абе не мога да разбера защо не ми харесва тук

и аз не мога да разбера защо не ти харесва там, но ако търсиш смяна, веднага ти предлагам студена страна с още по-студена къща, за твоята.
обещавам теми да не пускам, че не ми харесва .
а щом се замисляш,  върни се, да речем за по-дълго, примерно за 3-4 месеца. ще имаш време да преосмислиш нещата и да прецениш закъде пътуваш...

Брат ми се 'върна' след 6-7 години в Германия.
Все не му харесваше, все не можеше да се примири с немците, отношението, липсата на среда в неговия случай  и тн.
Накрая се прибра ( преди около 2г). Обаче очакваше явно по-добро развитие на нещата. В началото голям ентусиазъм, после взе да става по-трудно. Много по-чуствителен е за малките дребни неуредици в България. А за големите такива .. направо се разсипва от простотията, от това, как нахалното , невъзпитаното , селското, корумпираното, връзкарското успява. Намирането на работа също се оказа проблем за неговата специалност. Оказа се, че не приемат с 'отворени обятия ' завърнали се българи. И все го интервюират някакви примитиви , които се наричат гръмко HRи ,  или някакви шефове, които говорят език много по-зле от него, явно се дразнят, питат го безумни неща на интервютата.  сигурно от злоба или си мислят ' е, тоя кой знае колко е задръстен, щом се е върнал'. 
Никога не е казал, че иска да се върне в Германия, но определено започна пак да говори, че Няма живот в България.
Сега е доста объркан.
Живота в България не е като да се върнеш за отпуската - кеф. Евтино, виждаш приятели, излизате, живот, кина, коли, всички ти обръщат внимание...мама ти прави сърмички и мусака, обгрижват те    Да, като се върнеш в БГ за известно време ще си интересна на приятелите ти ( които вече имат друг живот и за тях си 'една приятелка от Щатите'), но после всеки ще се прибере в апартаментчето си и живота си и ти трябва да се настройваш отново към стария начин на живот. Не знам откъде си, но по всяка вероятност ще искаш да се устроиш в София или голям град.
Ако решиш бизнес да правиш мошениците , корупцията по общините и тн .ще те изядат веднага. Ако решиш работа да си търсиш - дано да имаш късмет, опит и добра специалност.
Като загуби човек навика да се оправя във всякакви абсурдизми на ежедневието  в БГ става много по-трудно. 
И тн. Не те разколебавам, аз за гледка към океана много неща съм готова да преглътна, но моя съвет е да потърсиш отговора в себе си.
Никой  никъде няма да ти чукне на вратата да ти каже ' Заповядай'.
Направи усилия да разбереш към какво точно ще се върнеш и прецени добре. Успех!

Ето заради това най-много искам да се прибера....

Не мога да си представя да ми казват постоянно лошите новини по телефона и да не мога по никакъв начин да помогна...за съжаление обаче, аз не мога да си ходя толкова често и за това сега се предприели тази стъпка - за връщане...До къде ще стигнем обаче - един Господ знае....
Да сме живи и здрави - времето ще покаже

 И при нас се случи същото живяхме си добре по странство 7год. През това време успях да се изуча и да родя 2 дечица. Но винаги живеех с мисълта че ще се върнем. Пожеби даже идеализирах Б-я. е, прибрахме се преди година и половина, но кото чели ни поляха с ледена вода. Навсякъде корупция- от митничарите то до детската градина!!!!!!!!!! Заплата- обещават едно-получаваш друго. А и от здравната каса ни искаха пара за дълъг период , в който не сме стъпвали там... Дойде ни множко и преди 5мес. пак кацнахме тук-и си стъпихме на краката за нула време. Много ни е мъчно за бабате ,но... вече само на екскурзия!!!!!!!!!

Според мен всичко е до разликата в психиката и характера на хората.Има хора бързо се приспособяват, нагаждат се към новите условия, но има и такива които не се приспособяват независимо от времето, което е минало.........Мен лично нито хубавата къща, нито работата или уж луксозният живот би ме направил щаслива..........Важното човек да е в хармония със себе си, желанията и мечтите си!!!
На мен също не ми харесва тук..........може би причината е в мен, може би в средата..............Но вече не ме интересува...........Като дойдохме в началото бяхме с нагласата, че тук ще живеем за винаги - особено мъжът ми.Но щом вече и на него взе да му писва.............Явно не сме от типа хора, които се задоволяват само с материалните блага............ограниченото време, само работа, и тн.Имаме приятели, но всичко е много различно.........В крайна сметка живеем един живот и мисля че всеки има правото да си го изживее така като иска, или поне да се постарае..........Аз толкова исках да ми хареса, но уви.............и живот и здраве, ще се върнем в България.Важното човек да е щасливи и да се чувства добре!!!Разни хора, разни идеали.Едни намират щастието в чужбина, други в родината...........за всеки е различно!!!Така че каквото и да решиш ти желая много щастие и късмет!!!

Честно казано все едно аз съм го писала това [/size]

здравейте и то мен,

четох четох просълзих се няколко пъти чесно да си кажа, и на мен ми е мъчно за българия,но всеки път си представям какво в действителност е станала българия за последните 5 години през който ме е нямало?!дойдох в германия с зел учене,всичко ми вървu по мед и масло е предполагам че повечето знаят какво значи това(имаш работа изкарваш пари скъсваш се от учене ама си добре).след 5 години престой училище работа отвреме на време някое party и други забави когато има време,срешнах мъжа на живота си,омъжихме се и сега живеем все още в германия,а ни предстои да се местим  в америка(мъжо е американец).аз все се питам обаче къде остава моята българия?тази чудна страна с толкова неуредени проблеми,с толкова болка и толкова мъка?остава някъде в мечтите ми остава като райско кътче в сърцето ми което обаче посещавам само веднъж в годината за не-повече от месец.искам да ми харесва в българия ама номера нестава,аз по магазините като тръгна и се прибирам изнервена от "любезните" продавачки,миналът година ми се наложи на зъболекар да отида-непитайте!!!беше ходене по мъките.преди около месец и пловина мъжа ми се наложи да води подчинените си на военно обучение аз предложих на родителите ми да се прибера за това време задънесум сама,понеже съм бременна и нали всичко се случва да сме спокойни,на баща ми му беше толкова трудно да изрече думите че неиска и че нее съгласен с това ,веднага почна да се чуди на кой лекар трябва да ходя ама ще получали обслужването което получавам тук и какви ли още неща му хрумнаха на човека,не му беше никак лесно да ми каже че предпочита да си седя тук и че ще са много по-спокойни с майка ми!знам че някои ще кажаш "и ние в българия раждаме деца"да знам го това ама признаитеси на колко места трябва да бутнете пари алкохол или някакъв си рушвет за дависе обърне внимание?аз тук неплащам нищо и доктора ми ми отделя за обикновен преглед по 1 час,изслушваме човека отговаря ми на въпросите,общо взето върши работат на която е назначен,защо това нестава в българия?Всичко рухва в тая страна,всеки си е влязъл в черупката и гледа да додрапа донякъде,гледа сам за себейс да е добре без значение как e останалия всят.ей тва ме дразни толкова много!!!всички са егоисти,парите и славата ги влекат!приятелите които някога имах и с които бяхме неразделно години наред вече не са това което очаквам,а може и аз да съм се променила,ама от хора който обичам и накоито държа неочаквам да ми задавт въпросите "и какво станали вече богаташка,и колко пари взема мъжа ти".абе изобщо не мисе мисли за българия като страна в която ще мисе наложи да живея отново,поне не на този етап.искам да пазя светлите спомени за българия като една прекрасна страна с невероятна история,като страна изпълнена  с култура,страна изстрадала много за да стане такава!!!
извинете ако съм се увлякла в писането ама ми се искаше и аз да кажа как се чувствам )

успех с размислите и много късмет!

тази нощ както си спях и си мислех за темичката и реших, че аз явно съм някакъв много луд случай. Явно съм възпитана да си отварям очите повече за света и по-малко за родината. 

цял живот съм мечтала да бъда в света, да откривам неща, възможности, места и тн. по проекти исках да съм 1-2 г тук, 1-2г там.. мечтая си да живея малко в Африка, малко в Азия. Като чета мами в арабски страни мечтая да видя Дубай.. .Мечтая да прекарам време в Лондон, Ню Йорк.. Кения. От оня ден искам да отида и при пингвините ( откакто гледах филма). 

за 32 години съм била в около 20ина страни. И все съм правила нещо , което да ме 'извежда' към света. И сега, като живота ме пося в Италия, и то в не много голям град, където възможностите за работа, която да ме извежда към света са по-малки - пак за това мечтая.  за света.  и мечая и децата ми така да са възпитани един ден.  не мечтая децата ми да рецитират хаджи димитър, да знаят перфектно български .. по-скоро мечтая да ги възпитам, че света ги очаква и че могат да си изберат местата, в които да бъдат....

За мен тия настроения тип ' я кажи ми облаче ле бяло' са много трогателни, но сякаш са излязли от миналото, когато емигранта е бил невъзвращенец. Тоест, тогава навиването на тема България е било много по-голямо и тогава е било наистина тежко.

Обичам България, познавам и история и литература, и всичко, което трябва да се чуства към една родина го чуствам. Пиша на кирилица, не вкарвам цифри в думи от уважение към езика ни...
Но , мястото ми е  при човека , с който се обичаме, с който имаме общи планове,  който ми е създал условия за живот, които в България никога нямаше да имам и тн.

Извинявайте, пак дълго стана.

 

И на мен в Германия не ми харесва, хората са меко казано груги и нелубезни , а с такова нетърпение очаквах да се преместим в Европа. Б-я изобщо не ми липсва, ама изобщо. Липсват ми роднините само( и то не всички).

Ако пък чак толкова не ти харесва там където си има решение- върни се в Б-я. Има хора, които никога не свикват навън..познавам такава личност!

аз живея в Испаниа от по4ти година,тук ми харесва спокойниа живот който в България е невъзможен,но ужасно ми липсват приятелите и семеиството.мисля че най добрия вариант е да се прибереш за няколко месеца да видиш какво е положението там и тогава да взимаш окончателни решения.Желая ти успех и смело на пред,в крайна сметка живота е такав какавто сам си го направиш.

Абсолютно съм съгласна с теб  .
И на мен ми беше много мъчно в началото, но с течение на времето свикнах. Сега само близките ми липсват... и то много. От друга страна, съпругът ми е чудесен човек и съм щастлива с него. След като се роди малкият, ще станем повече и ще е по-весело 
Може би това че лесно се адаптирам и че се местя много често ми помага да съм отворена към света, различни места, хора, култури...

Две сме, да знаеш. Вече даже не казвам какво мисля, когато темата на разговора е "Колко ми липсва България, не мога да живея тук...". Дойдохме в Канада, защото го искахме и посветихме близо 3 години на тази цел. Щастлива съм, че съм тук, че нещата се подреждат лека-полека, че всичко, което постигаме е плод на нашите усилия.
Питат ме познати тук, няма ли да си ходим това лято - ми защо да си ходим... Чуваме се по телефона през ден, дето се казва, ако сега си отидем, няма да има за какво да си говорим, знаем си всичко.
Не казвам, че не мисля за България, напротив, но без тъга и носталгия и непрекъснато желание "да се върна".
Радвам, се е не съм само аз на това мнение, почнах да си мисля, че нещо не е наред...

С теб си прили4аме по 2 не6та - фотографията (наскоро и аz открих това прекрасно хоби) 
и по на4ина на раzсъждаване.
С мъжа ми много сме си говорили zа това как и къде искаме да расте и живее детето ни,
винаги сме ме4тали да е гражданин на света, да пътува много, никакви граници да не го/я/ги спират,
да си иzбере/ат професия, която дава въzможност да се докосне/ат до всякакви кът4ета на света...   

п.п. ако те интересува, погледни в теzи форуми

http://photo-forum.net
http://www.photo.net/

може и на ли4ни да си пи6ем, бих се радвала.   

С теб си прили4аме по 2 не6та - фотографията (наскоро и аz открих това прекрасно хоби) 
и по на4ина на раzсъждаване.
С мъжа ми много сме си говорили zа това как и къде искаме да расте и живее детето ни,
винаги сме ме4тали да е гражданин на света, да пътува много, никакви граници да не го/я/ги спират,
да си иzбере/ат професия, която дава въzможност да се докосне/ат до всякакви кът4ета на света...   

п.п. ако те интересува, погледни в теzи форуми

http://photo-forum.net
http://www.photo.net/

може и на ли4ни да си пи6ем, бих се радвала.   


Благодаря за линковете! Открити са вече! там ми е ника-същия))) Изучи ли ръководството на фото форум за дигиталната фотография?)))

даааа , ще си пишем!

Иначе, по темата пак: 
ерата на емигрантите е отминала. сега е ерата на ( извинете за тъпата дума) глобализацията. ерата на Мрежата.
имам чуството, че майка ми е зад вратата.
изобщо не се изживявам като емигрант, немил-недраг по света!

работя за България , чрез агенция в Швейцария. живея в Италия.

да, липсва ми Рилския манастир, седенето на маса с роднини и приятели ( и ракийка), дъъъългите разговори за какво ли не ( което само в БГ може да ти се случи), Созопол...
затова съм си поставила за цел - 1-2-3-4 пъти годишно в БГ! затова и работа си търся такава, че да е свързана с пътувания до БГ. 

най-важното за мен е да не затварям очи за света и да дам това на децата си един ден.

ПС. Малко промених постинга, че беше много драматичен