Отношения баща - дъщеря

  • 44 238
  • 251
# 30
Чешити най-различни има.
Моят баща остана вдовец на 68 годишна възраст.
Той пък си има приятелка, която не иска да ни вижда нас и не му дава и него много-много да се среща с нас. Дори за празници тя не иска да дойде у нас, и съответно, него го пуска за съвсем малко и той не смее дори да се нахрани добре, защото ще я обиди нея. Случаи най-различни. С времето се научих, да не му обръщам внимание.
П.С. Моят баща вече е на 79 години. Сам си поддържа домакинството. Сам си готви и пере. Но пък много се съобразява с половинката си.
И също като твоя се опитва най-редовно да ми вменява вина с друга окраска. Сигурно е от възрастта.
Виж целия пост
# 31
Човека може да е наистина самотен. Но е някак егоистично така да товари дъщеря си и да изисква да му готви, чисти и пере. И това при очевадния факт, че тя има дом, мъж и дете. Трябва някак да намери начин да се разбере с него и да разбере, че на два стана не може да се тъче.
Може също да пробва да му каже деликатно, че ако не е способен на елементарни домакински дейности - да се събере с приятелката си.
Виж целия пост
# 32
За самотата разбирам...и за това най много ми е мъчно за него.
За това направих и компромис и сама му предложих ако се разбират с тази жена да заживеят заедно в семейното жилище, сътворено с много любов и грижа от майка ми.
Реших, че мога да направя този малък компромис за него, за да не е сам и да тъгува.
Не че някой ми е искал разрешение, но аз побързах да го окуража и да му кажа, че нямам нищо против.
Отказа......!
Виж целия пост
# 33
Въпроса тук е друг - направих ли достатъчно за да съм чиста пред собствената си съвест?
Трябва ли и още...и до къде?

Направила си и продължаваш да правиш много повече отколкото е необходимо в момента. Баща ти те използва като слугиня, готвачка, перачка, изобщо като домашна прислуга, само че без да плаща заплата.
Изключително манипулативно и грозно поведение от негова страна.

Моят съвет е да поставиш една здравословна дистанция между вас докато той се поуспокои и погледне реално на нещата. Той не е инвалид или болен. Здрав, прав човек е и е напълно в състояние да си поеме домакинството и ежедневните дейности. Вие имате отделни домакинства и всеки от вас има свой живот. Не смятам за нормално да търчиш да му носиш ядене, да му вземаш мръсните дрехи да ги переш и да му ги носиш обратно или пък да отделяш от времето си за почивка със семейството за да ходиш да му чистиш.

Така го приучваш да бъде зависим от теб да мрънка и мърмори и да изисква все повече и повече. Да се държи не като зрял, възрастен индивид, а като разглезено дете. Да бъде вечно крив, недоволен и да се чувства ощетен.

Гледай си семейството и детето, ако аз бях на твое място посещения един път седмично в неделя например за мен биха били максимума, който мога да отделя. Да му занесем нещичко, да се видим и уверим, че всичко с него е наред и толкова до момента, в който някой параметър се промени.
Виж целия пост
# 34
Може би точно това направих, поставих една дистанция, отдалечих се и поставих собствените си нужди преди всичко друго.
И ето го резултата....обиден, разплакан и разочарован баща.
А аз с буца в сърцето, заради вината която ме измъчва.
Виж целия пост
# 35
Обидата, плачът и разочарованието са поза, съзнателно търсена за да постигне своето. И сама го разбираш.
Виж целия пост
# 36
Може да са прави момичетата и баща ти да е станал дърт вампир, но може и да е самотен и да се чуди как да те накара да се навърташ повече около него.
И бащите, и дъщерите биват различни, така че отношенията няма как да са еднакви. Със сигурност няма да сбъркаш ако си добро дете - както се стараем да сме добри родители, така е редно да се стараем и да сме добри деца, всеки според личните си разбирания. Бива на един стар отец да му се ошета и сготви, аз лично не бих отказала на моя баща такава грижа, но пък и той винаги е бил прекрасен баща, та каквото и да направя за него, все е малко.
Аз съм отгледана от баща си. Бих направила също всичко за него, което се налага, но ако ме постави в ситуацията описана от авторката, не знам как бих могла да се справя без да живеем заедно. На мен и така не ми стига едно денонощие, не бих могла да се справя с две отделни домакинства при положение, че говорим за здрав и пълноценен човек. Ние сме и в различни градове, като много други хора, които ги делят държави и континенти.
Според мен авторката прави повече от теобходимото, но в случая е емоционално изнудвана и няма как да бъде пренебрегнат този факт. Тук никой не казва да изостави баща си, но и да не позволява да обсебва живота 'и, предвид че той е в състояние да се грижи сам за себе си.
Виж целия пост
# 37
И друг път съм писала,че съм имала проблеми с манипулативен родител.Мъжете по начало са свикнали да им слугуват.Моя баща не беше такъв но това е изключение.Щом може да работи,може и да се обслужва.Изчакай да се успокои и инициирай разговор,може и в присъствието на партньора ти,какво точно очаква от вас.
Ясно кажи какво ти можеш да направиш и то без да ощетяваш семейството и детето си.Съгласен или не-това е положението.Разбира се ясно кажете ,че в случаи на болест/сериозна / ще окажете помощ.
Виж целия пост
# 38
Може би точно това направих, поставих една дистанция, отдалечих се и поставих собствените си нужди преди всичко друго.
И ето го резултата....обиден, разплакан и разочарован баща.
А аз с буца в сърцето, заради вината която ме измъчва.

Много правилно си постъпила. Собствените ти нужди и тези на твоето семейство са преди всичко.

Обиден, разплакан, разочарован - ще му мине. Той е възрастен индивид, здрав, подвижен, със собствено жилище и доходи, има приятелка. Изобщо, има всички условия да води пълноценен и смислен живот. Дай  му възможност да го направи.

Като му отмине първоначалното негодувание, той самият ще се почувства по-добре. В момента ти вършиш всичките му задължения, а той се чуди какво да прави, пили ти на главата, недоволства и ти вменява вина. Като си поеме ежедневието в ръце няма да има нито времето, нито желанието да ти мрънка и да те обвинява.

Моята баба почина на 69 години и дядо ми на 70 години остана сам. И тогава той, който не беше измил една чиния през живота си и не знаеше от кое копче се включва печката се научи да си готви, пере пазарува, чисти и изобщо да си върши всички домакински дейности в къщата. Отделно си работеше по двора и гледаше животни. Дните му бяха запълнени и осмислени. Никога не се е оплаквал, не е мрънкал и мърморил, до последния си ден беше позитивен и пълноценен.

Значи може. Въпрос на нагласа е.
Виж целия пост
# 39
Да, здрав е, предвид годините, няма заболявания, който да му пречат да води пълноценен и нормален живот
Може да си изчисти, стига да иска, все пак живее сам едва ли цапа толкова че да се налага основно почистване.
Самотен е...и това го озлобява.
И го разбирам, според мен самотата е едно от най страшните неща в живота.
Поне аз така го чувствам и разбирам.
За това предвид това, че си има приятелка предложих да споделят живота си и да си помагат.
Може би звучи егоистично...но не мога да поема тази празнина с цената на моя живот, на личното ми време за почивка, дори и развлечения.
Мъчно ми е за него, но и ме боли защо изпитва такава злоба към мен за това, че съм добре.
И някак си с цената на всичко иска да ме уязви и впримчи.
И ето ,че успява.
В случай на нужда, не бих допуснала да е изоставен или отхвърлен.
Бих се погрижила за него, това е мое задължение.
Виж целия пост
# 40
Не се измъчвай, знам че е лесно да се каже, но наистина постави някои граници дори и само за да си запазиш душевното и физическо здраве и да съхраниш нормални отношения с баща си.

Аз съм съвсем друг човек, опити за манипулация при мен имат точно обратен ефект - аз се озлобявам, нервирам и настройвам против човека, който се мъчи да ме манипулира. Държи ме с години, готова съм и да прекъсна отношения, ако се наложи. Ставам мнителна и пречупвам всичко през тази призма. Направо съм в другата крайност. Laughing
Никога и през ум не би ми минало да правя това, което ти правиш в момента. Ничии празнини не запълвам и никога не бих очаквала от детето ми да запълва моите, също и на никого не слугувам.
Виж целия пост
# 41
Благодаря ва всички, който решиха да изразят мнение по темата ми.
Благодаря за отделеното време и мненията ви.
Желая на всички ви да сте здрави.
Хубава вечер.
Виж целия пост
# 42
Може би точно това направих, поставих една дистанция, отдалечих се и поставих собствените си нужди преди всичко друго.
И ето го резултата....обиден, разплакан и разочарован баща.
А аз с буца в сърцето, заради вината която ме измъчва.

Виж, неговото вече е каприз, не толкова самота.
Той си иска обгрижването, но без да се съобразява с човека, който му го доставя.
Затова и е отказал да заживее с жената.
Не му прави чест, обаче да издевателства над теб.
За съжаление, има егоисти, които реват, че не е станало тяхното, а не че им е мъчно и се чувстват сами.
Той е от тях- ако толкова страдаше по майка ти, нямаше набързо да си намери приятелка.
Само дето не е случил на слугиня- това му е зора и затова те тормози.
Стисни зъби и го сложи на място- вярно, гледал те е като дете, но не значи че трябва да ти извади душата.
Виж целия пост
# 43
Крайно  е,но можеш да кажеш-аз не съм ти съпруга ,аз съм ти дъщеря,има разлика.Ще  навири нос,но си е истина.
И аз съм сама и със заболявания,децата далеч,и  добре че е така.Не  са ми длъжни.Помагат,не се оплаквам,но се виждаме рядко и  не пипат нищо при мен.Помагат с финанси да вържа двата края.Трудно си е сам,но той  и  работи навън,не  е вързан в къщи.Винаги  посоката на важност е  напред-към младото поколение.Ще свикне.
Виж целия пост
# 44
Възможно ли е приятелката му да иска повишение в съпруга и да го подготвя с деликатно настройване "Дъщеря ти си има отделен живот, не се интересува особено от теб, само мен си имаш на тоя свят"? Не казвам, че е така, но е възможност, която си струва да се обмисли.

Споменавам го, защото забелязвам, че внезапната, безпричинна промяна в поведението на близък човек най-често се дължи или на здравословен проблем, или на финото включване на друг "близък човек".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия