За "детето-жертва"

Имаш по-голям опит от мен .
Двоен при това

По -добре да се напрягаме сега ,не после.
Знаеш ли колко майки познавам дето зор си не дават за нищо.
И тъй не е добре.
Търся 'златната среда",хем да помагам,хем да не се натрапвам.
Пък и да уча на разни нещица.Зор работа

Понеже говорите за тормоз над децата от връстниците си искам да задам един въпрос и на родителите на момиченца. Конкретно как да възпитаме тях? Моята е на 3 и 10 месеца и веднъж и казах да удря ако я ударят. В последствие я видях как млати едно детенце дето ударило приятелката и и от тогава спрях с подобни съвети, защото още не възприема явно. Но не искам някой да я малтретира в бъдеще, защото не живея с нея да следя всичко, а трябва да я науча аз. Няма кой друг ако оставя на баба и и дядо и с които живее, то със сигурност ще е малтретирана защото те са доста назадничави като възпитание, та детето все се оплаква от дядо си че не и дава да гледа Бен тен, а аз и разрешавам. Как да я възпитам да се защитава?

Всеки родител ще се натъжи от гледката на прекаляващи с "шегите" деца, при това насочени към собственото му наследство. И действително е неприятно. Някои реагират с раздразнение, че детето им е неспособно да се защити и отстои себе си, други се потапят в съчувствие и жал към кротушкото.
Независимо от реакциите е много важно да научим хлапето да се защитава и по възможност без физически елемент,  ако случаят позволява. Т.е. по-важно е да научим детето да преценява ситуацията - посягат да ме ударят - задържам удара, но не отговарям, а се обръщам веднага към най-близкия възрастен: родител, учител, случаен човек, ако действието се развива на улицата. Не трябва да покълва идеята за срамно доносничество, защото под нейния терор детето може да предприеме опасни действия и за защита, и за отмъщение. Много е важно чевечето да не е страхливо в подобни ситуации - всички знаем, че биткаджиите надвиват не толкова с физическа сила, колкото с психическа. Това няма как да се направи за седмица или две. Изисква се повече време.

 2pac, просто е. Обясни и, че не трябва да млати, а да защити, т.е. защитата е по-скоро пропъждане, а не наказание....Кажи и, че трябва да изплаши нападателя, да го отстрани, като му каже нещо с висок глас. После казва на учителката.

Като се замисля, разбирам защо децата предпочитат саморазправата пред доклада. Пред очите ми са се разигравали тези сценарии и ми е било неприятно да виждам, как учителката просто се отървавава от ситуацията с две-три думи, като :не се бийте, деца....И край. Така се оказва, че виновният и невинният са в една и съща позиция на провинение. Вътрешно децата се гневят от това и следващият път предпочитат да изберат своята собствена представа за справедливост.