Зима иде,сняг вали-ФЕВРУАРЧЕ в мама спи.Рита,шава и не спирa-мама вече няма мира

Да,няма как да са в едни и същи дни навсякъде,по скоро че са само по два пъти в седмицата имах в предвид.

Ще го гледаш разбира се. Никой не се родил научен, и освен това имаш вроден инстинкт така, че изобщо не се тревожи за после.

Аз съм се насочила към I АГ Св.София, там се и следя. Не съм решила с или без избор на екип. Майчин дом е срещу нас, но нещо не ми вдъхва доверие. Явно историята на майка ми с моето раждане ми е повлияла(нищо че е било преди 30години). За всяка една болница има както позитивни, така и отрицателни мнения. Въпрос на късмет според мен. С АГ-то не сме обсъждали още нищо относно раждането. Може би още е рано и за това нищо не е казвала-кое, кога какво се прави. Относно подвижността нямам проблеми, сгъвам си се, обувам се. Само като ходя над 2 часа навън или лежа по гръб повече време ме боли кръста после. Вярно че като се навеждам се усещам, че се разкрачвам повече, но това е нещо като инстинкт. Чак ми става смешно като се усетя в каква поза съм. Вчера и днес явно ме тресат хормоните. Много неща ме дразнят, нервна съм, разревах се от някакво изказване, на което иначе бих реагирала със смях.. Много неприятно в такива моменти. Чувствам се самотна, сякаш другите не ме разбират, но и гледам да не ми личи. Добре поне, че мм знае и даже той ме беше предупредил че ще има такива моменти (има опит от приятели) и го обръщаме на шега.

На една минута от I АГ Света София съм. Колебая се между нея и Шейново,  но и в двата случая без избор на екип. Нещо за Шейново да сте чували от приятелки,които са раждали там?

Toкуда, даже и лекарка съм харесала, скоро ще записвам час при нея.
За Майчин дом- безспорен факт е, че най-добрите специалисти си остават именно там. Не че в другите болници няма кадърни лекари, но в МД задават стандарта, поне откъм ниво на знания и опит. АГ специалистката, при която ходя вече от 10 години и на която вярвам безрезервно (доц. Тюфекчиева), работи в МД. Във МЦ "Фемина" 90% от специалистите са пак от МД. И след всико казано дотук, избрахме Токуда поради съвсем лични предпочитания - отношение, спокойствие и това, че когато бях там по спешност с кървене във 2ри месец, ни направи много положително впечатление лекарката, при която мисля да раждам. Отделно Токуда ми я препоръча моя приятелка, раждала там преди 3 години.
Проблемът на Токуда в момента е пренатовареността и това, че стари нейни кадри напускат. Според мен след още 2-3 години съвсем няма да е на това ниво, т.е. ще става по-лошо. И в момента забелязвам някой негативи. Цената на раждането там също е 2000лв., така че май всички подобни (частни) болници са с подобни "тарифи". Картел, какво да се прави

Аз съм от Бургас, но се следя в София при д-р Сигридов и ще раждам там..все още се двуумя между МД и Токуда.Надявам се Сигридов да ме насочи към някой доктор и да направя уговорка с него. Водя се рискова бременност, с първото ми дете минах през ада ,след еклампсия, белодробна емболия и 5 дневна кома...до сега всичко е наред ...

Момичета, моето мнение е, че нито една от нас не отива на spa или почивка в 6 звезден хотел. Най-важното за мен е екипа от лекари да е добър, да има всякакви специалисти, а не да се прехвърлят с линейни (дано не се налага на никого), оборудване също е важно, от там на сетне дали ще има ремонт, дали ще има кетеринг (въпреки, че роднините носят храна) и дали ще съм сама в стая за 3-5 дни ми е все тая. Моля се всичко да е ок до тогава, да имам леко раждане и, аз и бебка да сме здрави. Така, че аз ще разчитам на държавата болница.

Аз искам да ви питам нещо. Как се справяте с не толкова позитивните мисли, които понякога се появяват, провокирани от различни обстоятелства? Понякога за час-два като ме обземе някакъв негативизъм и всичко и всички ме дразнят, самонавивам се за тотални глупости, после ми трябват ден-два да се съвзема.
Относно темата за болниците- аз съм се насочила не съм държавна, а в Селена, Пловдив.

И аз имам такива моменти.Понякога се събуждам и сякаш всичко е измислица.Почвам да си казвам,че не е вярно че съм бременна, или се стресирам от отговорностите,които идват.Почвам да си представям някакви много тежки неща и сякаш потъвам в дупка...Предполагам се дължат на хормоните тези моменти.Старая се да си намирам веднага занимание,което да ме отвлече от това.После забравям и спирам да се чувствам зле.

Аз все още не мога да реша дали в Селена или в Окръжна. Мъжът ми е категоричен за Селена, но аз съм чувала много добри отзиви и за Окръжна. От дурга страна докторът, при когото се следя изражда в Селена. Най-вече ме тревожи цената и не мога да се примиря с факта, че ще дам сума пари за нещо, което ми се полага като здравно осигурена. Пфф, сега проучвам все още и ще трябва да си подредя приоритетите.
Относно негативните мисли - аз излизам на разходка, гушкам кучето или си пускам Michael Jackson . Не ми се случва често да мисля негативни неща, даже почти никога. Като го усетя да рита и ми става едно хубаво...

За негативните мили и гади състояния, аз едно определено време изкарах така. Като цяло откакто съм бременна съм супер спокойна. В този момент обаче започнах да се ядосвам на свекърите, с който живеем в една къща, но на отделен етаж и с отделен вход. Чакаме ги да разчистят две стаиз превърнати с годините в склад, за да можем да си направим детската стая. Само обещания, е сега, е сега, тази седмица, тралала. Съответно започвам да набирам и за стари неща, като това как скатаха от половината сватбен ден и прочие, не честитиха първата годишнина. Ей такива неща. Само че в един момент просто образно казано си бих един шамар и си казах: искаш ли нервно и злобно дете? Ако да, продължавай в същия дух, ако не - успокой се най-накрая, има къде да се живее, здрави сме и прочие. И просто се уравновесих.
За раждането, мисля да отида на ден на отворените врати и в МД, в крайна сметка сте прави. Не отиваме на спа, целта е бебето да е здраво и ако не дай си Боже има проблем да се реагира адекватно. Мен ме притеснява много фактът, че съм на терапия с фраксипарин, а всеки лекар има супер различно мнение как трябва да протекат нещата при раждане. Едни спират лекарството много рано, други няколко часа преди раждане, после трябва да се бие пак след не знам си колко време, изобщо сложно и гадно. Та, мисълта ми е, аг, която ме следи е в час и до момента съм мега доволна от нея. Знам, че би постъпила точно както трябва. В болницата в която ме следят ме познават най-малкото, знаят ми състоянието. Ако отида на друго място да раждам се притеснявам как ще протекат нещата, защото има опасност от образуване на тромби... И от тук почват едни мисли...

И аз така като се шашна, че фъстъкът нещо не е наред, като почне да подритва и се успокоявам.
За раждането аз искам в Щерев, живот и здраве всичко да е наред до термин и ще съм там. Лекарката, при която се следя, за жалост не изражда, а по спешност съм ходила в Щерев и бяха внимателни и спокойни. Мен ме е страх от високо, от асансьори, глупави страхове, но това е една от причините да не искам в МД. А като прочетох, че се пуши по тоалетните, а от дима и миризмата ми се гади адски... Та глупави са ми причинтие да не искам там, но ако стане нещо преди 36 седмица, сигурно в МД ще ходя.

Отнесно мислите, не знам как но успявам да ги разкарам доста бързо. За мое учудване съм доста спокойна, въпреки загубата на близнаци миналия ноември месец.
Кати и аз съм на НМХ и не виждам смисъл да го спирам за повече от 24 часа преди секцио (пък ако все пак ми разрешат да пробвам нормално, ще го мисля)
Това да се пуши в тоалетните в МД - беше едно време.

По принцип съм голям нервак, ама от както съм бременна, съм дебилно спокойна, нищо и никой не ме дразни като цяло. Ама една дума каква буря може да провокира, направо е страшно

Случайно да си зодия овен