дома с малкото.

Аз съвет точен не мога да ти дам но при нас беше така:
Моята дъщеря беше на 3.и 1м като се роди бебето и на края на седмицата.... бебо беше на 6 дни  , тя беше тотално отегчена от стоенето в къщи.Понеже ние сме без баба на разположение, метнах бебето в количка и в парка за 2-3 часа преди обед и  още толкова след обед на него му беше все таз къде ще спи .В наш плюс беше че действието се развива в началото на май месец и малкия беше на кърма, но и на АМ да е пак ще се намери начин да носиш топла вода.
Само да вметна че Миша тръгна на ясла на 1.4г и ходи до 3.4г като имаше 50 дни почивка понеже родих в Ст. Загора а живеехме в Бургас!
Според мен най добре е ти да решиш къде виждаш всеки един от вас в тази ситуация... макар че е трудно да си представиш точно как ще е...
Ако ще пущаш детето си на ясла трябва да си убедена че там му е мястото сега, днес, в този момент....иначе най вероятно той че плаче вътре а ти отвън!
 

А ти как реши, че ще е недоспало и недохранено? И защо седенето в къщи според теб е причина да си гледаш децата сама? Ако твоето дете е гледано само и единствено от теб - много жалко за него.
Аз дадох дъщеря ми на ясла 2 месеца преди да навърши две години, с идеята да свикне, да преболедува каквото има и да съм спокойна. Изключително съм доволна от яслата и смея да твърдя, че това е правилния начин на отглеждане на малко дете. Никога не бих допуснала да е залепена до мен по каквато и да било причина. Детето ми е супер самостоятелно и това изключително много ме радва. Сигурна съм, че освен на характера и до голяма степен това се дължи на отглеждането заедно с много други деца.

А може да има точно обратния ефект, ако детето не е дорасло психически да се "отлепи" от мама. Тези неща не се учат насила.

Разликата на децата ми е 1год и 10месеца, исках баткото да тръгне по-рано от раждането на второто бебече на ясла, но така стана, че го приеха месец преди да родя, отрази му се доста зле, но като че ли чак сега го осъзнавам!Не можем да изискваме социализиране от тях на тази възраст, факт си е! Пък и когато се очаква такова голямо събитие в семейството, мисля, че  е по-добре да тръгне по-рано, ако е решено да ходи на ясла, за да има време горе -долу да се адаптира, защото при нас адаптациите бяха две на куп, през деня с яслата, следобяд с бебето вкъщи! Ако сега трябваше да го преживея пак, бих избрала да си е вкъщи с мен и бебето, пък след време направо на градина!Успех какво и да решиш, най-добре е да прецениш нещата през твоята гледна точка и твоето дете, всичко си е индивидулно!

И аз си задавах същия въпрос преди  1година. "Дали бати няма да намрази бебето, ако ....?" Според мен е най-важно твоето отношение по този въпрос. ТИ си тази, която ще определя в огромна степен отношението на баткото към бебето. Има десетки подходи изписани в книжки (Додсън, Спок и т.н.), споделени във форума на майките с породени деца и изпитани от собствен опит.

Разликата на моите деца е 1г и 8 м. Каката тръгна на занималня (частна детска градина с 0ева група - 2-3 годишни деца) на 2г. и 6 м. Тоест преди 2 месеца. Тази почти една година бях в къщи с двамата (имаме и бавачка) Смятам се за добрия вариант за гледане на  почти породени деца.
 
Като чета постовете си все едно аз съм го писала преди година и разсъжденията ти ми навяват едни объркани спомени  Имам предвид, че и аз мислех за социализирането, НО до 2,5 - 3 год. такова нещо няма за тях, те играят успоредно едно с друго, а не заедно, чак сега моето малко-голямо момиче опитва да влиза в роли с други деца.

За конкретното ти питане. Според мен го пускай сега. Ако нещата не потръгнат болести, трудна адаптация или друго можеш да го спреш. А в началото с поредени е по-лесно. Първите 3-9 месеца преди да проходи малкото.