Литература на бълг.език за хора страдащи от Биполярно афективно разстройство

Здравейте,
Най-голямото предизвикателство пред хората, страдащи от БАР е именно овладяването или стигането до там, че да я няма тази цикличност. Не случайно в старите учебници подобни страдания се класифицираха като „циклофрения“. В този смисъл важно е не само медикаментозното лечение, а и това, което се случва в т.нар. „ремисии“. Естествено решението е на съпруга ви, но е добре по това време съпругът ви да започне психотерапия, която да му помогне да разбере механизмите, които го водят до тези състояния, за да спре именно тази мъчителна – за него и за цялото семейство цикличност на  ремисия,„ опустошение след себе си, оставане без работа, пълно разорение и съответно принудително настаняване в болнично заведение“.
1. Не съм се срещала на живо със съпруга ви и не мога да съм по-конкретна, но обикновено с напредване на възрастта „кризите“ все повече скъсяват периодите си на проява. В този смисъл, не точно отиването в Германия ги е провокирало, а по-скоро все по отслабващият му психичен ресурс за справяне и понасяне на мъчителните кризи. Манийната фаза „изстисква“ абсолютно целият емоционален и психически капацитет – не случайно няма здрав човек, който да извърши всичко онова, което човек в мания прави. Според някой специалисти точно това е и причината за последващата депресивна фаза – пълното изтощение.
2. Чрез „самоанализ“ е невъзможно да се контролира БАР. Голяма част от проблемите на страдащите идват тъкмо от това, че те не притежават никаква критичност относно състоянието си, често не могат да отличат реалния свят от хипотетично желаното. За да се направи качествен самоанализ се тръгва точно от там – кое е реално и възможно за мен и кое е в сферата на фантасмагориите.
В добавка, мога да кажа, че качественият самоанализ и себерефлексия се учи от терапевтите дълго и продължително и отнема години лична терапия именно за да можем да разберем до къде и как са нашите желания, виждания, мнения и до къде тези на нашите клиенти.  Този процес, дори за  здрави хора  пак се осъществява с помощта на по-опитен терапевт. Не възможно е тези техники за самоанализ да се усвоят само и единствено от четенето на литература.
Даниела Тахирова - психотерапевт

Благодаря Ви за изчерпателната информация по темата ми. Всъщност само за да изясня за себе си, единствения му шанс да се "справи" (силна дума използвам) с настъпващата криза е, ако междувременно посещава психотерапевт така ли е? В смисъл такъв, че той сам, дори когато е в ремисия, няма реален шанс да успее да разграничи симптомите на настъпваща манийна фаза и да вземе мерки, за да не се стига до крайности.
И накрая ви моля за съвсем реалистична оценка за общото състояние (социално, здравословно, семейно ако щете) на страдащите от БАР. Просто като статистика. Това, което говори Вашият опит, не конкретно за съпруга ми.
Поздрави и лека вечер!
 

Здравейте,
Работата с терапевт ще позволи на съпруга ви не да контролира, защото това са разстройства на емоциите, а да разбере по-добре механизмите, които го въвличат в тези цикли и които са много страдателни за него и цялото му семейство. Същевременно ремисията ще подсигури едно относително спокойствие за да се работи с най-травматичните му преживявания.
Разбира се, че ние, психотерапевти дълбоко  вярваме, в добрия изход от всяко страдание.  Същевременно знам, че за близките, които БАР засяга, кто че ли изходът не съществува или поне е  много труден за намиране. При хората с БАР успехът се крие в  успешната комбинацията между лекарствената и психотерапията. Статистика не мога да дам, защото такава няма, всеки случай е индивидуален и специфичен.
Желая ви  преди всичко  да имате вяра в това, че по-доброто винаги предстои
Даниела Тахирова - психотерапевт