Много трудна дилема

Така е...аз също не чета останалите постове ...
И естествено ме захапват ... веднага

Някои хора явно не могат да си съставят собствено мнение, и трябва да прочетат останалите такива

Много хубав пост на tini_ tini.
И аз искам да кажа, че психопатите не са непременно болни хора, в смисъла на псих. диагноза. Колкото до професия и образование- има всякакви, което е най лошо.И ако 80% са нискоквалифицирани , остават още 20. За мен друго характерно е липсата на приятели, избягването на компании, защото в големи смесени среди, също им избиват чивиите.Да не забравяме че и се прикриват обаче.Точно затова се сещам за учителката си по философия, която ни беше казала- напийте си бъдещия съпруг за да го видите що за стока е. Тогава прикриването пада и се виждат доста нещица.Безценно е между другото да правиш подобни наблюдения над хората.Въпреки че човек заслепен от любов не вижда лампичките както трябва.

Моето мнение не е странно, а реално. Виждала съм домашно насилие, психологическо насилие и всякакви други насилия.
Но тук случая не е такъв. Става въпрос за 6 години и един ритник в началото, 6 години по-късно- шамар и ритник. Да, вярно, това е вид насилие. Но не приемам факта, че е едно и също със системно домашно насилие, където жертвата е пребивана постоянно. Правете разлика! Тук става въпрос за единичен случай, провокиран от нещо, и избухнал, заради натрупани други негативи. Също не го оправдавам, защото това си е яко изпускане на нервите. Но да ми говорите, че човека е болен и т.н- е това вече е прекалено. Говорите си наизуст тук, стокхолмски синдроми, глупости, болести, психиатри.... Не можете ли да осъзнаете, че тези хора просто не са един за друг, заблудили са се нещо в началото, или пък някое бебе ги е пришпорило да се съберат, случаи такива има много. Но когато са го осъзнали, е било прекалено късно да се разделят, в началото е имало пеперуди в стомаха, после са махнали розовите очила, но вече носят отговорност към две деца и не е толкова лесно. Тези хора трябва да се научат да живеят един с друг, не да се разделят. Да, винаги ще ги дразни нещо в другия, да, няма да е това, което са си мечтали, но това е - изтеглили са късата клечка. И не ми казвайте, че като се разделят, ще станат по-щастливи. Той с друга , себеподобна на него би бил щастлив, сигурна съм, но няма да може да е край децата си, което ще го направи нещастен и заядлив спрямо бившата. Тя- може и да завърти някой, зависи кого и как ще срещне, може и да успее да има човек до себе си, може пък и да остане самотна и депресирана, с всички грижи на главата си покрай децата. Историята познава и двата случая. Но тези хора нямат чак такива сериозни проблеми, за да се разделят. Могат да поработят над отношенията си, обаче жената трябва да намери път и език към мъжа си, да говорят да обсъждат, на кой какво му харесва, какви са очакванията на всеки от тях към другия, кое е приемливо и неприемливо, кое ги наранява, кое ги обижда, как да се променят нещата и всеки да осъзнае някакви неща за себе си и да се опита маалко да бутне нещата в правилна посока.
Знам, че никой не се променя, това е факт, но поне действията им малко да се променят.
И последно- колко от пишещите са изяли шамар от мъжа си и колко са го напуснали заради това?
Тези, които не са, ако днес се случи това нещо, ей така, от нищото, сигурни ли сте, че ще се разведете моментално, без обяснения, без нищо? Отговорете си на този въпрос, ама честно.
Защото и аз не съм яла шамари, обаче след толкова много изречени "никога" в живота ми от мен и другите спрямо мен, и толкова много опровергавания след това, вече започнах да разсъждавам по- така някъде по средата.

Не мога да повярвам, заради София човек какво е длъжен да търпи....

Омниа, това си е твоето мнение. Ти ако би изтърпяла шамарите, понеже си много толерантна, добре. Но повечето хора не искат да живеят така. Дори да имат 5 деца, защо трябва да се мъчи човек ежедневно да е с някой, с който взаимно си лазят по нервите, че и бой ще яде. Един живот живеем!

Аз не съм яла шамар нито от гадже, нито от съпруг, никога. Камо ли ритници и подобни. Та мога да ти гарантирам, че няма на 40+ години да се променя и да ги приема по-радушно тия неща.

Отделно съм минала през развод и мога да кажа с ръка на сърце, че 100 пъти по-добре сама, отколкото с мъж, който не се държи с теб добре (камо ли да те побийва).

Омниа, мнението ми е подобно на твоето до някъде..... в частта, че този човек не е насилник, а тотално изнервен, супер напрегнат човек, който е решил, че всичко е на плещите му, защото не може да разчита на жена си....


Естествено, че няма право да я рита...за това не го и коментирам изобщо.

Аз лично бих се обидила толкова дълбоко... не зная какво бих направила на мястото на тази жена...

... Но чак за насилник... не мисля

Чакай малко Omnia, постоянното натякване " ти за нищо не ставаш" е по - гадно дори от шамар!Няма значение коя си тръгва и коя не, кой както може се справя! Но че не е наред тоя брак( съжителство), е видимо от самолет! Никой нормален човек не рита кучето си, камо ли жена си! Айде стига бе! И наистина, ритника на жената и е най- малкия проблем! Представям си отношенията им...

Дори и да се съглася с Омниа (което определено не правя) все пак да кажем, че има и такива хора/случаи, но както тя самата казва - разковничето е в разговора и обсъждането. На мен обаче в случая не ми изглежда като да е възможен нормален разговор, в който да се изяснят тези неща. Човекът  я тормози вербално, дали би приел тя да се обърне, да си постави изискванията "на масата", да изиска от него уважение и нормално отношение, както и някаква толерантност, при положение, че непрекъснато й повтаря, че е негодна за нищо? Едва ли. Той ако беше навит на разговор значи щеше да осъзнава, че нещо не му е наред и евентуално би бил отворен и за външна помощ, т.е. посещаване на специалист. Но човекът май изобщо не допуска мисълта, че в нещо греши ТОЙ. За него грешната е тя. И ако надигне глава и започне да изисква от него най-много да отнесе боя.

Не знам, на мен така ми изглеждат нещата.

Абсурдно е да се твърди, че инцидентен шамар и ритник (!) могат или трябва да бъдат пренебрегнати. Дори никога не й беше посягал, не е редно да търпи унижението от думите му. Дори само вербалното насилие, да не говорим за останалите аспекти на психологическото насилие, е достатъчно да накара всеки да си вдигне чукалата в един момент. Как може да наливате масло в огъня и да убеждавате жертва, че нищо страшно не й се е случило?

Изумена съм, че жени намират оправдания за шамари и ритници над предполага се най-близкият ти човек. Помня, като дете имаше период, в който баща ми все мрънкаше, че съм като слон, че все събарям нещо и т.н. еми , в стремежа си да не съм такава ставах още по непохватна. Пък и дори да са "само" два случая на насилие за няколко години, за мен това е недопустимо отношение, а още по-недопустим ми е ежедневния вербален тормоз и натякването, че без него е за никъде. Ако един човек изпитва страх от шофиране и не се справя, то по-добре е и за него и за останалите участници в движението да не шофира.

Шутове, макар и проточени във времето и почти ежедневна вербална агресия нямат оправдание. Какъв партньор в живота е такъв подтисник ?

Не съм предполагала дори, че е възможно някоя жена да се опита да оправдае или поне да обясни шамар и ритник в гърба! Нямало системен тормоз?! А психическият тормоз какъв е? Сладки приказки може би. А това да те сритат като мръсно псе, било изпускане на нерви! Или много шамари сте яли, или сте тотално вън от времето и пространството. Има едно нещо, наречено достойнство и себеуважение. Има и деца, гледащи как сритват майка им. Тук светят толкова много червени лампи, че направо е обидно да се говорят подобни нелепости. 

Психопатите не са болни, нито пък са нечовеци, това са хора, които са на долния край на континуума по отношение изпитване и съпреживяване на емоции (изпитват ги по-слабо от средното). Което не значи, че не могат да имитират много добре и двете. Около 1% от популацията са с такива характеристики, много малка част от тях са склонни към физическо насилие, мисля че бъркате психопати със социопати (които си изпитват силни емоции, но имат антисоциално поведение). В случая партньорът със сигурност не се държи като психопат, освен ако не допуснем, че се наслаждава на причиненото страдание у авторката, но не виждам индикации за това.

И да, в клипчето и на други места твърдят, че е "болест" това да си психопат, но моето мнение е, че много малка част имат някакви действителни дефекти в мозъка, докато способността човек да изпитва емоции и емпатия е континуум - като височината или пък IQ. Има повечето хора са по средата, но има хора над средното и под средното. Мъж висок 1.60 не е джудже (самите малки хора, които действително имат заболяване, не страдат от само един тип заболяване - има различни видове), а Шакил О Нийл не страда от гигантизъм. Просто двата края на нормално разпределение. Същото е и с възможността да съпреживяваш (която липсва у психопатите), същото е и с невротизма, който кара хората да се тревожат повече, същото е и с агресията, която пък е различно нещо от невротизма. Човек може да е с висок невротизъм и ниска агресия (давам себе си за пример), особено физическа. Аз лично не мога да преценя в каква степен проявената агресия е над средното за един мъж - мисля, че е над, но не мога да кажа дали е 60ти процентил или 80ти (по-агресивен от 80% от мъжете на тази възраст). Със сигурност знам, че не е 99ти процентил като агресивност. Всичко това се губи в смачкването на всички тези различни човешки характеристики в едно клиширано понятие "насилник". Не е нужно партньорът да е насилник, за да бъде една връзка напълно "токсична" (както много на място се изрази някой) и да е здравословно да бъде прекратена. В случаят той определено проявява и недопустимо физическо насилие и това може би е преляло чашата, но съвсем не е единственият проблем. Ако в следващите 5 години не я докосне и с пръст, това ще го направи ли по-добър партньор? Не мисля.

И спрете вече с тази София. Някои хора тука сме си родени, къде да идем? Нямам никакви живи близки роднини в други градове, никога не съм имал баби и къщи на село. Отвратителен град е София, мръсен, пренаселен, зле организиран. Хората, които имат много пари, си купуват къщи в покрайнините и околните села, затова и там са станали космически цените. Причината да се седи в София е, че за някои висококвалифицирани професии просто няма работа в други градове. Ако работех напълно дистанционно като мои колеги, с огромно удоволствие бих се махнал от София и бих отишъл в някое малко по-далечно село или в някой град като Пловдив, където ми е безкрайно приятно да ходя, хората са сигурно 5 пъти по-спокойни от софиянци (съдя по отношението в магазините, на пътя, когато караш и т.н.). Много хора идват по сходни причини в София - тук си намират работа. Не проумявам как успяхте да набутате и тази грозна провинциална завист в темата, напълно съпоставима с още по-грозната гордост на "столичани в повече". Има си предимства и недостатъци всяко населено място, нелепо е хората да седнат да се гледат и сочат с пръст, при положение че вече няма "софийско гражданство" и процесите си вървят по естествен път и отчасти "изкуствено" павиран от корумпираната ни държава.

Много правилно отбеляза някой в преден пост, че трябва да се види държанието му към други хора- майка, баща, роднини. Аз бих казала- към всички- комшии и колеги.

Ако и в отношенията с тях се забелязва същата нетърпимост и агресия, да върви на доктор докато е време.
Да, тя писа, че нямало да иска, но ако не му постави ултиматум, че ще си тръгне, ако не го направи, не я виждам- в скоро време ще си я сритва за " добър ден".

Начи понеже аз отворих темата за София, та да си кажа.. Първо съм от София, второ не живея в София от десет години и повече. Къде в чужбина, къде сега в друг български град. Еми, сори, ама се пренасели хубавия град, аман вече. На пръсти се броят хората, като мен, които от София отиват в друг град. И точно заради София авторката на темата гледам, че си търпи ритниците в гърба. Ами или се справяш сама в големия град, където си дошла, или си отиваш вкъщи при мама и татко. Значи аз не приемам за нормално ритници и шмари в отношенията мъж-жена. Та, ако съм аз си събирам парцалките и децата и няма да има прошка.