Много трудна дилема

Първо нас изобщо не са ни приели в държавна ясла, защото не даваме подкупи, не вадим фалшиви документи, че работим в същия район, където живеем, за да вземем заветната 0.1 точка. По тази причина яслата ни е сравнително близко и подчертавам дебело сравнително. Но на повечето ни познати, дори тези с подкупите и връзките, както и няколкото, които са имали невероятен късмет да ги приемат с някакви томболи, при които уж не са гледали точки (защото те и 9 нямат), градините им изобщо не са близко, някои са дори доста далече. Не знам дали живеете в София, но аз съм роден тук, в краен квартал и цял живот съм използвал активно градския транспорт и продължавам да го използвам, защото трафикът и маниерите на шофиране ме изнервят и ненавиждам дълбоко градското шофиране. Градският транспорт в София е изключително зле организиран. Често за да стигна от точка А до точка Б трябва да сменя 3 превозни средства, понякога просто няма превозно средство, което да ме закара - примерно вътре в Лозенец, или пък в квартали като Манастирски ливади, Кръстова вада и т.н. Значи хайде да разиграем следната ситуация - имам дете на 6 и на 2. Това на 6 ходи на училище или предучилищна край НДК (там е прието), това на 2 е прието в прословутата Майор Томп … 89;ън в Лозенец (там дето се карали на дечицата). В заданието аз живея нейде из манастирските ливади примерно или пък кръстова вада, харесайте си. Ама така по към околовръстното живея. Отделно и работя, да кажем че в Младост. Как става практически с градския транспорт? Нарамвам под мишница 2 годишното, защото поне нашето 2 годишно си ходи където то си реши, в другата ръка хващам под ръчичка 6 годишното, то поне се води, нарамил съм ранички, чанти и т.н. за трима души. Щях да предложа количка, ама с количка по градски транспорт е една такава забава.... И почваме да вървим пеш към най-близката спирка. Вървим пеш първо, вървим, вървим, вървим по улицата, защото в София тротоарите се използват за паркиране. Навън вали. Чадър няма, понеже всички ръце са заети, децата са с качулчици, но ги вали. Или са с дъждобранчета, не знам. Стигаме до спирката и почваме да чакаме. Чакаме, чакаме, чакаме,чакаме, накрая идва един рейс, който е претъпкан до нивото от вратите да стърчат крака. Как се качвам с 2те деца в това нещо? Ще ни смачкат. Да допуснем, че се качвам, вътре 1/2та народ са болни, кашлят в лицето на бебето от 1 см разстояние. Возя се там няколко спирки, дори ми правят място да седна (или някой вдига скандал как може така да не ми правят място и децата слушат крясъци, но така и не сядаме), накрая слизаме и почваме да чакаме следващия рейс или трамвай. Чакаме, чакаме, чакаме, накрая идва, същата работа. Стигаме в лозенец след 1 час, там пак си ходим по улиците, защото знаете в лозенец какво е, оставям малкото дете в майор томпсън и евентуално пеш (от горен лозенец до долен лозенец или какъвто там се води при Криволак какъв транспорт?) стигаме и до другата градина/училище. След това е лесно - метро и съм в младост след има няма 40-50 мин. За това удоволствие съм платил 300 лв. карта на година, понеже просто няма да му излезе края с билетчета.

И това се повтаря ден след ден след ден. На 2рата седмица малкото е болно. Нарамвам го болно, с температура и кашлица под ръка и тръгвам по същия маршрут да заведа голямото на учлище. И така.

Не знам въображение ли Ви липсва, някакви демонстрации ли правите, но горното е компилация от реални неща, които мои познати правят, реални проблеми, които имат. И им е много много трудно и дори когато имат много ограничен доход, пак отиват към книжка и кола. Нито един от тях не е с родители в провинцията, т.е. майки, че и други роднини помагат.

В нашия случай като ми се наложи да ида в командировка за няколко дни, съпругата ми се изприщва от зор да заведе детето на ясла, която е на не повече от километър разстрояние (10 мин. пеш по права линия) и псува факта, че се страхува/ не може да кара (макар че има книжка). И като цяло се размотава с таксита, защото и от работата ѝ до яслата е крайно неудобно и ефективно почти не върши работа градски транспорт при лошо време - студ, дъжд, сняг.

Та така за колата. Не съм кисел провинциален гъзар, който няма пари за храна, но държи да кара ауди, мерцедес или бмв за много над това, което може да си позволи. В някои ситуации в София градски транспорт е удобен, в други е неизползваем. Всичко принципно може да се организира и да се измисли, но трябва по-сериозно планиране. А когато някой критикува нещо, което пиша съвсем с добра воля и опитвайки се да вникна в положението на автора на темата - моля поне нека каже при него как е организирано по-точно ходенето с деца с градски транспорт. Защото ако е организирано като "мъжа ми работи, аз си гледам детето до 6г., а после го водя на учлище с трамвая за 2 спирки" то не би бил много релевантен подобен опит.

Въпрос на организация и приоритети.
Ако живея на Околовръстното, няма да си избера училище или градина в Лозенец.
Моите деца са ученици на разстояние 1-2 спирки максимум с метро. Водя ги на училище с кола, все още са в начален курс, но честно казано, предпочитам метро. Иначе задължително закъсняваме в безумния трафик сутрин. За сметка на това обаче работата ми е в другия край на София, но достъпна с метро. Както казах, въпрос на организация. Обаче да съветваш жената да си трае и да я подритват заради едната кола и воденето и взимането на децата, е цинично.