То, това дете може би няма да има цицини, ама психически отклонения - със сигурност.
Виж целия пост
Много трудна дилема
- Публикувана: 24 окт. 2017, 10:57 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2017, 18:23 ч.
# 270
25 окт. 2017, 15:39 ч.
# 271
25 окт. 2017, 15:42 ч.
Уф, напомни ми как почти му цепнах веждата, носейки го на ръце, отивайки да отворя на някой. Така му шибнах главата в ръба на касата на вратата. Хубавото е, че явно съм нарушила само центъра за ученолюбие
.
Никой не ме би тогава.
Виж целия пост
Хммм, спомням си как насиних окото на дъщеря ми, когато беше 3-4 годишна. Миех коридора с мопа, а тя гледаше детско в стаята си. Както движех мопа напред-назад, внезапно се чу писък- дъщеря ми се приближила тихичко зад мен, но аз, понеже нямам очи на гърба, не съм я видяла и съм забила дръжката на мопа в окото ѝ. Ето една ситуация, която Зизу би определила като заслужаваща шамар. Хм.
Уф, напомни ми как почти му цепнах веждата, носейки го на ръце, отивайки да отворя на някой. Така му шибнах главата в ръба на касата на вратата. Хубавото е, че явно съм нарушила само центъра за ученолюбие
. Никой не ме би тогава.
# 272
25 окт. 2017, 15:46 ч.
Аз като съм била на три и съм се качила на някаква секция и после половината ми лице синьо. Била съм при баба ми (свекървата). Доколкото знам, майка ми не я ступала. На пет си разбих носа като се пуснах по една много стръмна пързалка и си забих лицето долу (беше някаква каменна пързалка). Пак нямаше други жертви. Общо взето като малка съм била доста синя и червена 
Ако трябваше да се бият всеки път...
Виж целия пост
Ако трябваше да се бият всеки път... 
# 273
25 окт. 2017, 15:50 ч.
'Кафе с мед', не те карам да имаш моите виждания и моите разбирания, нали?
Месечинка виторога, към днешна дата смятам, че така бих реагирала ако до себе си имам човек, който чак толкова не внимава, но разбира се нещата може и да се променят докато реша да имам дете. Но е факт, че нито мен са ме наранявали родителите ми, нито сред десетките ми приятели и познати с деца подобни инциденти са така често срещани (от 12 деца знам за по един или два случая с три от тях и това при все, че помагах в група, в която се обсъждаше всичко около тях индецата им до най-малки подробности).
И пак да напомня, че не говоря за цицини по време на игра, а за удряне по невнимание, когато родителя е наясно, че около него е детето му и трябва да е по-предпазлив.
Разбира се, че няма нужда от 'млатене' за всяко нещо, достатъчно е хората да са по предпазливи, но като ви чета се замислям дали майка ми (лека й пръст) не е била някой робот наистина, та не съм попадала в такива инциденти и ме е научила да не приемам подобни инциденти за нормално ежедневие ...
Виж целия пост
Месечинка виторога, към днешна дата смятам, че така бих реагирала ако до себе си имам човек, който чак толкова не внимава, но разбира се нещата може и да се променят докато реша да имам дете. Но е факт, че нито мен са ме наранявали родителите ми, нито сред десетките ми приятели и познати с деца подобни инциденти са така често срещани (от 12 деца знам за по един или два случая с три от тях и това при все, че помагах в група, в която се обсъждаше всичко около тях индецата им до най-малки подробности).
И пак да напомня, че не говоря за цицини по време на игра, а за удряне по невнимание, когато родителя е наясно, че около него е детето му и трябва да е по-предпазлив.
Разбира се, че няма нужда от 'млатене' за всяко нещо, достатъчно е хората да са по предпазливи, но като ви чета се замислям дали майка ми (лека й пръст) не е била някой робот наистина, та не съм попадала в такива инциденти и ме е научила да не приемам подобни инциденти за нормално ежедневие ...
# 274
25 окт. 2017, 15:54 ч.
Оооох, от последните постове на "безотговорни" майки ме заболя корем от хилеж. Как не ви е срам? И това ми било ССФ? И какви мъже имате, такива, да не ви зашият поне един зад врата?! Ама ха!!!
Виж целия пост
Оооох, от последните постове на "безотговорни" майки ме заболя корем от хилеж. Как не ви е срам? И това ми било ССФ? И какви мъже имате, такива, да не ви зашият поне един зад врата?! Ама ха!!!
# 275
25 окт. 2017, 15:55 ч.
Никой не твърди, че са нормално ежедневие. На всяка от нас подобно нещо ѝ се е случвало 1-2-3 пъти за целия ѝ живот. Това не е ежедневие, а инцидент. Нормално е да се случи инцидент, въпреки вниманието и старанието на човек.
Виж целия пост
но като ви чета се замислям дали майка ми (лека й пръст) не е била някой робот наистина, та не съм попадала в такива инциденти и ме е научила да не приемам подобни инциденти за нормално ежедневие ...
# 276
25 окт. 2017, 15:55 ч.
Не, Зизу, наистина говориш доста наузист. Запомни едно, че нищо не става така както си го планирала.
Децата се удрят и падат непрекъснато като малки, всеки избеснява от това, колкото и да го отричат и да се правят на хрисими тук. Но едва ли някой нормален ще посегне умишлено. Да си мислиш е едно, да го направиш съвсем различно. Най-лошото нещо е децата да стават свидетели на скандали еле пък насилие, било с/у единия или другия им родител.
Виж целия пост
Децата се удрят и падат непрекъснато като малки, всеки избеснява от това, колкото и да го отричат и да се правят на хрисими тук. Но едва ли някой нормален ще посегне умишлено. Да си мислиш е едно, да го направиш съвсем различно. Най-лошото нещо е децата да стават свидетели на скандали еле пък насилие, било с/у единия или другия им родител.
# 278
25 окт. 2017, 15:58 ч.
И ние не сме падали от никъде, докато ни е гледала майка ми. Слава Богу, тя има достатъчно разум и знае, че се случват инциденти и не е натяквала, когато това се е случвало с моите деца.
Виж целия пост
# 279
25 окт. 2017, 15:58 ч.
Ами явно или не помниш, защото и синът ми не си спомня детските си падания, или майка ти те е гледала в саксия, което може да обясни неадекватните ти мнения.
Аз помня едно падане от люлка (баща ми ме люлееше) и две заклещвания, едното на слона в Борисовата градина, а другото в къщата ни на парапета. И двете бяха драматични и свързани с рязане и викане на помощ. И тогава никой не яде бой.
Виж целия пост
Аз помня едно падане от люлка (баща ми ме люлееше) и две заклещвания, едното на слона в Борисовата градина, а другото в къщата ни на парапета. И двете бяха драматични и свързани с рязане и викане на помощ
. И тогава никой не яде бой. 
# 280
25 окт. 2017, 15:59 ч.
Разбира се, че няма нужда от 'млатене' за всяко нещо, достатъчно е хората да са по предпазливи, но като ви чета се замислям дали майка ми (лека й пръст) не е била някой робот наистина, та не съм попадала в такива инциденти и ме е научила да не приемам подобни инциденти за нормално ежедневие ...
Подобни инциденти не са ежедневие, естествено, но се случват поне няколко пъти в живота на един родител.
И няма нужда някой да те нарита, зашлеви или обижда, за да се чувстваш виновен. Ако беше родител, щеше да знаеш, че когато детето ти го боли, тебе те боли 2 пъти повече.
Виж целия пост
Разбира се, че няма нужда от 'млатене' за всяко нещо, достатъчно е хората да са по предпазливи, но като ви чета се замислям дали майка ми (лека й пръст) не е била някой робот наистина, та не съм попадала в такива инциденти и ме е научила да не приемам подобни инциденти за нормално ежедневие ...
Подобни инциденти не са ежедневие, естествено, но се случват поне няколко пъти в живота на един родител.
И няма нужда някой да те нарита, зашлеви или обижда, за да се чувстваш виновен. Ако беше родител, щеше да знаеш, че когато детето ти го боли, тебе те боли 2 пъти повече.
# 281
25 окт. 2017, 16:00 ч.
То удара с вратата даже не е инцидент, може да се случи на всеки и детето вероятно не е пострадало дори.
Виж целия пост
# 282
25 окт. 2017, 16:08 ч.
Според мен на първо време авторката трябва да осъзнае, че има проблем. И той е, че всеки има право да се ядоса, да е гневен, да сгреши, но не и да го показва с подобно поведение като половинката ѝ. И не чрез минаване на определени граници.
Второ – когато осъзнае какво се случва, да вземе решение за себе си, децата. Но не от днес за утре, а съвсем осъзнато и обмислено. Демек – поуталожване на страстите и решение на хладен ум. Без крясъци, надигане и заплахи от нейна страна.
Трето – след вземането на решение, съставяне на план за действие: преместване ли ще е, сама ли, с децата ли, къде, кога; разговор директен и честен с партньора, ще иска ли да му бъде помогнато за овладяване на гнева, да запази семейството си и на каква цена (не искам да съм черногледа, но мисля че подобни хора имат вече изграден стереотип на поведение и трудно се променят).
Четвърто – след евентуални реакции от страна на мъжа си да реши какво ще предприеме окончателно – ще действа тихо и постъпателно за отделяне; ще се обърне към адвокат ли (щото не е изключено "крехкият" психопат да не понесе разговора и да я натупа като за последно); ще се обърне за помощ към близки, роднини, приятели за децата; ще си стои при "любящият" половин и т.н. варианти.
Като стигне до тук, ще дойдат и другите моменти за нареждане.
Бгтатко,
Виж целия пост
Според мен на първо време авторката трябва да осъзнае, че има проблем. И той е, че всеки има право да се ядоса, да е гневен, да сгреши, но не и да го показва с подобно поведение като половинката ѝ. И не чрез минаване на определени граници.Второ – когато осъзнае какво се случва, да вземе решение за себе си, децата. Но не от днес за утре, а съвсем осъзнато и обмислено. Демек – поуталожване на страстите и решение на хладен ум. Без крясъци, надигане и заплахи от нейна страна.Трето – след вземането на решение, съставяне на план за действие: преместване ли ще е, сама ли, с децата ли, къде, кога; разговор директен и честен с партньора, ще иска ли да му бъде помогнато за овладяване на гнева, да запази семейството си и на каква цена (не искам да съм черногледа, но мисля че подобни хора имат вече изграден стереотип на поведение и трудно се променят).Четвърто – след евентуални реакции от страна на мъжа си да реши какво ще предприеме окончателно – ще действа тихо и постъпателно за отделяне; ще се обърне към адвокат ли (щото не е изключено "крехкият" психопат да не понесе разговора и да я натупа като за последно); ще се обърне за помощ към близки, роднини, приятели за децата; ще си стои при "любящият" половин и т.н. варианти.Като стигне до тук, ще дойдат и другите моменти за нареждане.
Бгтатко,
Скрит текст:
благодаря ти за добрите думи, но не се чувствам успяла, а поживяла. Човек като поживее, случат му се разни неща и пуска ситото.
След тогавашният силен период имах периоди на големи трудности с напускания, търсене на други работни места и какви ли не щуротии. Но, трябва да отбележа, че много ми помогна през тези периоди "черни дупки" човекът до мен, който се появи по някое време. Но като цяло винаги знаех какво искам и какво не. И копам по въпроса. Вече съм на съвсем друга вълна, но приказката "не си оставям магарето в калта" работи при мен.
След тогавашният силен период имах периоди на големи трудности с напускания, търсене на други работни места и какви ли не щуротии. Но, трябва да отбележа, че много ми помогна през тези периоди "черни дупки" човекът до мен, който се появи по някое време. Но като цяло винаги знаех какво искам и какво не. И копам по въпроса. Вече съм на съвсем друга вълна, но приказката "не си оставям магарето в калта" работи при мен.
# 283
25 окт. 2017, 16:08 ч.
Ами авторката си написа, че детето дори не се е разплакало от "удара", затова пък от кютека на баща си към майка му се е уплашило и е ревнало. Та дори и за човек с минимален интелект ще е ясно кое му е навредило повече.
Виж целия пост
# 284
25 окт. 2017, 16:10 ч.
Четох първите страници, дойдох накрая и виждам, че сте подхванали друга част от темата - че на всекиго се случва да не опази детето.
Но искам да кажа друго на авторката - ТИ не си зависима от мъжа си. Зависима си от твоето подсъзнание, съзнание, избори. В момента, в който решиш, че това повече няма да го допускаш, ще намериш и начин. Със същата липса на шофьорска книжка, със същата флегматичност, със същите ресурси, които имаш и сега. Просто не го вярваш. Ако избереш да не търпиш повече такова нещо, ще ти се отворят очите. Още тази вечер кажи на мъжа ти, че ако още веднъж посмее да те обиди, да те удари, да ти викне, повече няма да сте семейство. Но трябва да го вярваш, трябва да си убедена, че каквото и да е напред, ще е по-добре, от това в момента ( ето тук, най-вероятно, не си съгласна и не го вярваш). Била си зависима от него - ами ще станеш зависима от някой по-печен. Родител, работодател, гадже, организация за помощ на жени и деца - варианти има.
Но понеже ти няма да го направиш, почни да заделяш настрана. Остави го сутрин сам да приготви и кара децата. Направи се на обидена и му кажи, че утре ти няма да приготвиш децата, да го направи той, като е най-печения, бързия и така нататък. Като не можеш смело да се противопоставиш, се противопоставяй по партизански.
ТИ СИ ЦЕННА, ти си добър човек и като всеки човек имаш и добри страни, и недостатъци!
Виж целия пост
Но искам да кажа друго на авторката - ТИ не си зависима от мъжа си. Зависима си от твоето подсъзнание, съзнание, избори. В момента, в който решиш, че това повече няма да го допускаш, ще намериш и начин. Със същата липса на шофьорска книжка, със същата флегматичност, със същите ресурси, които имаш и сега. Просто не го вярваш. Ако избереш да не търпиш повече такова нещо, ще ти се отворят очите. Още тази вечер кажи на мъжа ти, че ако още веднъж посмее да те обиди, да те удари, да ти викне, повече няма да сте семейство. Но трябва да го вярваш, трябва да си убедена, че каквото и да е напред, ще е по-добре, от това в момента ( ето тук, най-вероятно, не си съгласна и не го вярваш). Била си зависима от него - ами ще станеш зависима от някой по-печен. Родител, работодател, гадже, организация за помощ на жени и деца - варианти има.
Но понеже ти няма да го направиш, почни да заделяш настрана. Остави го сутрин сам да приготви и кара децата. Направи се на обидена и му кажи, че утре ти няма да приготвиш децата, да го направи той, като е най-печения, бързия и така нататък. Като не можеш смело да се противопоставиш, се противопоставяй по партизански.
ТИ СИ ЦЕННА, ти си добър човек и като всеки човек имаш и добри страни, и недостатъци!
Препоръчани теми