от другата седмица щ е разделя децата за няколко дни. единият ще отиде при баба си, там има бая хора да помагат, а другият ще си го гледам аз. ще ги редувам през 1, ако силите ми издържат на дългия преход от люлин до центъра....и на качването и свалянето по многобройните стълби на количката от метрото.....
причината за това ми решение , е че съм сама по цял ден с тях/тати е на работа/, а те още не ходят стабилно,и реално сама не мога да ги разхождам и двамата за ръка..в градинката...а поотделно реват и ревнуват. и за момента единственото им разнообразие от къщи е на разходка с колчката за по един час, когато отивам да им взема храната от детската кухня. много ми е тъжно, защото другите деца вече проходили и тичат, а ние не можем. не че не можем, но сама ми е трудно да им осигуря ежедневните тренировки докато се науяат да ходят без да залитат.......
и така, още не съм решеила кога ще оставя пръв....... и се чувствам доста объркана от решението си, но просто не виждам как иначе. там поне баба му с помоща на дядо му, ще го разхождат с единичната количка.....
пишете, случвали ли са ви се подобни трудни моменти на трудни решения?