Много трудна дилема

По-важна е подкрепата, че можеш да се справиш. И до теб да седи един спокоен човек, когато обикаляш улиците да се упражняваш. Ръчкането не е проблем, по-скоро съединителя създава трудности в началото..

Авторке, твоят "коз - да останеш" е, че таткото ще липсва на децата.

Но поне едното от децата ще е с твоя темперамент /кръвта вода не става/ и как ще понесеш ТОВА отношение към детето си? Ще стоиш ли да гледаш как го смачква, комплексира и изкривява? Ще стоиш ли да гледаш как синът ти обяснява как не е достатъчно добър и затова е бил обидждан често, ударен и РИТНАТ /като улично псе/....? Едва ли?

А ако не можеш да приемеш това за детето си, защо го приемаш за себе си? Не се ли обичаш, не се ли уважаваш, не се ли цениш? Не виждаш ли, че не заслужаваш подобно отношение? Моля те, събуди се! Погледни се, прегърни се и не оставяй да ти обясняват как си човек втора категория, която ТРЯБВА да стане като него!

Предизвикала си го бутвайки детето без да искаш

Не, че и авторката се е засилила да го засили, където му е мястото. Той нея също. Стоят и си се тровят взаимно.
В този ред на мисли мен също ме избива на агресия от разсеяни флегматици. Докарват ме до истинска лудост и дори за клиенти не мога да ги понеса. Съответно не са част от обкръжението ми. Не ги пребивам,  макар,  че съм си го представяла.
Няма безгрешни хора, но и грешката като начин на живот  не е нещо, което аз лично бих подминала и приела. Такъв ми е харектера. На когото не му харесва или ме приема за луда е свободен да заминава.
Няма бебе, което не е падало , но да оставиш вече подвижно на леглото, за да отвориш, че се звъняло е идиотска небрежност. Моето бебе е падало 4 пъти и единствения път, в който вдигнах скандал бе, защото мъжът ми приспа себе си вместо дъщеря си. Бил е небрежен и няма начин да му го спестя. Аз също не се обиждам от истината и нямам проблем да ми бъдат посочвани грешките, нито да работя върху тях. Падала е при мен буквално от ръцете ми, падна, когато сме били и двамата, но има ситуации,  които са непредотвратими. Разбира се няма оправдание за побоища и аз не оправдавам същите. С невротичния темперамент,  който имам обаче не бих издържала и ден с човек като авторката и за мен е точно толкова неразбираемо защо съпруга 'и все още е с нея, колкото и защо тя ражда 2 деца, докато я ритат.
Тук няма обич и любов, взаимно се тровят ежедневно.  Такъв им е начинът на живот. Факт е,  че и в мсиленето на авторката има нещо сбъркано, предвид разказите 'и, нещата които търпи и въпреки това говори за обич, любов и т.н.
Така или иначе нито тя ще спре да го тормози с това, което е, нито той нея с това което е. За мен и двамата са потърпевши, но за децата подобни отровни връзка и среда са пагубни.

Добре, де, ако той не иска да иска да иде на терапия, ти иди. Там ще разбереш много неща за себе си, семейството си, мъжа с когото живееш и ситуацията около вас....

Не знам откъде решихте, че жената е небрежна и флегматична. Просто е адски стресирана, внимава във всяка дума и движение, съответно знаете какво става в такъв момент.

Да удряш с вратата детето, като нещо което просто се случва и да оставиш детето необезопасено без надзор, заради нещо или някой друг, за мен е малко повече от небрежност и в това отношение приемам човека за небрежен.
Също така аз самата съм невротична и съм чувала за себе си - ама ти си голяма паникьорка, я се успокой малко, обикновено от хора, които закъсняват и се мотат преди всичко. Не са изпълнителни и вечно имат обяснение защо не са готови с нещо си - по това съдя. Да, това не е причина и повод даден човек да яде бой, но и аз не мога да търпя такова отношение и не искам да имам такъв човек наоколо, с който да се занимавам непрестанно. Защото и от моя страна той би извършвал насилие върху мен, изпитвайки търпението ми във всяка ситуация.
Има хора, с които мога да общувам и работя  изключително лесно, има и такива, които ме предизвикват само с присъствието си и мисля, че това се отнася за всеки един човек. Драмата е когато хора, които не могат да се търпят създават връзка, която ги поставя в общо ежедневие и аз мисля, че случаят е точно такъв.

Мисля, че е време да се напише и едно мнение от небрежен човек. Удряла съм с вратата, вярно не дете а куче, но никога не съм яла шамарите. Кучето се научи да се пази от вратата, а аз се научих да се оглеждам къде е. Щом няма кръв и счупено и не го е измлатила нарочно, не виждам причина да се сочи като нещо повече от инцидент. А при първият случай е още по-зле. Вместо да успокои майката, че детето ѝ е добре, ония я замлатил. Мога само да си представя, както и е било свито всичко, че детето се е ударило и да я зашамарят, това е просто нечовешко.
Но да обвиниш майка, че е небрежна и че е лоша, защото е станал инцидент е жестокост. А когато става дума за жертва на насилие, която слуша същото всеки ден от най-близкият, отива към садизъм да пишеш такива коментари. И какво като вие сте такива, а друг не? Не познавате авторката, а начина по който тя се определя в момента е меко казано неточен. След толкова години психически тормоз тя вече се вижда непохватна и флегматична, защото този ѝ го повтаря постоянно. А вие довършвате нещата, наричайки я по същият начин. Без да я познавате, без да имате идея тя наистина ли е такава. Но дори и да е, тя е човек и не заслужава никой да я обижда, камо ли бие, заради това което е. И ви го казвам от позицията на ужасна шматка, която много често не забелязва нещата наоколо. И ако някой ден човекът до мен реши да ме наказва за това ще го пратя по дяволите. Инциденти стават, най- често заради невнимание и недоглеждане, но това не значи, че трябва да се избиваме. Не е станало нищо сериозно, че да се стига до обвинения кой виновен, кой не. Вече детето ще знае и то да се пази, което е голям плюс от историята. Другият голям плюс ще е , ако мама най-сетне тегли една на тати и почне да живее спокойно. Дано намери сили и начин, за да може да се измъкне и да живее, дори и скромно в друг град, но добре и без страх.

Да, за мен такива действия са небрежност, но никъде не определям жената като лоша, още по-малко като лоша майка. Съвсем, че си заслужава боя. Натъртих всеки път, че оправдание за такъв няма. Тя е такава, каквато е, което не я прави лош човек. Хората са различни и аз умея да ги приемам такива, каквито са, но ако дадени черти в тях за мен са непоносими не ги държа близо до себе си и не искам те да се натискат при мен. Сигурно и за това нямам ежедневни отношения с абсолютни шматки.
Тук имаме семейство от взаимоизключващи се характери, което е повод за конфликта като начин на живот.

Той па много оправен - 10 минути не може да се оправи с децата си. То няма и кога да ги тресне с някоя врата, защото просто не се занимава с тях изобщо.

Оф, айде стига! И аз съм го удряла и написах как точно стана това - бях в банята, отворих вратата, за да изляза, а тя се отваря навън! ОТде да знам, че детето е залепнало за нея в коридора???? КАк точно се предотвратява това??? Или може би трябва всеки път, когато излизам от банята да се провиквам "ехоооо, има ли някой отвън?" И както си лежахме двамата на спалнята, така се прекатури и се тръшна долу! Както съм до него!  Като почнете така, че не се спирате, да му се не види... И да направиш забележка е едно, а да сриташ, и то в гърба съвсем друго! Това, ако моят мъж беше решил да ми го приложи в някоя от описаните случки просто щеше да ми е бивш! Гаранция!

Цялата тема прочетох.
То всичко е казано, та вече не би трябвало да е чак толкова трудна дилемата.
Децата все ще намерят за какво да обвинят родителите си, аз за себе си реших, че по-лесно ще приема да бъда обвинявана за липсата на другия „родител“. Чак не са ме шамаросвали и ритали, бившият реши просто да ме побутне и аз залитнах и паднах. Втори път нямаше, защото се постарах, чисто географски, да сме му вън от обхвата.
Като дете не съм била свидетел на физическо насилие, но думите, които баща ми употребяваше за майка ми помня и до днес (те, впрочем, си живеят щастливо заедно) и още тогава си обещах, че никой няма да се отнася така с мен, още по-малко да представя като възможен подобен модел отношения на децата ми.
Любовта, сама по себе си, е твърде надценявана...и за да има виновен, викам, да обвиним изкуството;) https://markmanson.net/love

Колко е флегматична жената, тя си знае. Това няма никакво значение, хората като се събират го правят, защото се харесват. И как точно е паднало бебето не е ясно, нито сме били там, че да го разчепкваме, нито сме безгрешни. Моят син падна до мен, проявих малоумието да се обърна за секунди. Ами човек съм, сбърках, нека безгрешните ме убият с камъни. После пък спомогнах да си извади ръката, докато го вдигах от земята, а той се дърпаше. И други глупости съм правила и  предвид ситуацията и напрегнатостта ми, приемам че се случват и такива неща и продължавам. Мъжът ми знае как се гледат деца и не ме е обвинявал в нищо, винаги ме успокоява. Даже аз съм му мърморила, когато детето падне с него и го отчитам за несправедливост.

На доста хора се случва бебетата им да паднат от леглото и при мен също - детето ми два пъти е падало, веднъж на 3 месеца и веднъж на около 11 месеца. Вторият път си беше и надрало бузата в един ръб. Нито някой ме е бил, нито ме е изкарвал небрежна и т.н. А и това не е небрежност, това е инцидент.
Само някой с мания за перфектност би определил инцидент за небрежност. 

Всеки вижда това,  което иска. Аз не бих стояла в подобна връзка, нито в позицията на авторката, нито в позицията на съпруга 'и, това е и изразеното от мен мнение в постовете ми.
Когато двама души не могат да се разбират, ценят и най-вече да се понасят до степен, в която нещата ескалират извън всякакви приемливи граници, за мен нямат бъдеще заедно.
Тя обаче има своите мотиви да бъде в тази връзка, съпруга 'и също. Изгледи за кардинална промяна няма. В такъв случай какво значение има всичко останало?
Ние можем да осъждаме боя, обидите, нечовешкото отношение, колкото си искаме, аз не ги отричам за пореден път да кажа - нито тя, нито той ще спрат да реагират по характерния за тях начин, защото те са хората, което са и е повече от очевидно, че не са съвместими.

.