Здравейте! Бременна съм в третия месец, бременността ми е желана и чакана, а таткото на бебето ми показва любов и нежност. Но напоследък фактът, че нямаме брак и че аз реално не зная каква се водя на таткото, безкрайно ме измъчва - жена ли съм му, гадже ли съм, майка на детето му. Изпадали ли сте в подобни състояния? Как се справихте с емоциите?
При мен водещо е разочарованието, тъй като сме от 6 години заедно и за цялото това време той не е имал потребност да се обвърже с мен официално. Може би бракът е отживелица, но в момента за мен от изключителна важност. В комбинация - аз емоционално му показах как се чувствам и дори да получа предложение за брак - първо, струва ми се прекалено късно (6 години заедно) и второ, просено, което за мен е унизително. Отворена съм за съвети, защото не зная как да се справя с емоциите.
Виж целия пост
При мен водещо е разочарованието, тъй като сме от 6 години заедно и за цялото това време той не е имал потребност да се обвърже с мен официално. Може би бракът е отживелица, но в момента за мен от изключителна важност. В комбинация - аз емоционално му показах как се чувствам и дори да получа предложение за брак - първо, струва ми се прекалено късно (6 години заедно) и второ, просено, което за мен е унизително. Отворена съм за съвети, защото не зная как да се справя с емоциите.
Още повече 6 години заедно. Че моят първи официален брак не изтрая 6 години 
Ако сега се сещаш, че го искаш, за мен това си е чисто емоционално състояние, причинено от разбушувалите ти се хормони. А ако винаги си била със съзнанието, че искаш сватба и брак, то за мен е абсурдно да не сте го обсъждали...