Отношения баща - дъщеря

И да се е променил, то е само спрямо нея. Преди тези претенции са били насочени към майка й най-вероятно.
Ако е 80+ годишен бих го отдала на възрастта, но на 68... Чист егоизъм е и за мен.

Ами не, не се е променил. Цял живот е знаел, че някой е длъжен да го пере, чисти и храни. И сега си иска същото, защото жена му е починала и се прехвърля на другия най-близък човек от женски пол.

Той е със старовремешни разбирания. Свикнал е да бъде обгрижван и че "женската" работа я върши домакинята. Като е починала съпругата му, няма кой да я върши и затова нятяква на дъщеря си.
Не че не може сам да я върши - щом е здрав, и дай Боже да си е жив и здрав.
Авторката мисленето му не може да промени. Освен да се опита да му обясни, че си има свое семейство и дете, които чакат на нея, а и работи, не е свободна,  ако трябва да му покаже как се готви, пере, инструкции да му напише, ще се справи.
От време навреме ще го навестяват, ще му носят нещо, ще му помагат.

Той си има приятелка, така че явно не е само в прехвърлянето на проблема. Отново казвам, тя трябва да тушира, тази му зависимост по някакъв начин.

Ти какво и предлагаш? да го блокира и да не го види повече ли? Ти така ли би постъпила с твоя, който също е свикнал така, или би се опитала да намериш баланс, който да е изгоден и за двете страни?

Има приятелка, но тя отказва да е слугиня, в това е проблемът 
Подробно съм писала напред, мързи ме пак 

Тя си се грижи доста за него всъщност, не е избягала от задълженията си. И мисля, че не задълженията й тежат, а това натякване и вината, която по неволя изпитва. Трябва да намери златната среда - да съхрани комуникацията и да полага някакви грижи, но в същото време да постави някаква граница и да поддържа една здравословна дистанция за да може да се съхрани като човек. Защото чувството за вина е нещо ужасно и ще я тормози дълго. Трудна ситуация. Предполагам, че само, който е минал през това може да усети истински какво й е и да даде адекватен съвет. Останалите само се опитваме.

Винаги се е бил такъв, с характерни разсъждения за едно време, дребнавост, и възпитание, характерно да онзи край.......!
Домакинската работа вършеше майка, след като го овикаше помагаше - нямаше къде да ходи.
Иска - не иска.
А да....често ми натяква през годините какво ми бил дал, какво ли не направил за мен.
А то всъщност не е повече от това, което всеки един родител прави за детето си, каквото може и до където може.
За промяна и дума не може да става.
Минало е времето за това, дори и заради сегашните обстоятелства, той не осъзнава че това е необходимо.
И няма да се промени дори ние да наложим нов ред и правила, пак ще мрънка.
Няма да се изненадам ако и на хората се оплаква от мен, че не идвам, не го гледам, а те добрите съседи ще му съчувстват потупвайки го по рамото.
За новата приятелка - да, познавам я - но жената си има нейни деца, работи и ходи да гледа внуците си.
Не знам до колко иска да се ангажира с него.
Той твърди, че не иска да я допуска да живее в неговият апартамент - това ми отговори, когато аз предложих.
Възмутен ме попита: И какво искаш да кажеш сега и ключ ли да и дам.......?
Решила съм без да знае той да говоря с личната да му пусне едни изследвания - не пречи.
А пък за другото, смятам ,че отношението му като цяло върху живота няма да се промени, нито очакванията към мен.
Но аз ще се опитам да не прекарвам седмици наред в терзания.
Друго спасение няма.

Всъщност, ти си наясно- в теб е топката и ти трябва да седнеш срещу себе си, за да си решиш проблема с отношението ти към него.

Eдната ми баба все с това се опитваше да манипулира майка ми. Още от малка. И с мен започна. Как сме и били длъжни да я слушаме, каква била тя, какво постигнала, как съседите я хвалят. Няколко пъти я търпях, после ми писна. И започнах да отговарям:
-Някой насила да те е карал да раждаш деца?
-Какво ми се правиш на велика и се фукаш. Хвалбите мила бабо се оставят да ги казват другите хора, а не да ги тръбиш ти, защото е жалко и тъжно.
-Ти какво искаше сега, да ти плащам ли? Вместо да ходя да си играя, аз съм седнала тук да ти сортирам доматите. Разфучавам се и отлитам. А често отказваше дори дамски превръзки да ми купи. Или други елементарни неща. А работихме от 10 годишни на полето и на двора. Безплатни черноработници. Но в един момент почнах да се пазаря. Извинявай, но работех по цяло лято на полето. Изкарваха много пари от които реално почти нищо не ни купуваха. А в началото на всеки сезон уж така се разбраха и с майка. Ние помагаме, а те ни купуват необходимите неща. Но пак се налагаше да се моля за маратонки, учебници, дори закуски в училище.
Все ме пращаше при майка ми и баща ми. А знаеше, че баща ми нищо не дава, майка ми се налагаше да работи за малко пари в друг град. Та отговарях - Ало, аз не работя на нивите на баща ми, аз работя на твоите ниви и парите, които вие изкарвате са си за вас. Хайде тогава ще започнеш надници да ни плащаш. Тогава започнах и аз с изнудванията. Накрая вече ми се получиха нещата, та включих в протестите и брат ми. Спирала съм да работя, излежавала съм, отказвала съм каквото и да е било. И се кротнаха постепенно 

Иначе не беше чак толкова лошо бабе. Всеки си има кусури. Ама заради тия неща се изнесох от града /при майка ми/ още на 15 след поредния лют скандал. Поне дядо беше по-осъзнат и кротък. Въпреки всичко съм ги обичала, защото в голяма степен са ме отгледали, въпреки скандалите и неразбирателствата. И накрая като се разболя си я взех да я гледам, но не от чувство за втълпена вина и дълг.
Мисълта ми е, че трябва да се научиш да поставяш хората на място. Никога не е късно 

Не виждам защо да се чувстваш виновна. Мен много ме успокоява изречението "Това му е съдбата". Т.е такъв е естественият ход на живота. Моят баща, който е на 66 години и се оправя сам с тези неща (макар да смятам, че има нужда от женска ръка в дома му) скоро ми разказа една притча. Семейство щъркели имали малки, но сезонът свършвал и се наложило да отлетят. тъй като малките били много малки се наложило всеки от възрастните да качи по едно малко на гърба си. Прелитайки над океана единия щъркел по питал малкото, коеот носел "Когато порастнеш, а аз остарея, ще се грижиш ли за мен?", а то отговорило "Да, разбира се!". Тогава щъркелът го пуснал в океана. Попитал другото "А ти ще се грижиш ли з амен когато остарея?". А то отговорило "Как ще се грижа за теб, като аз също ще имам малки и ще се грижа за тях".
Затова покажи, че си обидена и се отдръпни за известно време, нека усети, ако те изгуби съвсем какво би било.

Аз вече не обръщам внимание на никой от роднините. Миналата година им заявих, че приключвам с обгрижването. Всяко лято една седмица от моята отпуска минаваше в правене на зимнина на баба и дядо, защото били стари и т.н. Всяко лято минавах над 300 км отиване и 300 км обратно да слушам за великите дела на братовчедите, които между другото живеят на 40км от тях и не идват освен ако няма нещо кяр. После една година тишина, няма кой да се обади живи ли сме, здрави ли сме. И от май месец почва да звъни баща ми дали пак ще отида да подготвя зимнина, пък видиш ли и продукти да купя, че нали по пари стъпвам. До тука бях.

Според мен не трябва да допускаш да обсебва живота ти. Това вменяване на вина си е манипулация. И аз смятам, че трябва да ограничиш контактите за известно време. Човекът си е активен, доколкото разбирам работи, значи може да се грижи за себе си.

Принципно не би следвало родителите да очакват да бъдат гледани на старини, защото били родили и са гледали деца. Или нямат право да обсебват живота на младите
Нооо в Бг нещата са изкривени !!!!!!И винаги е - според зависи. В Бг ние често живеем в жилища наследени от родителите ни. Ние често живеем даже с родителите си до късна възраст ( проучванията сочат че до 35 годишна възраст много мъже живеят с майките си, сигурно и жени )
Ние, в Бг, често трапосваме внуите на възрастните родители, без да се интересуваме могат ли, във възможностите ли им е, дали не им досаждат и т.н. И после, олелееее , дъртите са остарели  и имат нужда от гледане... ужас. !!!!

Имам познати които , ако са честни пред себе си, ще признаят, че чакат кончината на родителите си , за да продадат апартаментите им и то с нетърпение.  Та и ние "младите" не сме цвете.
Има един лаф : Човек много по- бързо забравя бащината си смърт, а никога не би забравил бащиния си имот !!!:blush:

( Давам само още една гледна точка, да не реши някой че пиша срещу него )

По питането на авторката, аз бих наела жена за домакинската работа и почистване , пране и т.н. поне за да нямам чувството че съм го зарязала. Бих го посещавала поне 1 седмично и бих го канила у дома също толкова. Иначе категорично , но любезно ще заявя че си имам куп драми и проблеми в живота и "за съжаление" не мога да стоя всеки ден при него. "то и на мен ни се иска да съм свободна и да идвам по -често".

Дотук стигнах - винаги ли е бил такъв? Имай предвид, че някои дегенеративни заболявания започват така - агресия, избухливост, обидчивост.

Най-свястното мнение измежду всички простащини, изписани тук.
Изключвам постовете на авторката.