Да го поканя ли?

Аз нямам предвид онзи ден, а самата покана го е сварила неподготвен вероятно и затова като те е срещнал се е държал като пън. А за осмислянето ако имаш големи очаквания от хората се приготви още много да се дивиш и смееш.

Ох, то пък чудо голямо  писали сме си, общували сме си, решила съм, че може да го поканя , за да си поговорим, да похапнем и да се посмеем . Ей чудо голямо а с последното съм съглсна. но това момче определено се държи смехотворно в момента 

Сега ако оставим този младеж настрана, ми възниква нова драма.  Значи с единия ми приятел и една от приятелките ми бяхме в един и същи клас. Тримата бяхме неразделни. Но по едно време аз и приятелката ми малко се отчуждихме от момчето. Защото той беше започнал да се сприятелява с другите от класа и понякога прекарваше повече време с тях. Въпросната ми приятелка тогава се обиди, че той ни е пренебрегнал, че иска да се приобщи към другите. Тя не харесваше останалите, защото не си пасваха като характери . След завършването нещата сякаш се обърнаха . С приятеля ми се виждахме ,когато имахме възможност, разказвахме си какво се е случило и взаимно се търсехме . Приятелката ми си намери нови приятелки не само от университета, но и от родния ни град. И когато се прибираше , се виждаше по-често с тях. До един момент , в който се виждаше само с тях. Веднъж каза, че можело да излезем , но не ми се обади и я виждам, че излязла с другата й приятелка.
Наскоро имахме среща на класа и въпросната ми приятелка започна да ми пише "как си" , ,,какво правиш?" ,да си говори с мен както преди и да ми се обажда да излизаме. Обаче след като срещата на класа мина, комуникацията ни пак застина. По отношение на приятеля ни тя вече не намира общи теми с него, дразни се от него и каза, че не се чуват вече. Бях й споделила , че когато си общувам с него, той се държи много добре и няма нищо дразнещо в него. Обаче тя го обвини , че бил лицемер , че се правел на интересен , за да се хареса на другите от класа и че искал да се приобщи към тях, а ние двете сме били изградили стабилно приятелство. Тя не можа да дойде на рождения ми ден, тъй като за празниците беше в чужбина. Но приятелят ми наистина отново се държа много добре с всички , много позитивен и усмихнат , интелигентен - говорихме на много теми, с всеки намери общ език, с всеки се държа уважително. Когато каня на рожден ден , каня гостите , за да се видим и не гледам подаръците . Но не мога да отрека , че и за подаръка беше помислил, и букетът беше много красив . Обаче снимките в социалната мрежа ги настроих така , че въпросната приятелка да не ги види. Защото ще ме обвини в лицемерие. И я познавам , каквото и да й кажа , тя ще си държи на мнението и ако не в лицето , то зад гърба ми ще недоволства. Не мога да й отрека обаче , че винаги ме е подкрепяла , казвала съм й много лични неща и тя ми е помагала. Тя е много забавен и приятен човек, мило и добро момиче е. Напоследък ме изпреварва и ми пише за празниците и то много мили пожелания. Обаче тя е приела , че с това момче е в конфликт и това си е. Чувствам се между чука и наковалнята и не знам за вбъдеще дали ще мога да си продължа приятелството и с двамата . Как мислите ?

Ама какви са тези бебешки истории?! Аз разбирам да не каниш бившето гадже на най-добрата си приятелка, защото тя не може да го понася, а той и досажда и само се чуди как да се натресе, ама за всички останали даже и на 9 годинки да бяхте не мога да си представя, че някой ще ти налага с кого да си общуваш. Друго не мога да ти кажа. Пораснете.

Бояна , какво да ти кажа... Прескочихме 20 години, а изобщо не си личи ,както казваш , трябва да пораснем... но аз просто си знам стоката , както се казва сега ще се започне: ,,ама ти как можеш да общуваш с тоя, като мен ме дразни и нали уж и теб те дразнеше " , ,,ама нали двете си бяхме приятелки, а той ни пренебрегна" и тем подобни. Да, преди време и моите отношения с този приятел бяха поохладнели, но после се преоткрихме. Товa, че в даден период не бяхме толкова близки, означава ли, че во век и веков ще сме така и не може да станем по-близки ? Като цяло не обичам конфликтите , ти и сама видя, че в повечето случаи гледам даже от смешната страна , но не всички са така 

Е, хайде сега малко ще ви разочаровам... няма повече да се забавляваме, изтрих го от социалната мрежа... въпреки че сега малко съжалявам...

За да не спамя с нови теми...И аз съм в подобно положение в момента. Значи преди 5 години се бях запознала с едно момче, защото учехме в един и същи град, но аз бях в този град само една година, след което се преместих в друг университет. Оказа се, че сега отново живеем в един и същи град. Явно съм го изтрила от фейсбук.Наскоро се сетих за него и го добавих.и той ми казва: ,,ти как така се сети за мен?'' , била съм го забравила и той ме забравил и някакви такива...Преди пет години имаше една вечер, когато бяхме излезли заедно в компания и после останахме само двамата и ни беше много забавно и той ми казваше, че съм мила и нежна и прочие. И така, днес ми писа, че нямал нищо против да си поговорим по телефона, но само ако му се занимавало и аз от там започнах да се шегувам с него и той взе да се обяснява, че просто ако е имал тежък ден в работата нямало да му се говори, а не друго...пита ме аз с какво се занимавам, къде живея.като му казах квартала, той реагира: ,,далече е, поправка: далече МИ е''  после ме пита дали си имам приятел и аз на свой ред отвърнах с въпрос какво го интересува и той почна да обяснява, че ако съм имала приятел, можело той да ме ревнува и да стане проблем, че си пишем и някакви такива питах го с какво точно той се занимава, какво работи и той го прочете и не написа нищо повече...постоянно повтаря, че не ме познавал, сякаш е забравил, че преди пет години бяхме приятели.имах някакъв интерес към него, но това поведение ми е супер странно..какво да направя?

malina.n, не разбрах какъв точно е проблемът? Какво толкова го мислиш някакъв младеж, който би говорил с теб "само ако му се занимава" и на който си МУ далече. Та той в прав текст ти е дал да се разбере, че не те взема на сериозно.
Момичета, имайте достойнство и не инвестирайте времето и усилията си в отношения, в които ще сте 10-тата дупка на кавала. Ако някой иска да е с вас, той ще бъде с вас. Толкова е просто. 

Канела, на някои девойки им стига вниманието на даден субект, който им е симпатичен, без значение дали е унизително или не, за да започнат да се самонавиват, че въпросният е влюбен в тях и вече тича за пръстен.   

Никакъв проблем.Спряхме да си пишем.Може би взема себе си прекалено на сериозно  
Ако някой седне да чете този форум, на такива екземпляри ще попадне... Чак на мен ми е чудно откъде ги намираме такива

Младежът просто не се е сетил коя си. Били сте се запознали преди 5 години... Щом само веднъж сте били в обща компания, явно общуването между вас не е оставило такъв незабравим спомен у него, както у теб.
На всичко отгоре тръгваш да го разпитваш някакви неща... Нормално е да се отдръпне, кой знае какво си е помислил за теб. На твое място бих спряла да се унижавам. Но пък другите може да те посъветват да продължиш да му досаждаш – с идеята, че или ще му почешеш егото и ще те покани на среща, за да види коя е тази, дето е толкова хлътнала по него, или накрая ще те блокира, особено ако си има приятелка, която не е очарована непознати моми да закачат гаджето ѝ.
Съжалявам, ако съм груба, но от така описаната история ми стана много тъжно за теб. Толкова ли няма момчета наоколо, та си се вкопчила в някакви случайни срещи отпреди сто години? Огледай се, може точният за теб човек да е наблизо, но просто ти не го виждаш.

Аз така се запознах с мъжа ми.