Обичате ли стихове? - 4

  • 68 990
  • 779
***
Душата ми е приют за бездомни любови.
Като топъл хляб я разкъсвам - тях да нахраня.
Бездиханна оставам, но с дъха си ги топля.
Затова замълчи и не питай
защо сама все с трошици се храня,
и не казвай: " Пак си с премръзнали длани..."
С майчина обич и грижа
техните рани нежно превръзвам
(тъй както, когато децата порастват),
затова замълчи и не питай
защо тъй моите все не зарастват...

Душата ми - приют за бездомни любови -
ме прави красива (ако ще и нескромно!)
затова не питай защо, но без нея -
самата аз ще бъда бездомна.
Виж целия пост
# 1
***
Душата ми е приют за бездомни любови.
Като топъл хляб я разкъсвам - тях да нахраня.
Бездиханна оставам, но с дъха си ги топля.
Затова замълчи и не питай
защо сама все с трошици се храня,
и не казвай: " Пак си с премръзнали длани..."
С майчина обич и грижа
техните рани нежно превръзвам
(тъй както, когато децата порастват),
затова замълчи и не питай
защо тъй моите все не зарастват...

Душата ми - приют за бездомни любови -
ме прави красива (ако ще и нескромно!)
затова не питай защо, но без нея -
самата аз ще бъда бездомна.


ести,  Hug
Виж целия пост
# 2
Благодаря, Ели... малко странно стихче, особено на първо звучене, но май по-важното е, че аз си го разбирам, а който открие нещо за себе си, значи също ме е разбрал  Grinning
Виж целия пост
# 3
Само за жени

Понякога пристигаш нежелана,
както идва нежелана есента,
отнасяйки на лятото покоя,
отнесла нежност, спомени, листа.

Молеше се да погледнеш във очите,
да видиш в тях от болка две сълзи,
мъжката ми гордост унизена
в краката ти за милост да пълзи.

Раняваш самотата със жестоки думи,
разкъсваш ме със погледа свенлив.
Една ли болка пазя във душата
след срещите измамено щастлив.

Там стаявам ги във ъгъла като вулкани
не вярваше, че дълго ще ги задържа,
нетърпеливо ги очакваш да изригнат
от очите ми след някоя сълза.

И тъй безчувствена протягаш длани
сълзите ми да вземеш с две ръце,
но раздразнено отпускаш празни шепи,
че пак е сухо моето лице.

Не знаеш и няма как да знаеш,
не хвърляй гневен поглед крадешком.
Когато го боли, мъжът не плаче,
той страда и се моли мълчешком
Виж целия пост
# 4
Търся една книга на Добри Жотев  "Влюбени слънца"-лирика. Къде ли не търсих и нищо, а много искам да си я поръчам. Който може да помогне да пише
Виж целия пост
# 5
***
Събудих се в очите ти. За първи път в очите ти осъмнах.
Танцуваха в прозореца звездите и влюбени, се хвърляха към слънцето.
Ресниците ми лепнеха от сънища, в които някога съм те сънувала,
а някъде дълбоко в мен потъваше едно невероятно отпътуване.
Хиляда "но", забравени, умираха в прегръдките ни, слепи до безумие,
и времето в часовниците спираше. И ние се обичахме без думи.
Лудееше в пръстите ни някакво до болка осъзнато безразсъдство,
покълнало от дивото очакване, което неочаквано ни свърза.
Осъмнала в очите ти, отрекох за първи път заради тебе всичко.
По дяволите приказки и клетви! И всички, преди теб от мен обичани!
От думите, които не си казахме, защо внезапно птиците запяха?
Виновни, невъзможни - бяхме заедно и цялото небе ни беше стряха!

Маргарита Петкова
Виж целия пост
# 6
някъде
между
чашите
ме губиш...
сянка съм
между
изречения..
чета
между
буквите
на нощта..
вдъхнат
блясък
от
устните...
и капка
желание
грях..
между
преди
и
след..
сега съм...
между
чашите
стон
на сълза...


dressy
Виж целия пост
# 7
***

капка
невъзможност
по устните...

фадо.

сърдечните
удари..

смях.

тъмнината
в прозорците...

плач.

капка
страст
по устните..

звук.

любовта
между думите..

грях.

шепот
по кожата...

стон.

златно
по пръстите...

сън.

капка
лудост
по устните...

аз.


dressy
Виж целия пост
# 8
Да...обичам...дори пиша понякога за моето бебу  Embarassed  Heart Eyes
Виж целия пост
# 9
ПРЕДИ ДА СЕ НАМРАЗЯ


Следи от гълъби и наранено сиво...

Мълчание по пръстите

затиснали

през чашите

ненужни спомени.

Разсипано зелено зад очите.

Докосване

студено

и

чаршафи,

попили

на самотата дрезгавите писъци.

Тръгни си,

преди да се намразя.


marsi71
Виж целия пост
# 10

Прекрасно е... Много ми хареса  Hug
Виж целия пост
# 11
Там тихо някъде далеч,
лети самотна птица без криле,
небето няма цвят,
а нищетата ни зове!

Безумието страда, плаче,
самотна, мъничка звезда трепти,
поглеждаш я и се усмихваш,
и казваш тихо: Разпери криле!

Не сбогом, а здравей,
когато литне ще му кажеш,
там тихо някъде в сърцето,
крилца разперила е малка птичка.
Виж целия пост
# 12
Търся една книга на Добри Жотев  "Влюбени слънца"-лирика. Къде ли не търсих и нищо, а много искам да си я поръчам. Който може да помогне да пише

Тук има няколко стиха http://www.omda.bg/bulg/slovo/poems.html
Виж целия пост
# 13
Там тихо някъде далеч,
лети самотна птица без криле,
небето няма цвят,
а нищетата ни зове!

Безумието страда, плаче,
самотна, мъничка звезда трепти,
поглеждаш я и се усмихваш,
и казваш тихо: Разпери криле!

Не сбогом, а здравей,
когато литне ще му кажеш,
там тихо някъде в сърцето,
крилца разперила е малка птичка.



 Peace Heart Eyes Heart Eyes
Виж целия пост
# 14
Когато си тръгнеш, отново ще ям сладоледа с вилица
и ръцете ми ще треперят от твоя студ вътре във мен.

На сутринта ще ми влеят слънчевите лъчи венозно,
защото очите ми са пробити от твоето безразличие.
Денят за теб ще започне със завършени обстоятелства,
докато по път за работа не се спънеш в спомена за мен.



Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия