А с ключа как ще процедираш. 
Или ще го глътна или ще накарам кучето да го зарови (не и трябват много стимули).
Удари ме без да иска
- Публикувана: 17 юли 2017, 21:25 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2017, 00:12 ч.
# 150
23 юли 2017, 16:16 ч.
Или ще го глътна или ще накарам кучето да го зарови (не и трябват много стимули).
Виж целия пост
Или ще го глътна или ще накарам кучето да го зарови (не и трябват много стимули).
# 151
23 юли 2017, 16:55 ч.
Не ми се четеше цялото, тъй като до 4 страница ни дойде вповече бягай, изчезвай, да кажа - на моята най-добра приятелка мъжа работи такава работа, че е непрекъснато навън, по покриви и така. Лятото много прегрява, и да, през нощта става, мести се, говори, бълнува, ляга на пода, ходи по терасата и все такива странни неща. Не пуши, пие само бира и много работи. Този човек дава живот и свят за приятелката ми, гледа я в очите и я носи на ръце. Тя е много, много щастлива, а той е много читав човек. Представям си след първия такъв случай да си беше била шута и избягала. Читави хора трудно се намират и е глупаво човек да бяга по такива причини. Да се направят изследвания и да се види какво има, за някои състояния има лек.
Виж целия пост
# 152
23 юли 2017, 18:54 ч.
А какво всъщност се случва с авторката? Има ли някакво развитие по въпроса? Лекар, изследвания, разговор?
Виж целия пост
# 153
23 юли 2017, 19:49 ч.
Това е много далеч от случая на авторката.
Виж целия пост
Лятото много прегрява, и да, през нощта става, мести се, говори, бълнува, ляга на пода, ходи по терасата и все такива странни неща.
# 154
23 юли 2017, 22:21 ч.
Един единствен път ми се случи нещо подобно и ми изкара акъла. Бях в нощен автобус на 8-часово пътуване, автобусът бе много хубав и удобен, но нямаше никакви свободни места. Съответно до мен бе едно момче на не повече от 21-22, ако съдех по външния му вид. Някъде по средата на пътуването почти всички спяхме, аз също бях задрямала но леко. В един момент усещам, че някой ме пипа настойчиво по ръцете, по гърдите, по корема, по краката, напълно хаотично. Обръщам се към момчето и то продължава да прави това с отворени безизразни очи, веднага започнах да бутам ръцете му и казах: Абе какво става тук??!!! С ужас забелязах, че изобщо сякаш не ме чуваше и виждаше. Започнах още по-грубо да отмятам ръцете му и в един момент той се освести и изглеждаше супер стреснат, промълви набърЗо едно извинявам се и се обърна на другата страна... Беше адски неприятно, не можах да мигна до края на пътуването, а мисля че и той се стремеше повече да не заспива. Не бих искала да си представя какъв ужас е изживяла авторката. Според мен трябва да се дистанцира или да пише имейл с въпрос на майка му... а изобщо майка му наясно ли е за удара или той е спестил този детайл?
Виж целия пост
# 155
23 юли 2017, 22:44 ч.
Напрежение винаги е имало от както свят светува.
Аз честно започвам да си мисля, че ни тровят с нещо за да полудяваме, и да ставаме на зеленчуци.
Всеки втори или сомнамбулства, или има окр, или паник атаки, или депресия, или някакво друго разстройство.
Не е нормално просто.
Виж целия пост
Аз честно започвам да си мисля, че ни тровят с нещо за да полудяваме, и да ставаме на зеленчуци.
Всеки втори или сомнамбулства, или има окр, или паник атаки, или депресия, или някакво друго разстройство.
Не е нормално просто.
# 156
23 юли 2017, 23:19 ч.
Животът става все по- забързан и хората- все по- отдалечени един от друг.
Вече не си в крак с времето, ако проявиш загриженост към някого- интересът и егоизмът са издигнати в култ.
И няма начин да не изпушват, все повече и повече хора.
Не случайно в щатите стрелят на поразия, а тук се трепят по пътищата и улиците.
Виж целия пост
Вече не си в крак с времето, ако проявиш загриженост към някого- интересът и егоизмът са издигнати в култ.
И няма начин да не изпушват, все повече и повече хора.
Не случайно в щатите стрелят на поразия, а тук се трепят по пътищата и улиците.
# 157
24 юли 2017, 00:12 ч.
Права си, но аз продължавам да си мисля, че има и нещо друго. Имало е и преди много трудни времена.
Това вече не е рядкост и при децата.
Не знам какво да Ви кажа освен не изоставяйте човек в такива ситуации, особено пък половинката си, това Ви прави по- луди и от него.
Откачена история е всичко, но кой не е в днешно време... стягайте се, и си жалете нервичките, че няма гаранция за нищо. Повечето хора се сещат, че и те са хора когато ги удари нещо такова.
Виж целия пост
Животът става все по- забързан и хората- все по- отдалечени един от друг.
Вече не си в крак с времето, ако проявиш загриженост към някого- интересът и егоизмът са издигнати в култ.
И няма начин да не изпушват, все повече и повече хора.
Не случайно в щатите стрелят на поразия, а тук се трепят по пътищата и улиците.
Вече не си в крак с времето, ако проявиш загриженост към някого- интересът и егоизмът са издигнати в култ.
И няма начин да не изпушват, все повече и повече хора.
Не случайно в щатите стрелят на поразия, а тук се трепят по пътищата и улиците.
Това вече не е рядкост и при децата.
Не знам какво да Ви кажа освен не изоставяйте човек в такива ситуации, особено пък половинката си, това Ви прави по- луди и от него.
Откачена история е всичко, но кой не е в днешно време... стягайте се, и си жалете нервичките, че няма гаранция за нищо. Повечето хора се сещат, че и те са хора когато ги удари нещо такова.
Препоръчани теми