Не се решавам

Има моменти в които желанието за дете надделява- за мен 400 лв. след наем и сметки са напълно достатъчни за да имаш дете. Няма по-голяма щастие от това и смятам че се намират начини ис този бюджет да изгледаш дете. Особено ако в близко бъдеще не се очаква подобрение на финансовото ви състояние. А времето си лети.

Да живеем заедно.
Той сега е на нова работа. Ще изчакам, ще видя дали наистина се подобряват нещата и    наистина да е така 1-2 плащания ще свършат и може би моите 400 лв. ще се превърнат в 600 и есента или другата зима ще направим нещо сериозно по въпроса.
Само не искам да се караме и обвиняваме.

Здравей poohito, когато аз се реших да имаме дете  моят  мъж даже не работеше а живеехме само от една заплата. аз обаче бях решена твърдо на 31 години да се реша. ако кажа че винаги ни е било лесно ще излъжа - но днес имам най-прекрасното същество до мен - детето ми.
мъжът ми сега има работа и се оказа достоен баща въпреки че тогава когато аз исках той не искаше дете или по-скоро се наложи да го уговарям. мисля, че ако не се беше съгласил, щях да го напусна, рано или късно.
предполагам че почти всичко зависи от теб. ние жените имаме повече инстинкт и мисля по-добре знаем кога какво решение да вземем.
а детето (или децата) са според мен най-големият подарък който ни се дава
желая ти всичко добро!

Пухито аз мисля, че вашите родители биха могли да ви помагат с гледане и покупки за бебето, а ти би могла да не работиш около 2 месеца или 3 само. Но повярвай ми, по-добре е да се поеме този риск докато си на 31, отколкото на 35. Лично аз също пропилях хубавите години за бебеправене поради чакане на финансова стабилност, така че напълно те разбирам и подкрепям  Успех и бъди силна.

Самият факт, че толкова го мислиш и искаш най-доброто за бъдещото си бебе показва колко добра майка ще си един ден - отговорна и всеотдайна. Аз самата сигурно вече 3/4 години не съм съвсем готова, страх ме е и се притеснявам, но от скоро си казах, че наистина никога няма обстоятелствата да са идеални и в даден момент трябва просто да се довериш на съдбата и да вярваш, че всичко ще е наред. За мен моментът, в който ми стана ясно, че няма смисъл да отлагам повече беше, че започнах да чета такива книги и форуми, да ходя в магазини за детски дрешки и книжки с огромно удоволствие (в дадения случай за племениците). Забелязах, че се чувствам много уютно в този детски свят.

На твое място за успокоение бих си казала, че отнема минимум 3/6 или повече месеца да забременееш, още 9 да се роди дете, това ти дава една година да се огранизираш и да се подготвиш за идването на бебето в живота ти. За една година мнооого неща могат да се променят.

Надявам се да съм ти помогнала.

Не вини мъжа си. Той мисля, че вече много силно го иска. Докато ти можеш да си позволиш биологически да поизчакаш малко, той едва ли иска да чака още дълго. Казвам го, защото аз и съпругът ми сме на същите години като вас. Той не иска да е на 60 да речем, когато детето му завършва гимназия.

Притесненията са нормални,ако можете изчакайте,иначе,когато дойде момента е най-добре,нещата се нагаждат според ситуацията.Успех! 

Нормално е да го е страх защото голяма част от финансовите проблеми ще ги решава той.
Не разбирам обаче егоизма му - това че той има дете /един вид размножил се е/ не означава че и теб трябва да те лишава от майчинство.
Оправданията му са глупави.

ти плащаш наема и месечните сметки , после се грижиш за храната , а той какво ли участие взима в бюджета ви ...
на 30 фертилния ти пик е отминал , така че хич не се помотвай ...

Здравейте на всички.Рядко вземам отношение в такива разговори,но сега не мога да се въздържа.Значи той си е натрупал дългове и кредити и какво ли още не,а ти си длъжна да го издържаш и да чакаш за да се навие той да имате бебе.Ако след като заплати всичките си дългове,на него не му остават никакви пари,какво би правил ако не си ти?Или ще намери някоя друга с която да живее и да плаща за всичко.Извинявам се за тона,но ти сега си на 30год.,бебето може да стане и веднага,но може и да не стане(не ти го пожелавам,но се случва)до кога ще чакаш,да станеш на 35год.и тогава да се чудиш на къде,колкото повече човек се замисля за пари,кариера и сега не е момента,толкова по трудно става.Седнете и поговорете сериозно,той вече има дете и е на 37,до кога ще чака и той,или на него друго бебе не му трябва и търси оправдание.
Само директен разговор и ясно изложени аргументи и решете какво искате.
Извинявам се за думите,но живота минава и един ден се оказва късно за всичко.

Аз доколкото разбрах,мъжът иска бебе,а жената се колебае,защото не усеща финансова сигурност у мъжа.

Пухито, виждам че много страх си насъбрала от ситуацията...
И аз като другите съфоримки да питам... след като живеете заедно, ти плащаш наем и другите сметки, то с какво допринася той? Вярно, че това са битовизми, но при създаването на едно семейство вярвам, че жената има нужда от рамо на което да се облегне. Било това с домашни задължения или намиране на негова по-добра работа.
Моят баща все още работи по 11-12 часа на ден (разбира се вече нито аз, нито брат ми и сестра ми живеем при родителите ни и не ни издържат), случва се и да нямат почивен ден на 3 седмици. Това естествено е малко екстремна ситуация, но само искам да покажа, че има ли желание - има и начин.
Идеален момент няма... или учиш, или работиш, или сега много е поскъпнало всичко, или страхът от това, че няма да успееш виси над леглото ти всяка нощ. Но майчината обич може много неща да пребори. Моят съвет е да се изясниш с човека до теб... дали е готов, дали мисли, че ще може да ти помага повече по време на майчинството. Не е въпроса да се карате, а да си поговорите, като двама човека, които явно се обичат и искат общо бъдеще заедно

Така е . Наистина просто не чувствам, че имам опора и ако нещо се обърка той ще оправи нещата. Един вид, ако нещо се обърка - кораба потъва  .
Наистина аз плащам всички битови сметки, аз купувам и храната и другите консумативи за дома (ежедневните неща, санитарни прерапарати, козметика и т.н.) От почти година, той работи извън града и през седмицата се оправя сам някак, понякога му помагам финансово. На мен той никога не ми е помагал финансово. Болно ми е и сме се карали за това, че аз трябва да се справям и да правя сметката така, че да има и за мен и за него, като закъса, а ако в сметката се включи и бебе.
Какво дава той в нашата връзка...? По бакалската сметка нищо или почти нищо. Иначе ме обича, казва така, а и най-често вярвам, че е така ... е разбира се случва се не рядко да има заблудени хора, т.е. накрая да се окаже, че не е било така. Когато е в къщи ми помага и най-често прави това, което съм го помолила, относно домакинство. Има загрижено отношение и това е... И аз го обичам...
Той мисли, като много от вас, че всичко ще бъде наред. От чутото (негови разкази) родителите му много са му помагали за семейството, майка му и сега много се грижи за дъщеря му.
Аз съм сигурна за моята майка, че винаги би ми помогнала, но в един момент, когато спрях да живея с родителите си просто вече ми е съвестно да им искам, каквото и да е. Да поискам помощ от тях е все едно да призная, че не съм се справила и, че решението ми да замина в друг град или в случая например да имам дете е било грешка. А аз не мога така да обявя грешките си (все пак съм зодия овен  ).

Не е грешка,че иска бебе,грешка е да не се окаже,че го искаш от неподходящия човек.На думи Обичам те звучи лесно.

А,това че си овен обяснява някои неща 
Шегата на страна,но ми се струва,че ролите са разменени във вашето семейство.Ти си иззела функцията на мъжа.Овните сте напористи,лидери,но в едно семейство мъжът е този,който трябва да подсигурява всички останали,да бъде опора и гръб.Защо не пробваш да поотпуснеш малко юздите и да бъдеш просто жена в семеството.Остави на него водещата,мъжката роля,ако е възможно разбира се.Много е важно как отношенията във връзката тръгнат от самото начало.

Пухито, мисля и аз като Стефанел - разменили сте си ролите... Колкото и силна да си, то си жена - имаш нужда от подкрепа, която не е само на думи. В главата ми изникват въпроси битовизми, с които аз не бих се примирила.. Например като излезнете на заведение, ти трябва да се съобразяваш и за двамата, за сметките, за разходите. Къде ти остава глезенето от негова страна? Отмяната без повод, грижата за другия, която ти идва от вътре? Виждам, че ти се иска бебче, готова си, просто обстоятелствата те задушават. С много говорене и от двете страни си мисля, че може да изчистите недомлъвките и неизяснените неща