Има ли (успешен) живот без висше образование?

Леле, а аз си мислих, че съм дзвер... Трябва да им дам на моите да прочетат последните постове в  темата, ще ме оценят. По редица други начини бих наказвала, само не и с глад, ако наистина  се говори за наказателно гладуване в прекия смисъл...

Иначе  за младежа с археологията - опитайте със златната среда. Обяснете му, че го подкрепяте  и разбирате това, че избраното  не му харесва и че не иска да се занимава с него. Да се спре просто  на друго нещо, което го влече. Но дайте  и да се разбере, че  сте на мнение, че дори и друго да е, по-добре е да учи. Не съм хич сигурна, че веднъж влезли в коловоза на работещите, после им се иска  много-много да  следват. Знам как сега ще се изредят куп хора да казват, че западняците изкарват по година-две в търсене на себе си и уточняване на интересите,  в пътуване насам-натам, не бързат с университета, масово първокурсниците са по на 20 и няколко , но сякаш нашата народопсихология е друга и лично аз не познавам много хора около себе си,  които да са поработили година-две (дори и нископлатена работа, която да ги посъбуди от летаргията) и в резултат на  това да са  развили особен мерак за учене..

И как предлагаш да се лекуват неизмитите от обяд чинии, или забравеното пазаруване? Никакъв проблем - първия прибрал се от нас с майка им измива чиниите и после излизаме на вечеря навън. Младежа обаче прекарва гладна и самотна вечер. Тъжно, но факт от живота.

Болшинството от младежите на запад напускат родното огнище, за да си търсят сами прехраната или вземат заеми и заминават в колежа на доста ранна възраст.

Е,насила става ли да учи, ако не иска? Само излишно да харчи пари и време. Ако не иска да учи, ни археология, ни биология, ни нищо няма да го блазни и пак ще направи всичко възможно да се издъни на изпитите. Насила няма как да се получи нещо хубаво, особено когато става въпрос за вече голям човек. Нито можеш да го подлъжеш с близалка, нито да го лишиш от вечеря, а дори да му спреш парите и да го изгониш от къщи, пак няма да учи, ако не иска. Или ще учи, колкото да скърпи тройката и каква полза от това? Само вкъщи ще се изпокарат или ще минат в състояние на студена война и за какво? Заслужава ли си?

Бааси чиниите златни, дето не били измити и скъпоценното пазаруване! Дреболии, сякаш няма поне двайсет неизползвани чинии в една къща или няма дори пакет макаронии за една бърза манджа! ще рече човек, че обрал банка! Има по-важни неща в живота от едни чинии и едно пазаруване, за да се хаби човек именно заради тя да доказва власт.

Как ли, много лесно... Не и с глад. Аз имам отговорности и си ги спазвам, нали така?  От тийна се очаква същото. Като не е спазил своите, реакция от моя страна ще има. Мога да го лиша от нещо, което е ценно за него, харесва му, но защо да гладува.. Нима  ако го спра от тренировка, занимание по изкуство (които чака с нетърпение) или не го пусна примерно на кино/купон/каране на кънки с приятели/училщна екскурзия, няма да разбере, че е сгафил? И няма да се опита следващия път да е по-изпълнителен? И въобще много ми е съмнително това с глада... Излизаш ти на  вечеря с жена си, а  детето мие чинии. Преди да излезеш, какво, правиш тотална  оборка на хладилника и шкафовете с хранителни продукти ли, та да не може да се добере санкционираният мияч на чинии до нещичко най-просто за намазване на едната филия или до някоя вафла/бисквита и да  се засити.. Измил е чиниите, ок, похапнал е междувременно (едва ли като теб нещо чак толкова завързано като в ресторанта, но не е гладен поне), кое му е възпитателното? Убягва ми.. Че не е дошъл с вас ли, от един момена нататък, съвсем разбираемо, децата даже предпочитат да НЕ са с нас някъде си.. Та си му накривил шапката, че  си в ресторанта, а той яде сандвич със сирене...

Андариел,  майката най-добре познава детете о си. "Не искам" може да означава и просто нямам увереността , че ще се справя с ученето/изпитите. И малко подкрепа не е излишна. Ако е супер  твърд в отричането на алтернативите за учене въобще, това  е друга тема, насила хубост не става.

Подкрепа или натискане? Защото младежът е влязъл да учи и се е паднал в тази специалност чрез натискане, а не чрез подкрепа - да му се е искало, ама да не му е стискало. Очевидно специалността не му е любима и ако не са го натиснали да влезе хич е нямало да кандидатства на този етап.

Мисля си, че синът на Ежко може да е бил безкрайно доволен, че една вечер са го оставили на спокойствие. Не е задължително да е бил самотен, нещастен и гладен.

Баси и наказанието за едни чинии!?!?!? 

Що направо не го пратиш в концлагер, ще ти спести тревогите дали е ял, когато не е напазарувал?

[Бени честно да ти кажа тая археология ми се струва безсмислена, особено пък ако се учи насила. Моето дете е още малко, но все си мисля, че не бих настоявала за висше образование на всяка цена. Мъжът ми е завършил история и нито ден не е работил по специалността си-няма и да работи. Все ми се струва, че успешен е живота в които работиш нещо, което ти харесва и ходиш с желание на работа. Обаче май момчетата не знаят какво искат или поне малцина знаят. Твоят син какво иска да работи. Честно казано при избор на специалност в университета бих започнала от това, което иска да работи, а не от това в коя специалност са го приели. Казвам ти го с най-добре намерения, в никакъв случай не се заяждат.
За наказанията не мога да се изкажа -аз моите двама не ги наказвам.

Ами аз познавам само един реализирал се археолог. Реално му отне огромни средства, подкрепа от семейството до 30+ и нон стоп бутане. Да не говорим, че не се е реализирал в България. Общо взето ако си археолог, ще трябва да имаш някакъв вид академична кариера и да си намериш закътано местенце в някой университет. За предпочитане не в България.

Иначе що да не учи археология, поне ще свикне точно на това- да взима без стрес изпити и да пише. След това може да вземе да завърши едно право в ЮЗУ, който не е влязъл, той не е завършил.

Абе имам чувството, че ако запиша археология, ще я завърша със затворени очи направо - какво толкова, хуманитарна специалност, приятна.

Аз пък съм сигурна, защото го видях отиграно няколко пъти с децата на наши познати. Мързеше ги, не им се учеше, решиха, че може да се работи и печели и без висше. Пробваха, но сблъсъкът с дивата капиталистическа действителност нещо не им понесе и рязко им се приучи. И дори откриха какво точно им се учи.
В момента младежите от примерите ми работят по специалността от университета и са доволни от себе си и от живота.
Всъщност, само за един случай се сещам, в който младежът отказа категорично да учи. Намира си работа тук и там, изкарва някакви пари, но и там не се знае дали няма да реши по някое време да надгражда, особено когато завъди семейство и се окаже, че парите за нищо не стигат...

Тъй като стана въпрос за конкретна потребителка и нейния син, сигурна съм, че момчето има качества, които са по-силно изразени и такива, които са по-слаби. Може цялото четене на тонове историческа и прочие литература, както и писането на есета да не са му от особено силните страни. Бени, може би рационално е по-конструктивно да обсъдите кои според него са му силните и и не толкова силните страни, както и ти да му кажеш какво виждаш като негови качества. Нататък нещата ще се наместят. Дори да минем на идеята за това да не отпада от учене, поне да е нещо, което е по-малко нежелано, ако не знае точно какво иска. Да се готви и да кандидатства. Има толкова много специалности, които са някакво междинно положение и докато първокурсниците ги учат, им се избистрят нещата.  Но поне да нещо, което да му подхожда на силните страни. Ако човек не иска нещо, къде съзнателно, къде несъзнателно прави всичко възможно, за да не се получи.

Има такова нещо. Но има и друго: човек не се развива с използване на силните страни, но и с подобряване на слабите страни. Иначе си ги влачиш слабите страни цял живот, казваш си "аз това не го мога"...а всъщност силни страни се развиват точно така, като хванеш нещо, дето не го можеш и направиш така, че да го можеш на прилично ниво. Защото после ще е от полза.

Аз така "не можех" математика и не ми беше силна страна. Но не се отказах и си имам ползи; по-добре, отколкото да бях вдигнала бял флаг.

Човек се развива по целесъобразност. Тръгва да си развива слабите страни едва, когато стигне до идеята за развиване на слабите страни, а това се случва или когато е добре, или когато мине на качествено ново ниво, порасне демек. В общия случай гледа да си икономиса усилията и да кара по най-малкото съпротивление, което си е напълно валидна стратегия. Включително ти и аз ползваме първо силните си страни, за да живеем, и чак после си развиваме слабите, ако решим, че по някаква причина са ни нужни по-високи показатели точно по тях или за да си начешем самолюбието.
Едно дете като качества се развива до края на гимназията от страна на родителите, защото те го отглеждат, наблюдават, учат и възпитават, включително имат житейския опит. Колкото повече порастват децата, толкова повече и по-самостоятелно се развиват, нали затова в пубертета изпадат в "търсене на себе си". Но като цяло до края на гимназията са развили достатъчно много стратегии за справяне и са открили достатъчно много свои силни страни, а вече дали искат да си развиват слабите е въпрос на характер.

Съвсем ме съмнява човек на 18 да е чак толкова развит. Особено ако досега се е развивал главно под опеката на родители. Повечето на 18 имат почти нулеви стратегии за справяне. И затова в някои държави си имат менторски програми, за да не откриват топлата вода до 28, губейки ценни години.

Няма хора с интелект поне на ниво среден дефицит (това, което му казваха навремето средна степен на умствена изостаналост), които да не развиват и да не са развили някакви стратегии за справяне, най-малкото защото живеят с някакви други хора, а не са изолирани в единична килия.
В нормално състояние 18-годишните са доста развити, иначе е нямало да избутат училище. Някои трудно говорят, затова предпочитат да ги изпитват писмено. Други изобщо не учат, но успяват да препишат от съседа и т.н. За да ги направят всички тези неща, значи имат идея, дори интуитивна, за силните си страни.
Какви менторски програми? Кой е ментор и как? Да уточним, защото съм срещала всякакви тълкувания на това с менторството. Да не говорим, че аз на външни лица, назначени за ментори, вяра нямам. Човек сам си избира менторите, като в онова клише на позитивистките течения, че ученикът сам намирал учителя си, когато е готов. За откриването на топлата вода - ти също я откриваш, ама си мислиш, че не го правиш. Щом си жива, мърдаш, мозъкът ти функционира, значи откриваш топлата вода за неща постоянно, защото почти никой не се е поучил от чуждия опит. Примати сме, ко да прайш!