Зима иде,сняг вали-ФЕВРУАРЧЕ в мама спи.Рита,шава и не спирa-мама вече няма мира

Относно помощта майка ми ми каза, че ще идва да помага. Тя гледа деца, сега гледа едно бебче, работи срещу нас. Късмет че стана така. В наччалото се опъвах и казвах, че не е нещо сложно и с което да не можем да се справим с мм. Напоследък обаче все повече въпроси ми изникват в главата, кое как се прави, режими и т.н. та вече до някаква степен се успокоявам, че в началото ще има кой най-малкото да ми отговаря на въпросите, които ще задавам. За дрешките до сега не съм купувала нищо, имаме доста подарени. Малко са тези 0м, повечето са 0-3м. Обаче скоро се замислих за памперсите. Въпрос на кожата на бебето дали дадена марка ще я понесе и дали ще се подсича/изрива от нея. По-скоро се чудя за размера. 0 или 1. 0 мисля че беше 2-5кг, а 1ви 3-6кг. Знам че има много време до тогава, но напоследък често виждам промоции и се замислям дали да не взема.
Иначе да, предстоят ни много хубави и позитивни емоции

Връщам се от ЖК. Бебка е добре, беше спокойна. Докторът я огледа добре. Каза, че е 800 гр. На мен ми предписа магнезий. Отговори на всичките ми въпроси. Само ме е яд, че забравих да я снимам, но нищо другия път.

Мече, за памперсите на лекция обясняваше една акушерка,че е най-добре да се мерят по това дали лепенките се застъпват отпред.Спрат ли да се застъпват,време е за смяна,в противен случай памперсът почва да изтича. И аз от седмица насам си мисля,че не е лоша идея да накупя малко памперси от тези промоции и мисля че 3-6 кг е правилният избор. Както и с дрехите - малко са тези,за които трябват толкова мънички.

Аз също нямам майка,почина преди десет години и много ми липсва и трябва в този момент,и колкото и да съм се научила да се справям сама с живота,не знам с бебчо как ще е,главно на интуиция ще действам и ще се надявам да не му направя нещо фатално в началото.Баща ми живее на 400 км. и не се интересува особено от малкия,не мога да разчитам на него.Свекъри също нямам,загинали са в катастрофа преди 23 години и моят е отгледан от баба си,която вече е възрастна и болна и едвам гледа себе си.Приятелки с деца нямам,така че и от там помощ не чакам,сестра ми е в чужбина,но си има нейн живот и проблеми.С две думи сами ще си го гледаме,предимно аз,защото той ходи на работа всеки ден и отделно на частно,за да ни стигат парите.И преди съм казвала,че съм отделила 5 хиляди за всичко-раждане,кошара,количка,скринове,дрешки,козметика,и каквото още изскочи.Сигурно ще останат,още само списък имам,края на декември ще пазарувам и поръчвам всичко накуп,за сега само събирам мнения и съвети и разглеждам,едно че нямам място,едно и че малко ме е страх да купя нещо предварително,имаме си една шапчица и играчка и отказаваме всякакви подаръци и подпитвания,като се роди ако решат да му подарят нещо си е техен избор,сега не взимам нищо.Първа и лека бременност ми е ,без никакви проблеми и сериозни болежки и малко ме е страх че така леко минавам и треперя до след раждането дали всичко ще е наред и така за в бъдеще.

Относно памперсите- казаха ми да купя размер 2 ( което мисля че е 3-6кг)
Иначе майка ми ще дойде за 2 седмици и то не за помощ около бебо - надявам се тя да върти къщата- да сготви, да изпере и изглади. Тя живее далече и ще остане да спи в нас. Притеснението ми е че ще бъда секцио и ме тревожи моето състояние, отколкото това че няма да мога да се справя с нещо свързано с бебо. Стига да съм добре, мисля че всичко ще е ок.
Свекървата има болно сърце и на нея не мога да разчитам особено, въпреки че се е приготвила и тя с отпуск, ама нея ще я мисля в движение....
Друго си мисля аз още от миналата седмица. Видях се с две приятелки с бебета на 4 и 5 месеца. Темата беше помощ от страна на техните майки, с които са били много близки, а сега не им помагат за нищо. Под помощ имам предвид да оставиш детето за 1 час за да се изкъпеш като нормален човек или да пазаруваш. И двете ми казаха че майките им много са се променили след раждането. Сега като чета предните постове и се чудя пак, как е възможно една майка да не пимогне на дъщеря си в този момент ( ако живее наблизо и има време). Аз ли не разсъждавам правилно, очаквам много от хората ли...незнам

Привет и от мен,
от вчера ми доскуча нещо в офиса и реших да потърся февруарската тема. Пък и да се настроя малко на бебешка вълна, че покрай натовареното ежедневие всичко ми се струва толкова далечно, а ей го къде е февруари! Навремето пишех в една августовска, след това в една мартенска тема, та така, сега съм при вас във февруарската. На 37 г съм от София и средата на февруари чакам трето дете - момиченце.
Ние имахме категорично избрано име от четирима ни за момченце, но за момиче много сложно ни се оказа. За момче беше ясно - Ясен! Бткото и каката се казват Явор и Яна и много държат и бебо да е с тяхната буква, но вариантите за женско име с Я не са много и не ни допадат, та ще разочароваме децата и бебка ще е с друга буква.
Този път съм оставила на мъжа ми да избира името, аз само ще одобрявам или отхвърлям, че до тук с имената все аз си налагах мнението. Време му е и той да кръсти едно от децата а и четвърто не мисля да раждам, че до сега все минавах с номера "ти ще кръстиш следващото" : )))) Е, дойде и неговият ред!
За пазаруване още нищо не съм купувала, мисля да стартирам шопинга на блек фрайдей, все ще има някакви намаления по магазините. Ще трябва всичко да купуваме, защото от баткото и каката всичко съм раздала - столчета за кола, за хранене, креватчета, кошари, шезлонги, стерилизатор... всичко съм раздала. Все си мислех, че ако тръгна да пазя нещата никога няма да имаме 3-то дете. Останала ми е само бебешката количка от каката, защото е момичешки цвят (лилава) и нямаше на кой да я дам, все момченца се народиха след нея. Та все пак не е като да сме без нищо, имаме си количка. И тепърва почвам да пазя роклите от каката, ще има кой да се фръцка с тях
Наскоро ходих да пазарувам дрехи за баткото и каката, че почти всички есенни дрехи са им умалели, окасели... и си дадох сметка съвсем скоро как ще лудна - батко тинейджър, размер 170 см, кака първокласничка, размер 128 см и бебе!!! Весело ще става!

Моята майка е в съседния блок, но работи и не разчитам ма голяма помощ, може би в началото. Свекърва ми е на 40 км от нас, но никога не ми е помагала и гледала сина ми за 8те му години. Най-много ме притеснява кой ще го води на логопед/училище/карате...и т.н. Мъжът ми работи от 8 до 8 и почива само неделя....

И мен това най много ме тревожи.

Като видя във форума или фейсбук, някоя бъдеща мама, която чака трето дете....ей хора пълните ми сърцето. Всеки път като прочета нещо такова се усмихвам на телефона 

Това за помагането е нож с две остриета. Една приятелка ми сподели, че свекърва й от сега има намерение да й гледа и възпитава детето, едва ли не тя да го отглежда. На времето свекърва й гледала децата и сега било ред тя да гледа внуците. Но пък съм виждала и обратното, майката да оставя и да мисли, че е задължително някой да й гледа децата, докато тя спи примерно.
Безспорно е обаче, че е хубаво да има кой да те отмени докато си вземеш душ или да сготвиш.

Аз за памперсите още не съм мислила. Някак ми е далечно и чакам Коледа.

Имам роднини, точно по примера на рачето.
Свекървата на времето е гледала на леля ми децата, и сега леля като стана баба- тя ги гледа, възпитава....но въпреки че са ми роднини, няма как да се съглася че това е правилно и са ми пример как да НЕ се гледат деца

Момичета - втълпете си, че ще разчитате само и единствено на себе си и мъжа си за отглеждането на детето. С чиста съвест и ръка на сърцето ви казвам, че детето си го гледаме сами с мъжа ми - един ден няма прекаран с други хора. На изписването бяхме само аз и мъжът ми, вкъщи от първия ден сме си тримата - не се умира от това, напротив - страхотен опит натрупахме и продължаваме да трупаме. Дали е лесно? Има моменти, в които зацикляш... И циклиш, и циклиш... И после минава... И вместо отчаян, се чувстваш по-добре!
Дебело подчертавам - "вмъквайте"  мъжете си отсега в целия процес - говорете, споделяйте, ако трябва вие им вдъхвайте кураж, че не по-зле ще се справят от вас с отглеждането на детето.
Когато се прибрахме от родилното, с изненада установих, че ръцете на мъжа ми се потят, направо реки от пот, докато взима малкия. А иначе е толкова уверен в живота човек. Казах му, че колкото за него всичко е ново, толкова и за мен. Единствена разлика - че аз кърмя. Ех, като че ли оттогава се отпусна и си стана моя мъж. Мисълта ми е - разчитайте на вас и мъжът ви. Но задължително и на него. Във времето режимът се наглася, кой кога ще се къпе, кой ще сготви, ако ще и само сандвичи да спретне, кой да излезе за час да свърши нещо... Но участвайте и двамата.
За мацката, която е сама - на нейно място бих потърсила помощ, да - но бих я потърсила аз лично (дори да е към роднина), няма срам в това, второ - бих установила ясни правила за кое точно ми се ще да ми помага...


С най-добри чувства ви споделям моя опит. Макар че също имам своите "страхове" кое как ще става с второ бебче през февруари

Аз също искам да сме само двамата /тримата всъщност/, не искам никой от роднините да ни се натриса, но съм сама в това си искане. При тях /в Турция/ е едва ли не задължително да дойдат да помагат, искаш или не. Успокоявам се с това, че все пак ни делят 500 км. и няма да идват толкова начесто /макс. 1-2 дни/ , а моите родители си ме знаят и няма да нахалстват.

Като се гледам какво кълбо от нерви съм, не съм сигурна дали ще изтърпя в къщи който и да е било да ме съветва... по-нервна нямам спомен да съм била някога. Всички ми казват да съм по-спокойна, а аз избухвам за всяко нещо
Свекървата си прави устата да остава у нас когато наближи раждането, а аз дори при отваряне на дума за това избухвам като граната. Горкият ми мъж, мисията му да тушира напрежението изобщо не е лека и успешна

Момичета, водя ЖК в София, в Надежда. Още в самото начало ми взеха амбулаторната лична карта и казаха че ще стои при тях до раждането.
Обаче живея в Пловдив и съм решила че ще раждам в Пловдив. В София ще отида на прегледа ноември и ще преценя дали да ходя декември според времето и това как се чувствам.
Мисля да запазя час при Минев, в Селена за първи преглед края на ноември/ началото на декември и да продължа при него до раждането.
Та, нещо сега не ми е ясно- кога и как да си взема амбулаторната карта от София ( малко ми е неудобно да кажа- аз няма да раждам при вас, дайте ми я),
Също си мисля за всички изследвания , които са правени в Надежда, дали ще ми ги признаят принтирани от он лайн страницата, или трябва да платя по 1 лв на стр в Надежда за да ги имам с подпис и печат?