Дали бати няма да намрази бебето, ако тръгне на ясли?

Моята дъщеря също тръгна на ясла когато направи 2 год и мес,така че за самостоятелността,преболедуването и всичко останало го зная и за това съм го и направила.Иначе за недоспалото,да така е,и все още и се спи,защото е от сънливките.Така че по спокойно,кое е жалко или не решавай за себе си,защото мен не ме познаваш.Както виждаш далечко си от истината. А за това което написах на авторката,беше от части реторичен въпрос.И конкретния-когато се прави дете,се разчита че има баби ли?

На тази възраст и при положение, че ми предстои оставане вкъщи не бих и помисляла за ясли. Особено пък тръгването им да съвпада с раждането на бебето- не бих го направила. Ако имах деца с малка възрастова разлика, не бих пуснала голямото си дете изобщо на ясли, бих го пратила директно на градина на около 3,5 години, 4 дори.
Децата ми никога не са били залепени нито за мен, нито за някой друг, ясли не са посещавали, в градината привикнаха дори много лесно именно защото тръгнаха на една по- осъзната възраст. За "социализацията" дори няма да го обсъждам- по въпроса има достатъчно много писано, т.е. по лиспата на нужда от такава до 3 години поне. До тогава те играят с играчки сами и/или с възрастен, който им показва как да играят и ги учи на редица неща. Освен това по площадките има достатъчно други деца на възраст до 3-4 години.

Разликата между моите е 2 г. 2 м.
Баткото тръгна септември на ясла, ноември се разболя от салмонела. Почти до края на декември го лекувах. Наложи се  да си пусна отпуска и от неговото разболяване до излизането ми по майчинство си бях в къщи. Януари му подготвих документите за преместване в друго ОДЗ. Там бяха запознати с здравословното му състояние (бе вече излекуван имахме 3 отрицателни изследвания). Старшата сестра ме успокои и каза да си родя спокойно ще го вземат.
Родих на 5.03, той тръгна на ясла отново в края на месеца. Имах баба за 4 седмици (от постъпването ми в болницата).
Ходи 2 месеца и излязоха в лятна ваканция.
Мъж ми сутрин го водеше ние с беба го прибирахме. Само 2 пъти съм оставяла беба в голям дъжд на една приятелка, за да прибера баткото, таткото и той го е прибирал 4-5 пъти.

Баби по ръка нямам, далече са оказвали с ми съпорт, но за ограничено време. Мога да разчитам само, а мъж ми.

Баткото боледуваше лекувах в къщи и пак обратно на ясла. Нито един път не успя да лепне нещо на беба.

Отделях максимално време на баткото с беба се занимавах в началото колкото да я нахраня и преобуя... бърсала съм дупе на баткото докато храня беба. На площадката бяхме при връстниците на баткото, а не при другите бебета.

Разликата на моите деца е точно две години.Каката тръгна на ясла два месеца след раждането на бебето.Нямаше проблем ,защото беше заедно с няколко приятелчета ,дори и харесваше да ходи ,а не да стои вкъщи при врещящото бебе.Проблема при нас дойде от многото боледуване,въпреки ,че до тогава беше много здрава.Наложи се да я спра ,защото заразяваше бебето и така вместо да гледам две здрави деца аз се грижех за болни.По късно на 4 години тръгна на градина ,нямаше проблем.

Моето мнение, кога е по-трудно с две породени деца, е малко по-различно от това на Egisihora.
Най-трудно на мен ми беше точно първите месеци и ще поясня защо би ми било много трудно, ако баткото не ходеше на ясла.
Първо, малкият е роден през есента. Това означава, че до пролетта (а това са 6-7 месеца) най-подходящото време за неговата разходка е в следобедните часове, когато мъглата вече се е вдигнала и е малко по-топло. Тук обаче идва проблема - баткото по това време трябва да е вкъщи и да спи. Неговата игра навън е сутрин.
Второ, баткото наистина избираше най-неподходящия момент да поиска нещо или да каже, че му се пиша или ака. Някои може и да го умеят това, но аз наистина бих се затруднила, ако трябваше да кърмя и в същото време да бърша дупе или да внимавам големия да не разлее гърнето през това време. 
Много по-лесно стана, когато малкия защъка из къщата, първо пълзейки, после ходейки. Сега бих могла да ги гледам и двамата. Режимът им е вече еднакъв, могат да си играят заедно и въобще много по-лесно е всичко.

Подкрепям напълно! Моята дъщеря я пуснах на ясла заради финансови причини напр,от части и за адаптацията на детето.Но съм далеко от истината че ено дете се социализира,само ако ходи на ясла.Зависи изцяло от нрава на детето,има деца който никога не са ходили на ясли и градини и са много по контактни от тези който са били.

С две породени деца е много трудно ако нямаш помощ; напълно разбирам притесненията ти.  Яслата е вариант ако няма да имащо помощ от баби, друг вариант е детегледачка - но пък това си скъпо удоволствие. Слава богу на мен ми помага свекърва ми или майка ми - която когато може, защото наистина несмогвам. Синът ми е много палаво дете, а пък и дъщеря ми си иска много внимание (имаше периоди с много ревове, почти постоянно сучене... не спане, ама то това и сега си е така де), без помощ просто се скапвам.
Не че няма да се оправиш и сама, но не мисля, че са нужни някакви геройства ако имаш вариант за помощ. Ако не можеш да си позволиш бавачка опитай на ясла, но 2 месеца поне преди появата на бебето, според мен. Защото не може да го пуснеш изведнъж за цял ден, трябва постепенно, за да свикне по-лесно. А за болестите - неизбежно е, много деца накуп, ще изкара много вируси. Може да пробваш с разни витамини и имуностимулатори - на ADLiquid май е хубав, клееви тинктури разни, порови се по темата.

Не знам как е с вашите деца, но според мен  е безсмислено да има детегледачка, когато майката е там. Изобщо, моите не дават друг да ги пипне или обслужи, ако аз съм там. Така, че вероятно би имало смисъл жената да гледа бебето...

Лично аз не мисля, че е чак толкова трудно с породени, ако имаш правилен график, добра организация и точен подход. А това се получава, когато наистина знаеш, че няма на кой да разчиташ и трябва да се справиш сама. Не е по-лесно, отколкото с едно дете, но пък чак . Трудно е първата годинка, а после е страхотно. И колкото по-големи стават, толкова е по-лесно и прекрасно, и забравяш всички трудности

  да, да ама не. Мила, ти имаш ли породени деца?!? Инересното и трудното почва след първата годинка  Питай във форума за породени.

Rhiana напълно те подкрепям!

  Невероятно ли ти звучи?!? Явно да, щом съм кърмила и изхождала дете на гърне. Има ме в списъка на породените, можеше да погледнеш щом пишеш там 
Отдавна спрях да пиша. Нещо не се вписах в атмосферата.

ПП. Само толкова извън темата. Да се обоснова, защо имам мнение

diana_t, браво, че си се справяла самичка и не ти е било трудно. Може да е до "организация и подход", но пък моето мнение е, че е и до деца 
Хората сме различни, някои имат здрави нерви и по-добре организират ежедневието си от други; а има и майки, на които едно такова натоварване може да им дойде много нанагорно, това не значи, че са по-лоши майки възпитаващи "некачествени дечица" (това не е от твоето мнение, а според "някаква си вещица"). Като виждаш, че нервите ти са на краен предел - търсиш помощ, дали ще е баба, детегледачка или пък детска ясла - кой както намери за добре. Не смятам, че е нужно да се мъчиш сам и ежедневието ти да е само нерви, като с малко помощ би могъл да си спокоен и уравновесен родител.
Искам да попитам "червенокоса вещица...припряна ", защо дрънкаш за качеството на децата на другите хора, защото били мислели да ги пуснат на ясла, след като твоето дете ходи (или е ходило) на детска ясла?! Като си толкова за качеството, ми да беше си работила от вкъщи и да си гледаш детето сама, не помисли ли преди да родиш? И защо твърдиш , след като твоето е на ясла - значи не го гледаш сама.

Риана, наистина си е до дете, но признай, че малките възприемат бързо и при правилен подход стават, като памучета.
Това не го написах с цел хвалебствие, а просто като стимул за майките, които ако започнат да се жалват една на друга се примиряват с положението  В никакъв случай няма лоша майка сред пишещите тук. Щом пишат във форум за деца, за децата, четат, пишат и се интересуват от темите...значи детето е техният свят и те дават най-доброто от себе си.  Както и с твърдението "ми децата ми са такива". Не, убедена съм, че за всяко детенце има индивидуален подход за да го "овладееш". Моите и двамата са ужасно, ужасно различни. Колкото едното е тихо, свито, инатливо, толкова другото е вулкан от емоции ( и положителни, и отрицателни) и ревливо. Проба, опит, грешка, но се наместват нещата. Аз имам една шокираща теория, че всяка майка трябва да прочете някоя книга за възпитание на малко кученце. Толкова просто и систематично са описани основните правила, че ще видиш как е същото и при нашите деца. Прегръдки и дано скоро се засечем усмихнати, доволни и позитивни. Ще се справим, как не.

ПП. Напълно съм съгласна, че има майки, които с начина си на отглеждане могат и седем деца да родят  Лично аз нямам сили и за трето. Второто беше предела на моите сили и нерви Макар, че хората казват, че е трудно с второто...вече трето, четвърто не се усещало 

Диана, може би си права за подхода аз също съм против примиряване с думите "ми то си е такова". Само че аз ако нямах помощ от близки бих се обърнала към детските ясли или детегледачка. Моите деца са също много различни, но имат и много общо - изискват внимание с цената на всичко - момчето ми прави невъобразими бели застрашаващи здравето му (катерене на всякъде из къщи например върху телевизора, ядене на пастели, откючване на входната врата с неясна цел...), а момичето ми в момента, в който я оставя в креватчето или шезлонга, за да измия брат й - изпада в истеричен рев до посиняване... ами аз все още не съм намерила правилния подход.
А това за памучетата звучи много сладко... но с моите не съм стигнала до този етап... А и нямам идея как да подходя към бебе, което плаче непрестанно като го оставя - единствения подход, който знам и действа е да я гушна, кърмя и разнасям; е да ама тогава получавам атака с метално топче в окото от баткото (един случай имаше такъв, но все още съм с бушон)....

Много е индивидуално въпреки приликата в случаите! Трябва да се вземат под внимание неща като това, че първото е Батко, а не Кака, има голямо значение, според мен батковците се адаптират по-бавно в подобна обстановка, с повече протести, изявени в агресия с различна степен! Също така и това, кога ще се роди бебето, пролет лято, есен, зима и как ще им съвпаднат в бъдеще режимите!Много ли е емоционален бъдещия батко и неща от този сорт. Дори и средата, в която жевеете, апартамент с повече стаи ли е или липсва достатъчно пространство и т.н И естествено никога няма да е така, както си го премислила предварително, така че действай според това как ти ги чувстваш нещата и как ще се отрази на твоето дете, навремето си спомням, че всички се обръщаха към мен с израза"ама как ще се справиш", че така ми се беше набил в главата и  не виждах друга опция, освен тази да го пусна на ясла, мислейки, че така ще е по-лесно. Хубаво е че ти премисляш случая от всички страни, имаш време да ти отлежи и да реагираш според твоята преценка!Но да през деня ми беше лесно докато е на ясла баткото, но в същото време детенцето ми много се е подтискало в яслата и после вкъщи средата ставаше непоносимо агресивна и към мен и към бебето,че и до днес си влачим последствията. Според мен ако си решила за ясла пусни го по-рано3,4 месеца, че да има повече време за адаптация. Винаги можеш да го спреш, ако видиш,че му се отразява зле и да бъдете всички заедно с бебето.И аз имах периоди на  кърмене + бърсане на дупе, сополи и сваляне на температури/бонуси от яслата/Пожелавам всичко да е леко 

Благодарско на модераторите!