Много трудна дилема

  • 59 192
  • 908
# 525
Липсата на желание и умения да шофираш, аз не намирам за кой знае какъв проблем, особено за повод за постоянни натяквания,  обиди и т.н.
Взех книжка още на 18, шофирах няколко години и прецених, че това не е изпитание за нервната ми система, което мога да понасям многократно във всеки един ден. Ако на мъжа ми му тежат ангажимента и таксито ми, е свободен във всеки един момент да ми осигури кола и шофьор и нямам никакъв проблем да го заявя направо, както съм и направила. Все още кола и шофьор нямам, та толкова по този въпрос. Ето едно цивилизовано и кротко решение на този проблем, без да се ритаме,  обиждаме и развеждаме. 😆
Виж целия пост
# 526
Според мен е по-скоро симптом, отколкото проблем книжката и шофирането Simple Smile Когато е проблем - решава се по един или друг начин, като има случаи и "нервната система" на мъжа да не издържа и се намират други решения, вкл. градски транспорт, различна организация и т.н. Това е показателно за отношенията във връзката - дали се търси решение някакво или проблемът/симптомът става повод за разрив и раздяла или в най-лошия случай - прави се опит да се натика някой човек в чужд калъп, включително и с ритници.
Виж целия пост
# 527
Нещо много важно пропускате за тая пуста шофьорска книжка - отношението на един мъж към колата му. Аз не мога да допусна, че ако таткото прави такъв скандал за децата, ще бъде по-спокоен ако Флоринчето му одраска скъпоценната кола, или пък не дай Боже, някъде я тресне. Бг татко, не е вярно, че по времето на социализЪма шофьорските курсове са били по 100 часа. Започнах курс през 1988 г., книжката ми е от 89 и мисля, че имахме 30 часа кормуване + теория. Аз не бях карала никога кола преди курса и тия 30 часа ми бяха отчайващо недостатъчни. Платила съм си допълнително поне още толкова. Имахме полигони и змейки, ама много не те греят тия полигони, улицата е истината. И ... като взех заветната книжка, да не би някой да ми е дал кола. Баща ми имаше един безценен Москвич, който бранеше като прохода на Шипка. Докато не си купих моя кола, с мои лично изкарани пари, не съм и помирисала кола. Мъжът ми пък никога не е имал книжка и не е карал, но това не му пречи да дудне като свекърва до мен, а не дай Боже да улуча някоя дупка, направо почва да си къса главата. Само един път се разсмя като треснах Мерчо в една колона на мола. Така че, и карането на кола с нервен мъж до теб не е лесно приключение, нашата героиня да го има предвид
Виж целия пост
# 528
Ако един мъж държи и настоява жена му да се придвижва с градския транспорт е трябвало да се ожени за жена, която го прави, а не за друга, която не отговаря на критериите му. Това също е насилствен начин да вкараш друг човек в желания от теб калъп, което със сигурност ще доведе до конфликтни ситуации.
Виж целия пост
# 529
Каква е връзката с градския транспорт?
Виж целия пост
# 530
Poni69, според мен не си спомняте правилно броя часове през 88ма. За другото съм съгласен - не казвам, че е било много по-лесно тогава. А за дудненето като свекърва - сигурно можете да се поставите значи и на мястото на мъж, който кара, а нешофиращи му дават съвети и му критикуват маневрите, които понякога са неизбежни.

За отношение на един мъж към колата му:
Скрит текст:
Много сте права, има такова нещо! Един приятел (мъж) ми се примоли да му покажа как се кара - човек, който никога не ме е молил за нищо, а ми е много добър приятел. Обясних му, че ми е крайно неприятно да правя нещо незаконно и да стигам до потенциални ситуации да се разправям с корумпирани катаджии, които ме изнудват и т.н. Той обаче настояваше и измислих вариант при който просто ръчка скорости на място, запалихме колата, гледахме как гасне при пускане на съединителя, как зацепва на полусъединител, форсираше двигателя и поддържаше някакви обороти и т.н.. Намерих му накрая и едно много отдалечено и пусто място, където да я подкара, да не се чувства непълноценен. Той беше възхитен и каза, че всички приятели му били отказали и според него било, защото им било неприятно да им пипа колата, дори не само защото ще я амортизира/счупи, а просто друг човек да им кара/пипа колата.

Никога не съм го разбирал това. За мен е някакъв предмет колата, който има някаква функция - да те придвижи по-бързо от точка А до точка Б. Но сте права, че за много мъже е повече от това. Някои дават на партньорките си да карат, но се сърдят, обвиняват при ПТП и т.н. Затова казах, че е най-чисто да има собствена кола, автоматик (ако я мъчат скоростите) и да си отговаря сама за нея - годишни прегледи, застраховки, при ПТП всеки сам да си се занимава с каското и сервизите, както и сервиз за поддръжка. Това си мисля, че е най-добрият вариант за мъже, изпитващи прекалено силни чувства към автомобилите си Simple Smile

Но наистина оставете книжката, офтопик е, който се задълба единствено заради недобронамерени опити да се провокира конфликт. Това си е отделна тема, ако някой се интересува, да я продължи в нова тема според мен. Аз за протокола казах каквото имах - за много хора е сериозен битов проблем и подозирам, че в много семейства е повод за търкания. Също е добър "лакмус" за отношенията между партнорите - как ще се реши този въпрос, така че никой от двамата да не бъде ощететен по някакъв начин. В съвременния свят шофьорска книжка и еманципация в шофирането е доста важна част от организацията на една равнопоставена връзка. Поне за нас в България, защото има страни, в които на практика близо 100% от населението шофират и всеки си има своя кола Simple Smile

Vermilion`, съгласен съм напълно и с разсъждението за градския транспорт. Аз лично нямам нищо против партньорката/съпругата ми да се движи единствено с такси или ако иска дори да си наеме лимузина с личен шофьор, стига това да не става за сметка на децата и да не е за сметка на личните житейски и морални избори на парнтьора. Според мен всеки във връзката трябва да е свободен да преследва мечтите си и да прилага моралните си ценности в избора на професия и в чисто материално отношение и двамата да се съобразят с дохода, който възможностите и изборите им носят. Ако някой работи каквото иска и печели по 20-30 хиляди на месец примерно, да се цигани за кола с шофьор и да държи той лично да врътка геврека ми се вижда много дребнаво и ограничено. Wink В повечето случаи обаче хората не изкарват по толкова и трябва да се намерят накакви практически решения, които да не ощетяват никого. Как точно се постига това е ключовото за една връзка според мен.
Виж целия пост
# 531
Ние също не си менкаме колите, но със синовете на мъжа ми си услужваме, когато някой е останал без кола или без бензин. Иначе те ми я карат на прегледи и застраховки.
Виж целия пост
# 532
Перфекционист съм и за мен това е качество, а не дефицит, съответно и нямам общо с хора, които виждат минус в това.
Качество, ама не чак толкова положително, поне за мен. Много ме дразнят "перфекционисти", които постоянно търсят, и естествено намират, грешки в другите. Това са едни от най-досадните за мен хора, пази боже да се сблъскам с такъв в реала. То и в Библията е казано "който е безгрешен да хвърли пръв камъка". Не вярвам, че има безгрешни, има обаче хора, които си умират да се изкарат такива.
Виж целия пост
# 533
Изобщо не смятам, че е добра идея авторката да вози децата си в кола, докато е женена за този параноик. Щом е способен да я нарита пред децата само, защото е бутнала детето с вратата не ми се мисли, ако удари /макар и леко/ колата, докато децата са вътре в нея. За момента смятам, че страха от евентуална агресия във всеки един момент за нея е достатъчен. Не е нужно допълнителен стрес, който ще преживява всеки път, когато трябва да закара децата си от точка А до точка Б
Но да изкара курсовете - мисля, че е добре за нея, но само, ако тя се чувства готова и желаеща да го направи. Защото има хора, които просто не искат да шофират и това е.

А относно мъжете и техните коли - ММ оглежда колата си от всякъде всеки път, когато съм я карала, въпреки, че до сега никога не съм я върнала ударена, надраскана или нещо подобно, въпреки, че съм шофьор от 1998 г. и въпреки, че я взимам много рядко. Напълно го разбирам, защото и аз си пазя колата. Затова всеки си има негова кола и не пипа чуждата, освен в много краен случай.
Виж целия пост
# 534
Изобщо не смятам, че е добра идея авторката да вози децата си в кола, докато е женена за този параноик. Щом е способен да я нарита пред децата само, защото е бутнала детето с вратата не ми се мисли, ако удари /макар и леко/ колата, докато децата са вътре в нея. За момента смятам, че страха от евентуална агресия във всеки един момент за нея е достатъчен. Не е нужно допълнителен стрес, който ще преживява всеки път, когато трябва да закара децата си от точка А до точка Б
Но да изкара курсовете - мисля, че е добре за нея, но само, ако тя се чувства готова и желаеща да го направи. Защото ма хора, които просто не искат да шофират и това е.


+100
Дъщеря ми беше на 2 години и половина, когато я возя отзад, тя каза нещо, обърнах се да видя за СЕКУНДА и сравнително леко се натресох в колата отпред. Нямаше никакъв проблем. Преди това лятото  дадох на задна и забърсах един (естествено пак нямаше нищо и се разделихме по живо по здраво. Веднъж пък един щеше да ме отнесе на голямото шосе около Бояна (пак бях с нея), но Слава Богу, нищо не стана. Аз по принцип съм шофьор, карам в най-голямата лудница в столицата от 12-13 години и въпреки, че съм много внимателна се случват инциденти. Обаче си представям тоя малоумник какво би направил, ако недай си Боже стане инцидент (дори не сериозна катастрофа) с колата и децата в нея.
Виж целия пост
# 535
Така е. Бившият ми съпруг (който никога по никакъв повод не ме е удрял) все ме убеждаваше, че не съм добър шофьор, сядаше до мен и ми намираше 200 кусура. Щом се разделихме и подкарах кола, големи трагедии бяха как така ще возя децата?? Е, минаха години, возя си всеки ден децата и гък не може да каже, понеже вече не живее с мен.

Но докато сте заедно, и то с мъж, склонен към насилие...да возиш децата ми се струва загубена кауза. Дори флоринчето да е супер шофьорка, той ще намери за какво да я мъчи и да й натяква как не кара добре и излага децата на риск. Пък не дай си Боже леко да чукнат колата някъде... не ми се мисли!!!

Трябвало е да му се падне една по-яка нахална женица да му стъжни живота, ама...
Виж целия пост
# 536
Не всеки има желание да стане шофьор и след като авторката не изпитва потребност да шофира, най-добре да не го прави. Насила хубост не става. Да, колата е удобство, но не е необходима на всяка цена, особено когато единия от двамата партньори има кола и шофира. Това би й донесло повече стрес, отколкото спокойствие.

Виж целия пост
# 537
Това, че няма желание, според мен до голяма степен се дължи ан отношението на мъжа й. Той хем иска тя да шофира, хем й натяква как си е некадърна по принцип... не става така. Един ден, ако е без него, ще шофира и ще си пее.
Виж целия пост
# 538
Скрит текст:
Изобщо не смятам, че е добра идея авторката да вози децата си в кола, докато е женена за този параноик. Щом е способен да я нарита пред децата само, защото е бутнала детето с вратата не ми се мисли, ако удари /макар и леко/ колата, докато децата са вътре в нея. За момента смятам, че страха от евентуална агресия във всеки един момент за нея е достатъчен. Не е нужно допълнителен стрес, който ще преживява всеки път, когато трябва да закара децата си от точка А до точка Б
Но да изкара курсовете - мисля, че е добре за нея, но само, ако тя се чувства готова и желаеща да го направи. Защото ма хора, които просто не искат да шофират и това е.



+100
Дъщеря ми беше на 2 години и половина, когато я возя отзад, тя каза нещо, обърнах се да видя за СЕКУНДА и сравнително леко се натресох в колата отпред. Нямаше никакъв проблем. Преди това лятото  дадох на задна и забърсах един (естествено пак нямаше нищо и се разделихме по живо по здраво. Веднъж пък един щеше да ме отнесе на голямото шосе около Бояна (пак бях с нея), но Слава Богу, нищо не стана. Аз по принцип съм шофьор, карам в най-голямата лудница в столицата от 12-13 години и въпреки, че съм много внимателна се случват инциденти. Обаче си представям тоя малоумник какво би направил, ако недай си Боже стане инцидент (дори не сериозна катастрофа) с колата и децата в нея.


Аз затова от миналата година возя сина си отпред при мен. Миналата година два пъти за малко щях да се ударя, защото той и сестра му се биеха за един балон отзад или не можеха да разделят поредната играчка. Пищяха, караха се и лудницата беше пълна. Направо се чудя нов шофьор как ще издържи на подобна лудница докато кара в най-големия ад сутрин в София

Освен това е твърде вероятно мъжа на авторката изобщо да не позволи тя да вози децата. Така че, ако пък изкара курсовете и й купи някаква кола, поне ще трупа стаж - а децата нека си ги вози той. Това си е стъпка напред към откъсването й от него. Поне един ден, ако реши да си тръгне ще има кола, в която да си натовари децата и багажа, и да тръгне.

п.п. Аз не разбрах - те имат ли официален брак или не?
Виж целия пост
# 539
Нямат брак.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия