Ама аз не съм ли казвала тук, че моето дете също не ходи на уроци. Тези, които ме познават, знаят с какъв резултат влезе. Единствената тренировка бяха два пробни изпита - на Лого3 през март и на Хасъмска един в последната седмица преди изпита. А, и един при Кортезов, на който отиде, когато реши, че ще кандидатства (през февруари). Само не бих потвърдила, че има чак толкова случайности на самия изпит. Още като каза, че ще кандидатства, въпросът дали ще я приемат, бе в зоната на статистическата грешка. След пробните изпити пък пак със същия % грешка знаех, че ще е в първите 20. То тези, дето се познаваме, можехме поименно да посочим поне 8 от първите 20. И там и се оказаха - един по-нагоре, друг по-надолу Така че изпитът е по-скоро предвидим. Е, има % случайност. Блис беше писала в миналата тема за едно дете, което се е спекло на изпита и не е влязло. Ако е същото, за което аз мисля, моето дете очакваше, че точно въпросното ще има най-висок резултат от техния клас от момчетата, обаче реалността се оказа друга.
Обаче тук да отворя една скоба колко важни са състезанията. Не просто състезания с цел участие, а такива, където си нахъсан да дадеш най-доброто от себе си. При нас се оказаха още по-полезни, защото си имам мързеливко и преди състезания не се подготвя кой знае колко, за това пък се е научила на самите тях да се мобилизира максимално. Точно преди изпита обяснявах как да подхожда, ако няма време, или ако се притесни и получих отговор - тези неща ги знам отдавна, а онзи Черноризец Храбър, дето 15 минути преди края не бях прочела последните 10 задачи, помниш ли, накрая бях отговорила вярно на 6....
От състезания се учат и да отсяват най-верния отговор, не да доказват, че е. В много случаи отхвърляш 2 от отговорите и остава да се колебаеш между другите 2, тук вече е въпрос на интуиция кой да оградиш като верен. Пък нека да разправят че състезанията са мода, че е излишно натоварване и болни родителски амбиции.
Очаквам поредните 2-3 поста в стил "Те ваш'те гении, ама за нашите обикновени..". Да, има деца, които мислят малко по-бързо, смятат малко по-бързо, които ако се явят на Менса тест, ще изкарат резултат в първите 5%. Те не са гении. Нито това е гаранция, че ще бъдат по-успешни от другите, точно обратното. Това ми дете щеше да се чувства много по-добре в СМГ, там всичките са нърдове и щеше да е сред себеподобни. Но точно заради това избрахме АК. Умът си го има, остава да развие софт скилс, презентационни умения, умението да работи в екип, да представя и отстоява мнението си.... И като цяло да бъде по-успешно, надявам си. Мисълта ми беше, че не трябва и да се правим, че ги няма тези деца, или да ги равняваме по-другите, или да иронизираме способностите им, а да им се радваме.