Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

И аз се включвам в тази гадна тема,баща ми който е на 59 години му откриха рак на простатата с метастази в лимфни възли и тазови кости.Пътя беше дълъг и труден, търсих 3 лекарски мнения включително и ядрено магнитен резонас му направих плащайки за това за да не губя време докато се издаде направлението и все се надявах че диагнозната ще се отхвърли но ..уви..И сега на къде ...той не знае за диагнозата си мис лиси че има увеличена простата.Утре ще ходим в онкодиспансера в гр.Шумен за назначаване на хормонална терапия и ..каквото назначи комисията,но едва ли ще успея да го предпазя да не разбере за диагнозата си.Някой ако може да ми помогне с каквато и да е информация ще съм ви благодарна.Чета из нета за имуностимулатори,син скорпион продукти от фондация Неогенезис и много други препарати,има ли някой който е ползвал.Благодаря Ви предварително.Много съм отчаяна и изгубила надежда.

Аз в началото на темата съм писала, че сме ползували за съпругът ми алое вера (от продуктите, които се купуват) иначе в България имаме известен - Черен бъз (по рецепна на Димков) , който също е пил и прополис, мед и масло.

Аз мисля, че си имаме достатъчно билки, които влияят добре за имуностимулацията, а не да се дават безброй пари. 

Мойта майка има рак на яйчника, както вече съм писала. Откриха го преди 5 мес, последваха операция, химиотерапии, страхове, надежди и т.н. Не е пила нито една добавка, просто каза, че и се повръща от всякакви лекарства9  (ние бяхме накупили какво ли не, и всичко така си остана  )  и въпреки това вече е много по-добре, скенери, маркери са в норма. В началото и ние искахме да скрием диагнозата, но хирурга просто отиде при нея и й каза истината в очите. Мисля, че това я накара да се бори... и направо и се възхищавам, защото мина през ада, но вече е много по-добре.
Всяка сутрин пие сок от ябълки, в началото и много сок от червено цвекло.

Надежда не трябва да се губи, всъщност откакто и поставиха диагнозата попадам все на хора, които имат роднини или приятели излекували се от рак   

Точно, не само надежда и спокойствие. Моя приятелка мина през химотерапия, на нея разни хр добавки не и харесват. Пие много чай и така се чувствува много добре.

И аз съм ЗА истината! Тоест болния да знае за диагнозата си. Аз лично много бих се подразнила, ако близките ми крият от мен. Знаейки за коварното заболяване, човек се мобилизира и понякога наистина успява да се пребори. Освен това трябва да си напълно невеж - да ходиш на химио, или хормонална терапия, да ти следят туморен маркер и да си мислиш, че ти лекуват възпаление или нещо незначително. Рано или късно истината ще излезе наяве.
Това е лично мнение и съзнавам, че не всеки би го приел. В крайна сметка зависи от убежденията на човека. Майка знаеше за диагнозата си от първия ден. "Преболедува" го, но после прие нещата и заживя нормален живот, без да се тормози или да оплаква дните си. Бореше се, разбира се. Спазваше диети, пиеше добавки, сокове..ходеше до последно САМА на химотерапия. С тролея. Стискаше зъби после, докато минат страничните ефекти... Но след това си живееше така както и преди. Канеше ни на гости, хапвахме, смеехме се, ходехме заедно на разходка.
Предаде се две години по-късно. И то може би, последния месец от живота си.
Няма да забравя как един ден я попитах дали си е взела хапчето от едни дбавки, които пиеше от 1 год., а тя ми каза, че вече не пие такива работи.  Разбрах, че се е предала.

Не исках да натоварвам никого, зная че и без това ви се е свило всичко от вътре. Мисълта ми беше за това, че нито за миг не съм съжалявала, че тя знае диагнозата си. Изживяхме заедно кошмара, но си отиде някак с ясното съзнание за това какво се случва. Имаше време да осмисли нещата, да се порадва на последните си дни, да се сбогува с нас така, сякаш заминава на дълго пътешествие..
Искам също да кажа, че докато майка се лекуваше и висеше пред кабинета за химиотерапия, се запозна с жени, които се лекуват от 10 и повече години от метастатичен рак. Бяха преминали през какво ли не, но надеждите им се оправдаваха. Никой не би повярвал, че едно тяло може да бъде подложено на толкова химия и все пак да оцелее. Това я крепеше и й даваше сили.
Пътят е труден, но както е казал народа "ако има век ще се намери и лек."

Аз вече не съм сигурна дали съм "ЗА" истината  
Миналата седмица почина близък човек болен от рак.
Не му казахме.
Това беше един достолепен и силен мъж, който винаги е бил опора на близките си, приятелите си, познатите си.
Никога не е проявявал слабост в живота си!
Живя достойно, мъжки, с гордо вдигната глава и беше пример за всички нас , за един достойно изживян живот, пълен с мъдрост и сила!
Не му казахме!
Това за него щеше да бъде смърт още преди тя да е настъпила!

Ето и нашата история накратко.
Става въпрос за баща ми-преди около три години-рак на дебело черво,тогава без разсейки.
Последва химиотерапия и година и половина,да речем,спокойствие!
При един от последните ехографи и взета кръв за ТМ,откриха разсейки в черен дроб,и по мнение на лекаря незнайно още къде...
Страх,паника,мъка и какво ли още не,знаете какво е ,няма нужда аз да обяснявам и така стигнахме до София където последва нова операция,чистиха по черен дроб,коремна кухина,тънки черва и лимфни възли!
Последните шест месеца отново химиотерапия,изследвания,ехографии,като през цялото време на ехографа си показваше две метастази по черен дроб...като ни обясняваха,че се виждат шевовете от изрязването на дроба-да,ама не!
Развръзката-преди около две седмици баща ми започна да пожълтява,спря да се храни,очите му станаха охра,а кожата придоби ужасен вид-веднага го закарахме отново в София,оказа се,че разсейката притиска жлъчния канал и спешно трябва да се направи дренаж от доц.Тотев в Пирогов.
Направи го,макар че човекът беше в отпуск,но не отказа!
Сега имаме,макар и малка надежда,че ще го закрепим с химиотерапия!
Отчаяни сме,той знае всичко,но няма да спрем да се борим за живота му!
Извинявайте,че стана толкова дълго,макар да исках накратко да ви разкажа!
Пожелавам ви да сте силни и да се борите със зъби и нокти за себе си и за близките си!
И се извинявам,че ви натоварих с болката си...

velislavа, гушкам те!
Бъди силна и знай, всяко нещо което ни се случва в живота има защо и бъди сигурна че винаги е за хубаво!
ВИНАГИ!!!

За съжаление и аз ще се включа в тази гадна тема.Откриха рак на стомаха на баща ми на 67 г.Отстраниха целия стомах, рака е бил в 4 стадий.Сега е на химиотерапия, но е много слаб.Докторите казват,че няма разсейки за сега.Остава само да се молим.Много е слаб, но си хапва по-малко и пие различни добавки.Ако има някой с подобен проблем моля да сподели.

Някой имали мнение относно лекарите в онкодиспансера в гр.Шумен? т.к това може би ще е като втори дом за моя баща.Той все още не знае че има рак на простатата и метастази но вече другата седмица трябва да го заведа да му направят костна сцинтиграфия за да видят до къде са стигнали метастазите.Просто незнам как ще го преживее като му обяснят там за състоянието му и дали ще успея да му дам сили и кураж...незнам..аз едвам успях да се съвзема. И така де някой ако има поглед върху уролозите  и въобще там нека ми мише ако иска и на ел поща.

Благодаря,Маргало!
Не се вайкам,не проклинам съдбата,не мразя никой и нищо,но ми е тежко заради него...
Аз принципно съм наясно какво ще последва,но надеждата умирала последна,нали!?
Няма да се отчайваме нали,момичета?
Главите горе,борбата продължава...
ПП-посъветваха ни да помислим за присаждане на черен дроб,ама като знам колко малко хора дочакват донор,а и е гнусно да чакаш някой да умре,за да живее друг...гадно е...

Краси,ще го преживее,вярвай ми!
Никой не си дава живота ей така...
Ще се борите,има много медикаменти,терапии,може да оперират,нищо не се знае!
Ако желаеш пиши на лични 

Пуснах ви нова тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=513011.0
Кураж и сила на всички.