Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

  • 609 183
  • 1 842
# 45
Аз загубих баща си, на 54 години, бях бременна в 8 месец, когато почина  Cry Cry Cry
Отиде си точно за 3 месеца ... настинка -> жолеше го зъб -> изследвания -> истината: липосаркома на съединителната тъкан. Нямаше симптоми, нямаше болки преди това. Този вид не се лекува, нямам как, съединителна тъкан има навсякъде ... Бях 5ти месец, когато разбраха ... опитаха се да крият от мен, да ме щадят ... но все пак с недомлъвки ми казаха. Беше ужасно ... той толкова много искаше да стане дядо, четеше в очите му: "Дано издържа ...."  Cry Cry Почина на 3.04.2002, синът ми се роди на 13.05.2002 - точно 40 дни по - късно. Ужасно много прилича на него по външност - сравнявала съм и снимки от една и съща възраст. Може и да е съвпадение... не знам ... Само знам, че всеки път, когато си помисля за второ дете, изпитвам ужас ако забременея, да не се случи същото на друг мой близък... Сигурно съм за психиатър ...
Причините - не знаем, никой не знае.... Чернобил? Бомбите с обеднен уран в Белград? Защото баща ми е прекарал живота си на село, в сърцето на Рила, живял е здравословно ... Или стреса? Или?

Хубаво е, че видях темата. Поревах си и ми олекна....

Димана - ужасно съжалявам  Cry Не искам да си помислям какво е да гледаш детенце болно от коварната болест ...

P.P.: Шани, вече живеем в Младост, от вторник дребния тръгва във вашата градина, ако искаш пиши на лични да се видим, да поговорим....

Виж целия пост
# 46
Димана Cry, знам за малкия Влади от другия подфорум /гадния/, но не смеех да се обадя там. В тази тема, искам да ти кажа, че съм си изплакала очите за него като прочетох и като ходя на църква, винаги паля свещичка за починалите деца от форума.

Дядо ми почина от рак. Една година беше на легло и баба ми го гледаше. От як, жизнерадостен, набит 60 годишен мъж, се превърна в кльощаво старче, нервен и целия в рани от залежаването. Беше му много обидно, мъчно..., че не може да става и живее, както преди. Гледката беше ужасна и дори аз не исках последните дни да ходя да го виждам... то и той не искаше никой да ходи при него. Просто умирах, като го гледах. Много е подтискащо... няма ли да намерят лек за тази гадна болест?
Виж целия пост
# 47
Момичета - във всеки ваш пост съзирам част и от нашата трагедия  Tired...дори с някой ваши описания се покриваме в голяма степен...

Тъжното и най-гадното бе може би това, че той бе лекар, с ценз и знания и фин. възможност. На какво ли не се е подлагал, за какви ли не ваксини и тям подобни не е давал средства...даже с Франция се е бил свързал, а тя е най-напреднала в тази област в Европа и са му казали, че лечението, което му прилагат тук в Бг е напълно адекватно и коректно.
Извода е, че дори и със средства да разполагаш, изхода е един от тази болест.
Виж целия пост
# 48

Извода е, че дори и със средства да разполагаш, изхода е един от тази болест.

Да, така е, към днешна дата.
За ОГРОМНО съжаление. Cry
Виж целия пост
# 49
да имаш пари не е гаранция, че ще се спасиш от коварната болест.
тукашна голяма певица като нашата лили иванова, 2 години се бори с рак на панкреаса. канада, щатите, испания, обиколиха света...а те си имат доста парички. жената се стопи. единственото, с което помага засега наличието на пари е удължаването на живота.
много често  дават информация за нея по телевизията, ми тя е 2 дни вкъщи, 6 в болницата.
Виж целия пост
# 50
Утре съм на погребение на най-добрия приятел на брат ми...отиде си на 28 г., оставя 3 годишен син...
Дядо ми почина 89г., като се прощавахме ми каза колко много е искал да ме види абитуриентка, а брат ми войник - цял живот няма да го забравя...
В деня на абитуриентския ми бал почина леля ми (сестра на баща ми)...
Мир на праха им.
Виж целия пост
# 51
Момичета, много ви благодаря, наистина   bouquet Хубаво е да знаеш, че има хора, съпричастни с твоята трагедия. Милите думи не лекуват, но помагат, повярвайте ми  bouquet
Кари, Ню  Hug

Искаше ми се да напиша и за отношението на лекарите. С ръка на сърцето, не мога да отрека доброто отношение на лекарите във варненската болница, където се лекувахме. При времето, което се прекарва в болнична обстановка, не е от малко значение човешкото отношение. Целият медицински персонал беше безупречен.
Но... до момента, когато настъпи най- лошото. Оказа се, че в университетска болница няма дежурен очен лекар в неделя, нито пък скенерът работеше...
Започнаха вливания едва ли не наизуст. Не знаеха какво е причинило това състояние, можеше да стане ясно само след преглед на скенер. Който щеше да работи на другата сутрин. Само че детето ми не дочака...
Лекарска грешка?! Кой ти казва... Но най- вероятно самите те се усъмниха в това, защото така и не ми дадоха протокол от аутопсията...
Виж целия пост
# 52
 Sad
Виж целия пост
# 53
Първо искам да ви кажа, че съжалявам, че ви се случило подобно нещо, макар и като свидетели.
Леля ми и стринка ми починаха от рак. Нашите не позволяваха да бъда свидетел макар и на малка част от ежедневието им  в последните дни. Вероятно болката просто е била непоносима и те просто вече не са били хората, които познавам.

Мисля си за евтаназията - дали бих приела (ако ми се даваше право на избор), ако бях на тяхно място в последните им дни... Още не знам. Мисля си, че ако е позволена и всички са наясно борбата на духа срещу рака би била предварително загубена.
Виж целия пост
# 54
...Мисля си за евтаназията - дали бих приела (ако ми се даваше право на избор), ако бях на тяхно място в последните им дни... Още не знам. Мисля си, че ако е позволена и всички са наясно борбата на духа срещу рака би била предварително загубена.

И това е един сериозен въпрос  Thinking

Дали някога ще се разгледа подробно?
Виж целия пост
# 55
Не знам ракът дали може да се нарече точно генетично заболяване. Той не се счита за болест с наследствена обремененост. Доколкото знам само за рак на гърдата се счита, че ако има в рода, това е утежняващо обстоятелство.

За първи път се сблъсках с тази болест когато бях на 12 и оттогава все ме преследва. Битката е жестока както за болния, така и за семейството му. И никога не свършва. Безкрайно травмиращо е. Аз съм от лекарско семейство и първите два пъти имахме късмет с ранното диагностициране и с многото близки лекари. За съжаление има случаи, когато нещата са необратими, независимо кога се установява болестта.

Съчувствам ти, знам колко тежко и нелепо е да загубиш близък без време. Знам колко боли, знам колко сила се иска и през какви мъки се преминава. Пази го в сърцето си и си спомняй всеки хубав миг с него. Така боли по-малко. Но забрави за "времето лекува". Има неща, които времето не лекува.



Подкрепям Дара ! И аз не считам рака , пък и другите болести за наследствени , всички идва от околнота среда, това как се храним и на най -първо място -стреса !
Ако един човек е предразположен да прави ракови клетки той ги прави ако ще и да хванат болеста в самото начало и да го лекуват с най-агресивните химиотерапевтични медикаменти !
А също така много е важен духът!Дори ако си счупиш ръка или крак и ако си кажеш , че ще умреш от това , може и наистина да се случи! Thinking
Този въпрос е много сложен, и аз имам роднини болни от рак и починали от рак , всичко зависи от човека и организма , а загубата на близък човек винаги е тежка , дори и да не е починал от рак! Cry
Виж целия пост
# 56
 Rolling Eyes когато бях на 15 загубих добър приятел - левкемия. Отиде си за няколко месеца, знаеше, че умира.. химиотерапията не помогна, сякаш го влоши. Бог да те прости, Роска! Мир на душите на всички починали... Praynig
Виж целия пост
# 57
Празнината, която остава просто няма как да се запълни.
Баща ми почина преди почти година. Отиде си 6м. след като му го откриха...
Съчувствам ви най-искрено!
Виж целия пост
# 58
Оххх ,колко болка има на тоя свят.Мойте съболезнования на вси4ки загубили близки,и дано по скоро да бъде намерено лекарство против тази коварна болест.Лека им пръст на вси4ки отишли си толкова рано от нас Praynig Cry
Виж целия пост
# 59
Профилактиката е най-важната, но има толкова некадърни и безотговорни доктори, че няма накъде повече. А най-лошото е, че в повечето от случаите всичко протича безсимптомно докато не стане прекалено късно.

Преди 2 години и половина преживах най-големия си ужас. Лекар ми каза, че не дават на мъжа ми повече от 3-6 месеца. Бил много зле физически, имал метастази в черния дроб и т.н. Аз вървях като призрак цял ден, не можах да спя, бях сама. Много ме беше яд на него (на мъжа ми), че ме "зарязва" .

На следващата вечер ми идеше да гръмна цялата болница, и да разстрелям един по един всички лекари от "консилиума", поставили тази диагноза само и единствено с гастроскопия.  #SniperДори не бяха изчакали скенера на следващия ден. Кажете ми тези лекари какво правят (а минават за светила по въпросите). Още не мога да си го обясня. Rage

Както й да е - оказа се, че не е толкова страшно, но трябва търпение.
След половин година, когато вече трябваше да си е отишъл го приеха отново в болница за пълни изследвания, защото не можеха да повярват, че няма и помен от открития от тях "тумор" (който  все пак си се оказа киста).

Така че може да си говорим за профилактика, ама като няма кой да я направи качествено е все тая.
Всеки ден се радвам, че му казах още тогава (а лекарите не искаха - да не падне духом). Но аз не сгреших - казах му и той намери от някъде сили да се справи.
Е сега си прави изследвания, ама ако не беше случката просто нямаше как да се разбере и къде точно да се гледа. Просто няма как да цъфне от един задължителен профилактичен преглед при GP-то (а той го лекуваше от сърце представяте ли си Shocked)

Съжалявам за загубата на всички. Надявам се медицината да напредне още повече. Надявам се, че и лекарите ще са по-информирани. Искам да ви кажа да не подминаваме с лека ръка нищо, което касае нашето здраве, защото всички имаме някой, който ни обича. И той определено заслужава да останем колкото се може по-дълго с него.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия