За мен българското училище си е стъпка назад за децата. По няколко причини.
1. Човешкият ум не е кофа, която трябва да се напълни с максимално количество талаш. Точно напротив - детското въображение не трябва да се смазва, а да се провокира. Това няма как да стане в училище, където всеки даскал е наизустил учебника си без разбиране и иска всякакви глупости. Погледнете само един урок по история - 50 дати днес, 50 утре - безсмислени, еднакви. А да се говори защо и как са възникнали събитията, кое ги е предизвикало, какъв е ефекта днес - самия учител не знае и не разбира. Той учи на изуст. Цялото обучение ни е на този хал. Децата много бързо губят интерес, а и в тези глупости смисъл няма.
2. Преподавателите. Е те просто не стават. Няма начин да стават с този мироглед - хора, набутани с връзки, без грам въображение и желание за работа. Пеят си урока с празен поглед, до 11 клас и децата придобиват същия празен поглед. За това няма оправдание.
3. Учебния материал не се свързва с реални неща. Всичко е толкова абстрактно, че просто нашепва - забрави ме, забрави ме.
Мога да продължа и с индивидуална критика по предмети.
Литература - наизустяване на нечии чужди разсъждения над български творби. Първо - разсъжденията са чужди, децата не ги питати за нищо. На нас преди години ни ги диктуваха. И второ - има много световни творби, които трябва да се прочетат. Не са само българските класици най-ултра-дупер-супер писателите. Има и съвременни произведения.
Или ние ще си знаем само "Под игото" и това е. От Искъро по дълбоко нема!
Математика - ей тия учителки по математика, някой изпитва ли ги някога? Повечето се объркват на елементарни задачи. Обаче изпитват на наизустени теоремки и дефиниции - рецитал му е майката.
География - добре, за чий се учат по 5-6 индустрии на областен град? Индустрии, които вече ги няма? На изуст!
История - да живеят датите. По 50 на урок и всичките задължителни. Абе вие луди ли сте?
Тук може да се пише още много, но нещата ще загрубеят. За мен училищете беше загуба на време. Не може да продължава така.