Когато единия иска дете, а другия - не.

  • 11 986
  • 91
Такава връзка има ли бъдеще или не?
Какво бихте казали на всеки един от тях по отделно, за да ги накарате да променят решението си?
Този, който се примирява с липсата на дете ще бъде ли истински щастлив наистина - с човека, който обича до себе си, но без дете?
А този, който приеме дете въпреки нежеланието си, има ли шанс да промени мнението с появата на детето или нещата само може още по - лоши да станат?
Виж целия пост
# 1
Този, който се примирява с липсата на дете ще бъде ли истински щастлив наистина - с човека, който обича до себе си, но без дете?
А този, който приеме дете въпреки нежеланието си, има ли шанс да промени мнението с появата на детето или нещата само може още по - лоши да станат?
Според мен по- скоро втория да си промени мнението защото едно нереализирано желание е твърде лошо.
Винаги си мечтаеш за това, но хора които се различават по толкова основно нещо, което е желанието за дете е много по- добре да се разделят.
не би трябвало да имаш дете без твое желание, а да го използваш след време /което се случва често/, дори и по време за задържане или манипулиране на другия партньор...
Виж целия пост
# 2
Този който не иска дете, но има,  в последствие има шанс да си промени мнението - все пак за всички ни важи правилото, че който няма ,както и да се обяснява не би могъл да си представи какво е да има дете. Все пак , всеки си е индивидуален характер, няма правила. Ако най-много обича себе си ще му е трудно да промени мирогледа си. За този който се съгласява да няма дете, ако го иска незнам, но когато не получаваме каквото искаме, обикновено не сме много щастливи в общия случай.
Виж целия пост
# 3
Зависи.
Това са твърде големи различия за хармонично съжителство.
Виж целия пост
# 4
Грубо нарушение е да караш някой да има дете против желанието му, както и да се лишиш от това желание, за да угодиш.
Може този, който иска дете да си даде срок, на само пред себе си....Ако до тогава другият не промени мнението си по въпроса.....Кофти....
Виж целия пост
# 5
Такава връзка има ли бъдеще или не?
Зависи от готовността за компромис.
Какво бихте казали на всеки един от тях по отделно, за да ги накарате да променят решението си?
На човека, който иска да има дете няма какво да му се каже, за да промени решението си. Би било глупост или лъжа "Ей, за какво ти е дете? Можеш си и без него. Само разходи и разправии"...няма как. Това е щастие, на което всеки има право. На другият бих казала, че ако обича истински и ако вижда Човека в очите на другия, то да има дете от него би било нещо красиво, нещо което според мен неизменно ще направи и двамата щастливи.
Този, който се примирява с липсата на дете ще бъде ли истински щастлив наистина - с човека, който обича до себе си, но без дете?
Ако този, който се примирява иска дете и на половината на моето желание например, мисля, че никога няма да бъде истински щастлив. Мисля, че няма да е постоянно нещастен, но винаги ще усеща незапълнена празнина в себе си,
А този, който приеме дете въпреки нежеланието си, има ли шанс да промени мнението с появата на детето или нещата само може още по - лоши да станат?
Според мен шансът да промени мнението си с появата на детето е много, много голям. Не виждам как едно бебе би могло да направи нещата по-лоши. Просто, защото не си представям, че някой ще използва него, за да натяква на другия за компромиса който е направил. След появата, детето просто няма да може да се нарече "компромис". Така си мисля аз.
Виж целия пост
# 6
Не смятам,че имат бъдеще. Да родиш дете, от човека, когото обичаш е най-естественото нещо. Семейства без деца/ не говоря за хора с проблеми/ честно казано не го разбирам.
С годините такива хора придобиват синдрома на старата "мома" или "ерген" и избиват странности. Това идва от липсата на осмисляне на живота. Дори и да постигнеш много, няма на кого да го оставиш...Освен това трябва да си осигурят старините такива хора. Не дай Боже да се наложи да имат нужда от гледане и повече грижи...
Виж целия пост
# 7
Не бих си позволила да говоря на тази тема даже с най-близките си. Хората в двойката сами ще решат как да живеят или ще се разделят. Имам такива познати - родени са един за друг, разбират се във всичко, но мъжът не иска дете, а жената иска, но се примирява. След 15 години брак решават да имат дете и се оказва, че единственият начин е инвитро.
Виж целия пост
# 8
Тук има доста такива теми май, имам спомен че съм чела за това.
Виж целия пост
# 9
Такава връзка има ли бъдеще или не? Сигурна съм, че има хора, които могат да преодолеят различията си по този въпрос, да се обичат и примерът е пред очите ми. Възможно е да са изключение от правилото, но при така поставения въпрос, са подходящи за положителен отговор.  

Какво бихте казали на всеки един от тях по отделно, за да ги накарате да променят решението си? Нищо. Външна намеса в чужди семейни дела може само да влоши нещата и да се яви като катализатор на още сериозни проблеми.  

Този, който се примирява с липсата на дете ще бъде ли истински щастлив наистина - с човека, който обича до себе си, но без дете? Може би, не мога да бъда сигурна за ничии чувства. Доста хора добре владеят емоциите си в последните години, и ако не щастливи - изглеждат удовлетворени от живота, който водят. И е възможно да са дълбоко нещастни.

А този, който приеме дете въпреки нежеланието си, има ли шанс да промени мнението с появата на детето или нещата само може още по - лоши да станат? При някои двойки има, при други - не. Зависи от характера на хората.
Виж целия пост
# 10
Не иска по принцип или не иска в момента, а в едно по-добро бъдеще?
Ако е първото, то моята лична оценка за шансовете на една такава двойка да оцелее е, че са минимални. Говорим за шанс. Едно, че въпросът за имането на дете не е като въпроса за имане на кола. Второ, че по такъв един въпрос би следвало да са се разбрали отначало, а щом не са, значи нещо в договарянето на семейството яко куца.
Виж целия пост
# 11
Според мен  желанието за дете в една връзка е нещо нормално.
Също според мен трябва да се търси причината за нежеланието на единият от партньорите. Ако то е породено от страх от дълготрайно обвързване със сегашния партньор, то според мен връзката е обречена ( дори и в последствие да се появи дете)
Виж целия пост
# 12
Според мен  желанието за дете в една връзка е нещо нормално.
Също според мен трябва да се търси причината за нежеланието на единият от партньорите. Ако то е породено от страх от дълготрайно обвързване със сегашния партньор, то според мен връзката е обречена ( дори и в последствие да се появи дете)
И според мен това е така и в момента, в който този, който иска дете рабере, че партньорът не желае да има такова, трабва да си плюе на петите и да бяга колкото се може по-бързо и по-далеч.
Виж целия пост
# 13
Знам една история, без да споменавам имена.

Жената, нормално, иска дете, но мъжът й я убеждава, че нямало смисъл, искали да са си двамата и той като има свободно време, да й свири на цигулка. Жената прави 26 (!) аборта през живота си- само по себе си лудост, но нейна работа, като ги е ползвала на практика за контрацепция. Но, както и да е, на интелектуална база и за да имат време, живеят префинен и бездетен живот.

Мъжът се пенсионира, идва заветната вечер, в която ще свири на жена си, хваща цигулката...пада и умира.

Жената продължава да живее дълъг, интересен, префинен и бездетен живот.

Е това сега ако не е тъпа работа! Трябва да има по нещо органично, някакъв хаос. Хубво е да си помислим, като живеем спокойно и премерено, за да "бъдем себе си", дали не убиваме душата си...

По-добре с дете. От хаоса се раждат хубави неща, от реда- само депресия и тъпотия.
Виж целия пост
# 14


По-добре с дете. От хаоса се раждат хубави неща, от реда- само депресия и тъпотия.
[/quote]

 Naughty

П.П. Не мисля, че създаването на дете трябва да се обосновава с гледането на старини...Прекалено е...егоистично, себично и задължаващо...Все си мисля, че хората създават деца, за да оставят нещо хубаво след себе си или просто за да са щастливи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия