Мила , Ивануела, няма изход от ситуацията, така ще си отиде до края.Опитай се да се щадиш, до колкото можеш.Бях в твоята ситуация, той, баща ми милия си искаше стария живот и майка ми край него.Каквото и да направех и както и да опитвах, все беше сърдит.Другото е, че не можеше да се оправи със сестра ми, тогава 20 годишна, все искаше, аз да и влияя и да я възпитавам. Безкрайно му обяснявах, че съм майка на две деца и мъж , и работа, той е родителя, не аз.Нямаше ефект, не се разбрахме до края му.Днес се навършват 27 години откакто почина мама, млада, нямаше 50 г.,върнах се назад в спомените и не е леко, живот.
Виж целия пост
Отношения баща - дъщеря
- Публикувана: 12 юни 2017, 13:00 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2018, 17:57 ч.
# 240
12 юни 2018, 16:25 ч.
# 241
13 юни 2018, 18:02 ч.
Ами то ситуацията отива в два варианта - продължавам да му звъня, с ясното съзнание какъв разговор ме очаква.
Продължавам да си причинявам това емоционално бреме, цената на което ще платя някога с здравето си.
Или спирам да търся пътя към него, за нещо което го няма от години /имам предвид връзка между баща - дете /и се оставям съвестта да ме измъчва постоянно.
И двете алтернативи не добри за мен.
Коя ли да избера?
И тук идва не само този въпрос толкова труден да му се даде отговор, а и примера, който ще дам на собственото си дете за това как трябва да гледа на живота, и как да се бори със подобни житейски ситуаций в който си на кръстопът?
Виж целия пост
Продължавам да си причинявам това емоционално бреме, цената на което ще платя някога с здравето си.
Или спирам да търся пътя към него, за нещо което го няма от години /имам предвид връзка между баща - дете /и се оставям съвестта да ме измъчва постоянно.
И двете алтернативи не добри за мен.
Коя ли да избера?
И тук идва не само този въпрос толкова труден да му се даде отговор, а и примера, който ще дам на собственото си дете за това как трябва да гледа на живота, и как да се бори със подобни житейски ситуаций в който си на кръстопът?
# 242
13 юни 2018, 18:16 ч.
Звъниш, изтърпяваш разговора, без да се ангажираш емоционално. Не е нужно да даваш пълни обяснения на детето си. Правиш им среща отвреме навреме, държиш се любезно служебно, не се ангажираш емоционално. Никога не можеш да угодиш на всички около себе си, все пак най-важна си си ти.
Виж целия пост
# 243
13 юни 2018, 18:31 ч.
Ами търпиш, търпиш ама то не става постоянно, да не говорим, че не може да не се ангажираш емоцонално, след всеки разговор в който съм виновна за всичко ме хваща нещо за гушата и доста време след това съм неадекватна.
Срещи не мога да организирам, детето е голямо или ще общуват по собствено желание или не.
Да не говорим, че тя всичко разбира и то не от негативни коментари у дома усеща се самото отношение което той има и към мен и по принцип.
Има и един друг момент, човека е спрял да се развива преди доста години /да не използвам друга дума / и е избрал да е приятел с злобата и гнева.
Как да му обясниш, че само с добрина може да спечели добро отношение и грижа /която да не е от лицемерие / няма начин той винаги е прав.
Виж целия пост
Срещи не мога да организирам, детето е голямо или ще общуват по собствено желание или не.
Да не говорим, че тя всичко разбира и то не от негативни коментари у дома усеща се самото отношение което той има и към мен и по принцип.
Има и един друг момент, човека е спрял да се развива преди доста години /да не използвам друга дума / и е избрал да е приятел с злобата и гнева.
Как да му обясниш, че само с добрина може да спечели добро отношение и грижа /която да не е от лицемерие / няма начин той винаги е прав.
# 244
13 юни 2018, 18:44 ч.
Приеми, че хората са различни, колкото и чудно да ти се струва. Приеми, че има хора с които по никакъв начин не можеш да се разбереш, можеш да се научиш да ги изтърпяваш, това е. Моят баща (86), който е съвсем безпомощен и без мен и жертвата ми да живея с него, отдавна нямаше да е жив, никога не е признал, че съм права за нещо. Каквото и да му кажа, това са някакви мои глупости, които аз ги говоря, защото не съм на негово място и не изпитвам неистовите му страдания. Непрекъснато ми говори, че ММ ме е наритал да се грижа за него и затова не мога да го понасям (баща ми, не ММ). Никога не е съжалил как ми обърква живота с това. Даже скоро ми се беше ядосал за нещо и заплашваше как с два шамара щял да ме просне на пода (аз ще го просна с половин шамар). Ми, освен да се смеем с ММ на тия изявления няма какво да направя...
Виж целия пост
# 245
13 юни 2018, 19:19 ч.
Не знаех,че проблема още не е решен.Какво му "гледате" на човек под 70 години,освен ако не е тежко болен?
Това е възраст до която по-младите ще трябва да работят. Справка Германия 67-68год.
А човек,който заплашва с шамари,няма да ми види очите,ако ще да ми е три пъти баща.Вече ако е с деменция,трябва да се потърси лечение
Виж целия пост
Това е възраст до която по-младите ще трябва да работят. Справка Германия 67-68год.
А човек,който заплашва с шамари,няма да ми види очите,ако ще да ми е три пъти баща.Вече ако е с деменция,трябва да се потърси лечение
# 246
13 юни 2018, 20:18 ч.
Не само, че не е решен, ами и по тежък става.
Другата седмица ще потърся консултация с психолог.
Иначе не само не мога да намеря душевно спокойствие, а си представям как ще се чувствам ако нещо стане с него вината която той ме кара да чувствам ще ме смаже.
Виж целия пост
Другата седмица ще потърся консултация с психолог.
Иначе не само не мога да намеря душевно спокойствие, а си представям как ще се чувствам ако нещо стане с него вината която той ме кара да чувствам ще ме смаже.
# 247
13 юни 2018, 20:43 ч.
Ето това са твои вътрешни демони, с които ти трябва да се справиш. Ти искаш нещата да се оправят, като баща ти се промени. Няма да стане. Ти трябва да промениш нещата за себе си.
Виж целия пост
Иначе не само не мога да намеря душевно спокойствие, а си представям как ще се чувствам ако нещо стане с него вината която той ме кара да чувствам ще ме смаже.
# 248
17 юни 2018, 18:02 ч.
Подкрепям мнението на Уиш.Не само баща ти си иска стария живот.И ти си искаш стария баща.Но нещата вече са се промени.Потърси психоог дано помогне.
Виж целия пост
# 249
19 юни 2018, 13:09 ч.
Помня темата от миналаа година. Не съм писала мнение, но я бях чела.
Авторке, наистина фактът, че от една година нещата само се влошават и няма развитие трябва да те освести.
Едно нещо ще ти кажа за човек с такъв характер като баща ти- угодия няма!
Той никога няма да е доволен, дори и да се държиш така както той иска. Ако ще и да правиш абсолютно всичко, така както той ти казва, да си добра и мила - все същият ще си е. Никога няма да е доволен и няма да се промени. Това е положението и колкото по-бързо го осъзнаеш, толкова по-бързо ще се откъснеш от чувството за вина.
Защото точно то те изяжда.
Добра идея е да посетиш психолог. Дано помогне!
Успех!
Виж целия пост
Авторке, наистина фактът, че от една година нещата само се влошават и няма развитие трябва да те освести.
Едно нещо ще ти кажа за човек с такъв характер като баща ти- угодия няма!
Той никога няма да е доволен, дори и да се държиш така както той иска. Ако ще и да правиш абсолютно всичко, така както той ти казва, да си добра и мила - все същият ще си е. Никога няма да е доволен и няма да се промени. Това е положението и колкото по-бързо го осъзнаеш, толкова по-бързо ще се откъснеш от чувството за вина.
Защото точно то те изяжда.
Добра идея е да посетиш психолог. Дано помогне!
Успех!
# 250
19 юни 2018, 18:29 ч.
Вина се изпитва, когато човек наистина е направил нещо лошо.
Но да изпитваш вина и осъзнаваш, че отсреща ти я насаждат, не знам как да го нарека.
Виж целия пост
Но да изпитваш вина и осъзнаваш, че отсреща ти я насаждат, не знам как да го нарека.
# 251
25 юни 2018, 17:57 ч.
Да.... то за смях станах с моя проблем. Даже съвестно ми става, като си помисля хората с какви неща се борят а аз все на едно. Разбира се, след последният не приятен /меко казано /разговор изчаках известно време и пак го потърсих. Държанието му беше хладно и като по задължение ми отговаряше. Днес пак го потърсих, имал кардиологичен проблем, и след като се обадих в Сити клиник за да проверя как става записване за платен прием му предложих да отидем двамата заедно за консултацията. Отказа ми, сигурно защото трябва да се плаща, а пък аз не предложих помощ освен морална. Отказа беше как да кажа..... с досада и отегчение, един вид какво си се загрижила сега за мен. Не го каза, но то се усеща. И да..... много сте прави, че аз сама си създавам проблема.
Виж целия пост
Препоръчани теми