Ситуация "между чук и наковалня"....събитие с приоритет.

Проблемът не е самия рожден ден,а факта че и на двете събития е необходимо единят да подкрепи другия

В смисъл, че децата пътуват с родителите си?
Това наистина би било проблем.
А близо ли са двете населени места?
Състезанието предполагам е през деня, присъствате с нея и след състезанието си тръгвате всички в комплект...

В Ботевград е състезанието.Ако ни излезе късмета с графика за участие ще направя всичко възможно да сме заедно,защото ако замине с тренера,ще спят там вечерта.

А няма ли възможност да преместите празника за юбилея за по-късна дата, за да не се разкъсвате между двете събития?

Това са 60 км, нищо не е
Ще я вземете и върнете.

Снегурачка, а на колко години сте всъщност ти и бащата? (ако не е неудобно)

Съгласна съм за 60те км, не би трябвало да са проблем принципно.

Е, като гледам писалите в темата, поне аз и още няколко сме от поколението на авторката, а има и по-възрастни, и 99% бяхме единодушни. Някакво друго успокоение трябва да измисли авторката.

Както и да извърта и представя нещата авторката, в желанието си да се измъкне от ситуацията, лошото усещане остава. По няколко причини.
Първо, в първият пост ясно личи, че авторката не одобрява желанието на детето да отиде на състезанието, и го нарича егоизъм. То дори не е решение, а явно - плахо изразено желание.
Второ, защото като възрастни, разумни и практични хора не са сетили първо именно за възможността да се съвместят двете събития, вместо да се отлага което и да е от тях, а трябваше да форумът да им даде тази идея.
Трето, защото си позволяват да прехвърлят отговорността от едно такова решение върху крехките плещи на детето, вместо да разрешат ситуацията - независимо по какъв начин. Няма какво да се лъжем - "Ти реши каквото искаш, аз няма да се сърдя" е малодушно измиване на ръце, защото предполага, че ВСЕ ПАК има причина за сърдене, но великодушният родител няма да се сърди. Това е крайно непочтен и манипулативен подход спрямо дете на 10 години.

Не видях никъде обиди.
Юбилеят по всяка вероятност е за 50 години.
Другите кръгли годишнини не се наричат "юбилей"; 40 "не се празнува" според суеверните хора, а на 30 едва ли е, защото трябва да е станал татко на 20.
Та 50-годишен юбилей (или 60, ако горната ми логика е вярна) си е абсолютно "старческо събитие" в очите на 10 годишно дете - каквито и евфемизми да използваме тука, достатъчно ясно е за каква метафора става въпрос.

Снежанке, не се обяснявай на нас, а гледай да овладееш ревността и егоизма на съпруга си, защото като стане девойката на 15-20, и проима наистина свой живот, днешният "проблем" ще ти се види песен.

А дали детето не предпочита да спи там с приятелчетата си, предполагам, че ще имат и нещо като тържествена вечеря, отколкото да скучае с гостите на баща си? Дори да има други деца, нито е толкова малко, че да търчи между масите и да си играе, нито толкова голямо, че да участва в яденето и пиенето наравно с възрастните.
И друго ме озадачи. Някъде напред беше писала, че баща и дъщеря трябвало да се подкрепят. Странно ми прозвуча – как точно се очаква детето да подкрепя баща си по време на официална вечеря?
Оставам с неприятното впечатление, че за вас е по-важен имиджът – да създадете у гостите си впечатление за щастливо и здраво семейство, а не толкова кой как ще се чувства по време на тази демонстрация. Дано да греша.

Е, не! Според теб е необходимо детето на 10-годишна възраст да подкрепя родителите си, т.е. да е по някакъв начин отговорно за тях? Имаш ли представа до какви проблеми в себевъзприятието и междучовешките отношения могат да доведат едни подобни очаквания само след още няколко години?

За мен ти си също толкова нарцистична, колкото е и мъжът ти. И оттам идва проблемът и собствените ти противоречиви чувства. От една страна искаш да се гордееш с детето си, от друга - да се угоди на егоистичния ти мъж, благодарение на когото пък ти явно по друга линия се чувстваш особено значима. Чувствата и желанията на детето ви са легитимни само дотогава, докато не са в конфликт с вашите.

И няма смисъл да релативираш това, което си написала в първия си пост - направо си нарече детето егоист, който поради възрастта си не е в състояние да види реално нещата и да вземе правилното решение. Горко му на детето с такива родители...

Да, заради това са толкова отрицателни реакциите, а не заради разлика в поколенията или нещо друго.

Пак ми става жал за детето като чета това нещо. Да вменяваш вина на 10-годишно дете, че иска да се яви на състезание, за което се готви от години... И даже да не ти хрумне, че ти трябва да бъдеш до детето си на това състезание, но ракията и салата да ти бъдат по-важни.

Оставете детето да отиде на състезанието- не си заслужава да се затрият 6 години тренировки и труд за тържество, направено от възрастни за възрастни.
Нека купи подарък на баща си, нека посвети победата си на него- смирете вашия егоизъм и се радвайте, че не готова да захвърли труда си заради купона.

Ах каква драма, какво чудо - 50-годишен юбилей.....
Свършиха ресторантите в София и не може на друга дата..
Авторката, дано само такива са ви проблемите, че с други няма да се справите.

 Как ли  прекрасно ще се почувства дете на 10 години всред пийнали и пушещи  възрастни, които без да мислят много, много в по късна доба ще заръсят и цинизми.   За мен децата–на детски рожден ден. Възрастните да си празнуват с хапка, пийка до среднощ с хората, които са поканили.

Аз съм израснала в бохемска среда и от малка съм била с нашите навсякъде. Не е проблема в това.