Здравейте! От известно време чета в този подфорум, но досега не съм писала, защото още не съм самотна майка.
Моят случай е малко по-друг. С мъжът ми сме заедно от близо 13 години, 2 години връзка, после забременях и се оженихме. Вярно, обичахме се, но никога не е била онази луда любов, за която винаги съм мечтала. За него винаги приятелите са били на първо място, аз съм след това. Винаги е предпочитал тяхната компания пред моята. Вкъщи не говорим, защото той, малкото вечери, когато си е у дома, гледа телевизия. Ако искам да поговорим, неизменно чувам "Шшшшшшт, чакай, че гледам спорт/филм". Никога не ми е помогнал нищичко в домакинството, дори масата си обикновено не вдига, да не говорим нещо друго. Ще си сипе ядене, само ако е сигурно, че няма да се прибера скоро. Но това не е толкова сериозно, бих го преживяла. Проблемът е, че просто нямаме допирни точки, живеем като двама съквартиранти. Обича и да пийва, а тогава става наистина отвратителен. Сексът никакъв го няма вече, а и никога не е бил нещо кой знае какво. Аз не съм и мислела, че е толкова важен. Живеех просто по инерция. Ако не беше международен шофьор, досега сигурно отдавна да сме разведени.
Преди две години започнах нова работа и срещнах друг човек. Той е всичко това, за което съм мечтала цял живот. Прави ме много щастлива, знам, че ако съм с него, ще правим всичко заедно и изобщо чувствам, че съм срещнала сродната си душа. Той има същото чувство, четем си мислите дори, разбираме се само с поглед. За секса да не говорим, преди да го срещна мислех, че съм изпитвала оргазъм. Откакто го срещнах разбрах, че така съм си мислела - невероятен е. От година имаме връзка. Първо беше само секс, после се появиха и чувствата. Междувременно разбрах, че и мъжът ми си има любовница. Аз знам за нея, но с нищо не съм му го показала.
Не искам да живея повече така, не виждам смисъл. Реално погледнато той не е лош - не ми е посягал, финансово няма никакви проблеми, обиждал ме е много, с думи и държание, но съм си мълчала. Не знам просто какво да правя... Исках да споделя и да чуя мнения, благодаря!
Виж целия пост
Моят случай е малко по-друг. С мъжът ми сме заедно от близо 13 години, 2 години връзка, после забременях и се оженихме. Вярно, обичахме се, но никога не е била онази луда любов, за която винаги съм мечтала. За него винаги приятелите са били на първо място, аз съм след това. Винаги е предпочитал тяхната компания пред моята. Вкъщи не говорим, защото той, малкото вечери, когато си е у дома, гледа телевизия. Ако искам да поговорим, неизменно чувам "Шшшшшшт, чакай, че гледам спорт/филм". Никога не ми е помогнал нищичко в домакинството, дори масата си обикновено не вдига, да не говорим нещо друго. Ще си сипе ядене, само ако е сигурно, че няма да се прибера скоро. Но това не е толкова сериозно, бих го преживяла. Проблемът е, че просто нямаме допирни точки, живеем като двама съквартиранти. Обича и да пийва, а тогава става наистина отвратителен. Сексът никакъв го няма вече, а и никога не е бил нещо кой знае какво. Аз не съм и мислела, че е толкова важен. Живеех просто по инерция. Ако не беше международен шофьор, досега сигурно отдавна да сме разведени.
Преди две години започнах нова работа и срещнах друг човек. Той е всичко това, за което съм мечтала цял живот. Прави ме много щастлива, знам, че ако съм с него, ще правим всичко заедно и изобщо чувствам, че съм срещнала сродната си душа. Той има същото чувство, четем си мислите дори, разбираме се само с поглед. За секса да не говорим, преди да го срещна мислех, че съм изпитвала оргазъм. Откакто го срещнах разбрах, че така съм си мислела - невероятен е. От година имаме връзка. Първо беше само секс, после се появиха и чувствата. Междувременно разбрах, че и мъжът ми си има любовница. Аз знам за нея, но с нищо не съм му го показала.
Не искам да живея повече така, не виждам смисъл. Реално погледнато той не е лош - не ми е посягал, финансово няма никакви проблеми, обиждал ме е много, с думи и държание, но съм си мълчала. Не знам просто какво да правя... Исках да споделя и да чуя мнения, благодаря!
ела там едни вълнения имам.
Финансово не съм напълно независима, поне имам къде да отида, ако си тръгна. Повече ме притеснява детето, имаме дъщеря, която е почти на 12 и вече навлиза в пубертета. Тя обича баща си и не знам как би приела една евентуална раздяла. 
. 
