Какво като не е лош и никога не ти е посягал? Това ли вече стана критерият да си с един човек? Че вие нямате връзка, въпросът тук е искаш ли да имаш? Искаш ли да имаш половинка, или да си сама със съквартиранта? От друга страна аз вече не вярвам на никой и си мисля, че всичко е до време. Просто периодът е различен. Едни ти казват "чао" след една година, други след две, други след 12... Така, че засега се кефи на емоциите си, щом и мъжа ти пътува често, поне не ти диша във врата. Щом и той си има любовница, значи и съвестта ти ще е чиста. Не се юркай към взимането на радикални решения, заникъде не бързаш, ако е точният, няма да избяга.
Виж целия пост
А такъв случай има ли?
- Публикувана: 1 апр. 2012, 20:17 ч.
- Последно мнение: 18 апр. 2012, 20:04 ч.
# 17
16 апр. 2012, 13:00 ч.
Да, за никъде не бързаш, но сегашния ти начин на живот не е решение на проблема ти. Според мен колкото повече се протаква, толкова повече може да се разколебаеш при вземането на решение. Понякога е нужно човек да действа повече инстинктивно, отколкото да обмисля всички възможни варианти, а и почти никога нещата не се случват както ги мислим. Скоро детето ти ще бъде достатъчно голямо, за да започне да забелязва че не си щастлива и тогава и то няма да е щастливо. Ситуацията не е лесна, но винаги има решение щом хората са живи и здрави. Желая ти щастие!
Виж целия пост
# 18
16 апр. 2012, 20:51 ч.
Като си толкова щастлива с другия, що се не "вземете"? Или просто ти е удобно, че мъжът ти, бидейки международен шофьор и не прекарвайки голяма част от времето в къщи, ти "създава" удобни предпоставки за изживяване на прекрасни моменти.
Че и той си намерил любовница. Ама ти си си затворила очите, значи сте квит.
Че и сте загрижени за психическото равновесие на детето.
Че то е малко и не разбира??
Че и мъжът ти все пак бил добър - не те биел!!!
Хвала на "таквоз" семейство!!!
И после къде остана етиката, морала, човещината, загрижеността, хуманизмът, ...десетте божи заповеди ?? (Сега се сетих и се засмях - едно време мой шеф беше решил да пости преди Великден - не ядеше месо пред другите, а само скришом - щото като не са те видели, не се брояло.)
Виж целия пост
Че и той си намерил любовница. Ама ти си си затворила очите, значи сте квит.
Че и сте загрижени за психическото равновесие на детето.
Че то е малко и не разбира??
Че и мъжът ти все пак бил добър - не те биел!!!
Хвала на "таквоз" семейство!!!
И после къде остана етиката, морала, човещината, загрижеността, хуманизмът, ...десетте божи заповеди ?? (Сега се сетих и се засмях - едно време мой шеф беше решил да пости преди Великден - не ядеше месо пред другите, а само скришом - щото като не са те видели, не се брояло.)
# 19
16 апр. 2012, 21:03 ч.
И да добавя - то дори и без вашите любовни връзки не виждам какво би трябвало да ви задържи да бъдете семейство и да живеете заедно.
Извинението за детето според мен е банално и остаряло като разбиране. Днешните деца са много будни, с широк кръгозор, бързо адаптивни, лесно манипулиращи се (особено когато се подходи и с материални "подкупи"), и с много по-зрели разбирания за човешките взаимоотношения. За всичко това допринася също и бързият и лесен достъп до интернет и медии.
Попитайте някое пораснало дете, живяло в такава среда на "обичащи се един друг" родители, какво мисли за такъв тип "семейна идилия".
Виж целия пост
Извинението за детето според мен е банално и остаряло като разбиране. Днешните деца са много будни, с широк кръгозор, бързо адаптивни, лесно манипулиращи се (особено когато се подходи и с материални "подкупи"), и с много по-зрели разбирания за човешките взаимоотношения. За всичко това допринася също и бързият и лесен достъп до интернет и медии.
Попитайте някое пораснало дете, живяло в такава среда на "обичащи се един друг" родители, какво мисли за такъв тип "семейна идилия".
# 20
16 апр. 2012, 23:50 ч.
Gifty, мисля, че ще се вземем, просто е въпрос на време. Все пак такова решение не се взима толкова лесно, или греша?
Това, че мъжът ми е международен шофьор, не е кой знае каква предпоставка за изживяване на прекрасни моменти с другия. И тук да е, не го вълнувам особено - къде ходя и какво правя, важното е всичко у дома да е наред, да му е сготвено, изпрано, изгладено, което аз правя. Очите съм си затворила, да. Какво трябва да направя? Да вдигам скандали и да искам обяснение? Не виждам смисъл. И да, не виждам нещо ненормално в това, че ме е грижа за детето. Може да не се обичаме вече, но той е добър баща. Едното няма общо с другото.
Айде и неморална и неетична станах
Възможно е...
Виж целия пост
Това, че мъжът ми е международен шофьор, не е кой знае каква предпоставка за изживяване на прекрасни моменти с другия. И тук да е, не го вълнувам особено - къде ходя и какво правя, важното е всичко у дома да е наред, да му е сготвено, изпрано, изгладено, което аз правя. Очите съм си затворила, да. Какво трябва да направя? Да вдигам скандали и да искам обяснение? Не виждам смисъл. И да, не виждам нещо ненормално в това, че ме е грижа за детето. Може да не се обичаме вече, но той е добър баща. Едното няма общо с другото.
Айде и неморална и неетична станах
Възможно е...
# 21
17 апр. 2012, 00:04 ч.
Аз, може би, защото съм преживяла много тежко изневяра на любимия си (разрушила в последствие семейството ми и опустошила душата ми), която приех дълбоко като обида на личността, и дълги години тази обида и "предателство", както го възприемам, са вгорчавали душата ми, съм толкова критично настроена. Не го приемай лично и само по отношение на себе си, мнението ми е принципно.
Аз досега съм се водила от максимата - Не прави това, което не искаш да ти направят на теб. С което не искам все пак да оставя впечатление, че съм по-безгрешна и от ангел. Но когато става въпрос за човешки взаимоотношения, смятам, че хората трябва да постъпват етично. Не става въпрос само за физическа изневяра, а емоционална травма.
Виж целия пост
Аз досега съм се водила от максимата - Не прави това, което не искаш да ти направят на теб. С което не искам все пак да оставя впечатление, че съм по-безгрешна и от ангел. Но когато става въпрос за човешки взаимоотношения, смятам, че хората трябва да постъпват етично. Не става въпрос само за физическа изневяра, а емоционална травма.
# 22
17 апр. 2012, 00:14 ч.
Да, предполагам е ужасно да разбереш за изневяра на любим човек. Съжалявам за преживяното от теб. При мен точно в думичката "любим" е разликата. Нито той за мен е вече такъв, нито аз за него, сигурна съм. Просто толкова сме се отчуждили, че няма вече накъде повече.
А иначе с максимата "Не прави на другия това, което не искаш да направят на теб" съм напълно съгласна. И не твърдя, че аз също нямам вина. Просто явно от самото начало не бяхме един за друг, но отказвах да го призная...
Виж целия пост
А иначе с максимата "Не прави на другия това, което не искаш да направят на теб" съм напълно съгласна. И не твърдя, че аз също нямам вина. Просто явно от самото начало не бяхме един за друг, но отказвах да го призная...
# 23
17 апр. 2012, 00:29 ч.
Е, тогава моето мнение е да не протакаш толкова нещата. Ако наистина с другия младеж изпитваш чувства и емоции, които с настоящия ти мъж никога не си докосвала, недей да се самоизмъчваш, а предприеми мерки. Защото всеки ден, изгубен в емоционална самота и примирение, е един ден по-малко щастие.
Относно детето - все си мисля, че ще приеме спокойно нещата, ако е имало и уловило все пак някакви индикации на дисхармония във взаимоотношенията между теб и съпруга ти.
Ние жените много саможертви правим в името на децата си, и някои от тях отнемат толкова много години, че в един момент, поглеждайки назад, осъзнаваме тежкото им бреме, и тогава мисълта за погубена младост и пропуснато щастие ни смачква.
Виж целия пост
Да, предполагам е ужасно да разбереш за изневяра на любим човек. Съжалявам за преживяното от теб. При мен точно в думичката "любим" е разликата. Нито той за мен е вече такъв, нито аз за него, сигурна съм. Просто толкова сме се отчуждили, че няма вече накъде повече.
Е, тогава моето мнение е да не протакаш толкова нещата. Ако наистина с другия младеж изпитваш чувства и емоции, които с настоящия ти мъж никога не си докосвала, недей да се самоизмъчваш, а предприеми мерки. Защото всеки ден, изгубен в емоционална самота и примирение, е един ден по-малко щастие.
Относно детето - все си мисля, че ще приеме спокойно нещата, ако е имало и уловило все пак някакви индикации на дисхармония във взаимоотношенията между теб и съпруга ти.
Ние жените много саможертви правим в името на децата си, и някои от тях отнемат толкова много години, че в един момент, поглеждайки назад, осъзнаваме тежкото им бреме, и тогава мисълта за погубена младост и пропуснато щастие ни смачква.
# 24
17 апр. 2012, 00:53 ч.
ееееех,много е сложно.Имам втори брак.Първият си съпруг го загубих-инфаркт.Страшно!Сега имам втори.След много размисли приех.Детето ми го прие добре.Вече не е голямата любов,а е голямо уважение от страна на двама ни.Вече съм по спокойна, защото преживях унищожаващи дни и години.Търси си щастието, може един ден да съжаляваш, ако не го направиш.А , ако той отиде при любовницата си..?
Виж целия пост
# 25
17 апр. 2012, 20:55 ч.
Напълно възможно е. 
Докато авторката мисли и премисля, хубостника може да го измисли вместо нея.
Виж целия пост
А , ако той отиде при любовницата си..?
Докато авторката мисли и премисля, хубостника може да го измисли вместо нея.
# 26
18 апр. 2012, 15:00 ч.
Напълно възможно е. Докато авторката мисли и премисля, хубостника може да го измисли вместо нея.
Ама да ходи, аз дори бих предпочела той да ме зареже. Но силно се съмнявам, че ще стане...
Виж целия пост
А , ако той отиде при любовницата си..?
Докато авторката мисли и премисля, хубостника може да го измисли вместо нея.
# 27
18 апр. 2012, 20:04 ч.
Напълно възможно е. Докато авторката мисли и премисля, хубостника може да го измисли вместо нея.
Ама да ходи, аз дори бих предпочела той да ме зареже. Но силно се съмнявам, че ще стане...
само моя БНД ли се оказа толкова "услужлив" 
Виж целия пост
А , ако той отиде при любовницата си..?
Докато авторката мисли и премисля, хубостника може да го измисли вместо нея. Препоръчани теми