Пишман готвачи

Много симпатична тема. Аз се справям добре в кухнята, избирам сравнително лесни рецепти. Не готвя твърде сложни неща, а за гости винаги приготвям изпитани рецепти. Понякога питам гостите дали има неща, които не хапват, за да няма недоразумения. Но и не бих се разсърдила, ако някой не ми хареса нещата, все пак това е въпрос на вкус и никога не бих насилвала някой да яде нещо, което не обича. Веднъж на гости ни поднесоха дробчета, еми... колкото и добре да са направени,  на мен ми миришат и това е. Извиних се, казах, че са сготвени добре, но аз просто не ям дробчета. Мисля, че домакинята не се обиди. От детската градина още имам ужасни спомени с храни, които приличат на веднъж ядени и никога не насилвам някой да яде, добре, че и мен не са ме принуждавали. Просто изхвърлях цялата чиния и гладувах, както и много други деца правеха.

И защо? По-важно ти е да си начешеш егото, че си велика готвачка, отколкото да си уважиш приятелите съобразявайки се с техните предпочитания? Имам приятел, който не яде домати под никаква форма, дай сега да го посрещам само с вода, защото аз обичам домати ... Странна работа.

Приятелката с мидите счупи тъпомера със сръднята си. Аз и не бременна не ям миди, както и много други хора. Изобщо не ми би дошло на ум да сервирам само една (не особено предпочитана от повечето хора) храна и да се разсърдя, че някой не яде.

Докато посрещах гости се съобразявах. Имаше една, която не ядеше лук. Винаги като правех салати и отделях преди да нарежа лук. Не ме е затруднявало особено.

Абсолютно. С такива дребни неща винаги съм се съобразявала когато знам.
Аз също не ям лук, но когато каня гости просто правя две салати от един и същ вид-с лук и без лук.
Обаче пък имаме една мома от компанията, която никога не се съобразява.Събираме се сигурно вече 10 години и то доста често, знае че аз и мъжа ми не ядем лук и всеки път салатата е с лук.Нищо не съм и казвала, пощя си я, но искрено се чудя дали всеки път забравя или го прави напук.

Ами за мен е неуважение, а не забравяне, а и е толкова лесно да се отдели. Днес правих таратор. Детето го яде без чесън, отделих му и в останалия сложих.

Аз като една истинска мамина Богданка започнах да готвя, като се отделих от вкъщи и заминах да уча. Сигурно съм имала изцепки, ама чак нещо кой знае какво страшно не помня да е било.

Аз също не ям всичко, но съм и любопитна към нови вкусове и начини на приготвяне и на гости винаги опитвам поне хапчица. Не се притеснявам да обясня, че нещо ми е по вкуса, любезно разбира се. На мен като домакиня също не ми е приятно някой да седи и да си гледа чинията без да хапва, но и да не каже и думичка защо не яде. Имала съм случай да посрещаме вегетарианци на гости, без да подозираме, че са такива. Обясниха хората спокойно, намерихме алтернативни храни без месо и си изкарахме чудесна вечер. След това вече бяхме подготвени. Имаме един любим приятел, който ненавижда оцет, каза си го човека в прав текст. Е, за него се старая да няма оцет в салатите, слагат си допълнително останалите.
Лъжи за диети, сръдни за поднесено само едно нещо или защо не е изядено и подобни истории говорят за едно ниско, много ниско ниво на комуникация, възпитание и интелигентност. Също и криворазбраната домакинска любезност, изявяваща се в постоянно подканяне, досипване, следене кой какво има по чиниите, престорени сръдни "опитай, ще ме обидиш" - за мен е елементаризъм и простащина в чист вид. Имаме едни приятели, при които жената е мега-досадна домакиня- подканяне, сърдене, досипване, бутане насила в чинията, молби и кандърми. Е, не им ходим вече на гости, неприятно е.

Сега си спомних момент, в който съм била ужасена от поднесено ястие. Пилешка супа с кокоши крака. Не бутчета, а точно крачката, онези жълти кокалести неща с пръсти и нокти и бррррр. Обясниха ми, че специално ми слагат 2 крачета, било деликатес. Аз пък обясних, че такова няма да ям и това беше.

      Не знам случвало ли ви се е да ходите на гости на много скромно семейство, за което вашето гостуване е голям празник и от финансова страна да се приготвят им е било усилие, е, как да кажеш на такава домакиня  - аз такова не ям и да се фръцнеш.
    Има си възпитан начин да излезеш от положение да не се насилваш да ядеш нещо, което не ти харесва, но и да не обидиш домакинята.

Крака съм яла само веднъж и имам добър спомен, но аз след като навърших 15 станах всеядна. Преди това нищо не ядях.

Точно супа от кокоши крака щях да пиша, че много обичам, но никога не би ми дошло на ум да я сервирам на гости, че и да се сърдя, че някой не ще да я яде. Именно защото е нещо силно странно за ядене.

Али, да ми сготвиш, ще си ги ядем само ние .

Само с котката може да се сбием.

И аз обичам краченца, но предвид начина им на ядене не бих ги сервирала на гости.Всъщност защо да ги деля с гости,като мога да си ги изям сама 

На супата от кокоши крака баща ми е голям фен, аз така и не я възприех.
Иначе обичам да готвя и добре, че ММ е всеядно животно, та не го мисля много.
Досега все ми е харесвал манджите, е, има неща като тиква или патладжан, дето не обича, тогава пробва колебливо, колкото да не ме обиди и си продължава с друго.
Понеже кулинарията ми е нещо като хоби, като чакам гости обикновено поставям тема на вечерта, съобразявам се какво обичат, мисля менюто от рано и т.н, съм установила, че гафовете ги допускам от прекалено престараване.
Веднъж бях правила една пица, еми толкова моцарела й бях сложила, че плуваше в тавата. Отделно се притеснявах да не я поднеса недоизпечена и я държах повече във фурната.. Еми, плуващ камък виждали ли сте?

Тук трудно се намират субпродукти. Имам приятел китаец, който разказва, че преди 20 години, само като го видели в месарницата и му давали безплатно дроб, шкембе, крака .

Ами то вече и тук е трудно, краченцата ги свързвам само с домашна кокошка.

...и кренвирши, и салами, и пастет...