Аз лично не мога да си представя мъжа си да виси по пейките и да се клатушка из парковете по 6 часа на ден, вместо да седне и да прочете нещо. И аз не обичам по парковете, но обичам и да знам, че мъжът ми се развива, затова извеждам децата и го оставям на мира. И така ще е още с години, докато семейната разходка стане наистина удоволствие, а не стихийно бедствие с омазване.
Toчно тази позиция описва усещането ми по въпроса - не е нужно винаги нещата да са точно 50:50, както масово се прокламира напоследък. Може да са 70:30 или дори 90:10 в различните периоди от живота. Нормално е, докато мъжът е млад, жизнен и напорист да впрегне тази енергия в нещо, което дългосрочно ще е от по-голяма полза от сменянето на памперси и клатушкането по 6 часа из парка
Особено ако жената е готова да поеме 90-те процента по деца и домакинство в това време. Ако успеят да бъдат екип и да се подкрепят, в един момент наистина семейната разходка ще е удоволствие, въпрос на търпение е.