Според мен трябва да приемете случката като знак, че грешите в преценката си за близките му и може би и да спрете да говорите против тях.
Имах аналогичен случай - почина роднина и с баба домакинстваме и говорим за жена му. Клюките на село бяха, че жена му била такава и такава, че направила това и това, какво чувствала и как се държала, каква майка била - а бе хорски простотии за хубава жена, останала с две малки момчета сама. Аз преразказвам на баба цялата клюкария с която ме напоиха на погребението и чистя зелен боб в един поднос. Нещо стана - аз ли се облегнах на ръба на подноса, той сам ли скочи и ме плясна през устата, разсипвайки боба.
Приех го като знак, че приказвам простотии против жената и се спрях.
15 години по-късно всички видяхме, колко силна, отговорна и свястна е била жена му, невероятна майка, която отгледа и изгради пълноценни отношения с две свестни момчета. Поведението и покрай смъртта му и погребението въобще не са били това, което клюките носеха, а просто е изживявала болката си по свой начин. Не съм близка с жената, но искренно и се възхищавам и уважавам.
Та каквото и да ме плясна тогава през устата, че да млъкна е било право.
Да, сигурно си права, но не мога да кажа, че и кой знае какви неща сме мислили или говорили. Братовчет ми дължеше много пари на различни хора и банки ( сега синът му и бена му трябва да ги плащат). Дори леля ми е взела кредит от 10000 лева срещу пенсията си, за да може дай да върне някакви спешни кредити ( разбрахме го след погребението) - това я обрича на мизерия, тя може да разчита само на мен й майка ми сега. Майка ми и баща ми са му давали пари, които той с години връщаше, а те са обикновени пенсионери, не са някакви богаташи.... Изглеждаше непокист, но явно това много го е мъчило и разболяло. Това е конфликтът всъщност - по-скоро не приемане на този начин на живот.