Учи ли българското училище децата да мислят и как е по други места ...

  • 24 365
  • 330
# 315
Важна масата, а не изключенията. При едно  съвсем обикновено дете, и при една съвсем обикновена учителка, всичко си е по старому, както беше по време на соца - кипи безсмислен труд. А точно първолаци или второкласници, като ги попиташ за Пипи и подобни книги, изобщо не могат да разкажат за какво става въпрос, кой кой е и т.н. Всичко им се слива, фрагментарно имат някакви спомени за някакви моменти, но за моменти, не самите герои като образи.
Препис не е автодиктовка. Преписът е препис. Автодиктовката е автодиктовка и няма нищо общо с преписа, защото преписът е обикновено копиране. А автодиктовка не означава разбиране.
Виж целия пост
# 316
Та нали затова написах "донякъде може" (тоест само изсмукан от пръстите евентуален плюс на преписа потърсих), като преди това написах, че в цялост намирам писането на дневник в упоменатия вид в предварително разграфена за целта тетрадка (автор, герои, любимо изречение) за  лишено от смисъл.. Но когато имаш свободата да изразиш/напишеш нещо свое, свързано с прочита на книжката, не може да става дума за кипене на безполезен труд. Не виждам нищо лошо в това  да бъде стимулирано създаването на собствен текст, макар и звучащ на нас големите почти инфантилно.  Няма да споря, нямам ежедневен контакт с  малки деца, но  спомените ми покрай моите собствени и техни връстници не показват, че  на въпросната възраст нещата от Пипи са им се сливали и че не са можели да разкажат за какво става дума в книгата..
Виж целия пост
# 317
Ами, не е така, както го пишеш за своето по книгата. Писането на нещо свое е едно ниво над разбирането, защото трябва анализ на вече прочетеното с осмислянето, комбинирано със собствения опит, и чак тогава тръгваме към идеите за някакво свое виждане по книгата. То като не разбира същността ккакво свое ще напише въз основа на произведението? Такова свое писане е висш пилотаж, защото изисква познаване на произведението. Не е писане на случка по собствено преживяно или своя приказка.
Виж целия пост
# 318
Скрит текст:
Кое не разбира? Че Пипи живее сама и че дори и да сътвори беля, няма кой да я погне? И нима на база това не се е опряла на  собствения си опит девойката в писанието си и не  е направила паралел? "Аз не слушам, правя доста бели, неотстъпващи понякога на тези на Пипи, но родителите ми са тук и ми се карат за това. Би било хубаво да ми се размине това тяхно мелене, но ако това означава да ги няма покрай мен - не , нека са си тук и да ми се карат. Без тях ще ми е  тъжно, самотно, ще ми липсват, затова приемам да ми се скарат, когато се налага. Знам, че ще им мине в един момент и после ще сме щастливи заедно".  Да,  не е  написано така, а по детски, но за мен носи именно  горния смисъл... И какво на такова детско откровение не му е "свое"? Преписало ли го детето отнякъде, някой му го внушил и продиктувал наготово или все пак така го е почувствало? Да не трябва във 2 клас  под "свое" да разбираме анализ на Пипи и какво е искала да внуши Астрид Линдгрен на читателя?  Това да не е ЛИС или есе? Говорим за 8 годишни и всякаква тяхна асоциация на база прочетеното  си е нещо  лично тяхно.

И днес да имах малки деца, пак бих подкрепила писането на такива детски "размисли", родени след прочита на някоя книжка. Пък нека не се вписва в понятието "нещо свое".
Виж целия пост
# 319
Четях страшно много като дете, обаче воденето на читателски дневник ми беше мъка. Доста бързо зарязах това начинание, добре че и в училище не държаха особено на него. И сега не обичам да пиша резюмета на книгите, които чета. Нямам нужда да си изливам мислите на хартия, достатъчно ми е да са в главата ми.
Големият ми син сега също чете много, не колкото мен на времето, но спрямо повечето деца, се води четящ. Абсурд е да го накарам да си води дневник. Обича да обсъждаме книгите, но не би седнал да си записва размислите.
Виж целия пост
# 320
А други като ги попиташ, и те просто вдигат рамене, да не говорим да се идентифицират с някой от героите. И за Междузвездни войни да ги питаш, хем наизуст могат да го знаят, пак вдигат рамене и се чудят какво да кажат. Ни по детски, ни по недетски. Преди години се чудех защо комиксите са толкова популярни при американците. Вече не се чудя.
Виж целия пост
# 321
Скрит текст:
Добре, толкова ли е трудно да се приеме, че няма универсална формула, та да се налага нещо като непременно негативно, като мъка, като кипящ безполезeн труд... Една девойка си записвала нещо като по-малка, друг младеж пък не го правел.  Kакъв е изводът- просто два различни примера. И двамата  обаче сега четат, няма  съответно ощетен от  някогашното писане/неписане.
Виж целия пост
# 322
Грешна ти е извадката. Не става въпрос за формула, а за състояние на популацията. И за естествени процеси.
Виж целия пост
# 323
Кое не разбира? Че Пипи живее сама и че дори и да сътвори беля, няма кой да я погне? И нима на база това не се е опряла на  собствения си опит девойката в писанието си и не  е направила паралел? "Аз не слушам, правя доста бели, неотстъпващи понякога на тези на Пипи, но родителите ми са тук и ми се карат за това. Би било хубаво да ми се размине това тяхно мелене, но ако това означава да ги няма покрай мен - не , нека са си тук и да ми се карат. Без тях ще ми е  тъжно, самотно, ще ми липсват, затова приемам да ми се скарат, когато се налага. Знам, че ще им мине в един момент и после ще сме щастливи заедно".  Да,  не е  написано така, а по детски, но за мен носи именно  горния смисъл... И какво на такова детско откровение не му е "свое"? Преписало ли го детето отнякъде, някой му го внушил и продиктувал наготово или все пак така го е почувствало? Да не трябва във 2 клас  под "свое" да разбираме анализ на Пипи и какво е искала да внуши Астрид Линдгрен на читателя?  Това да не е ЛИС или есе? Говорим за 8 годишни и всякаква тяхна асоциация на база прочетеното  си е нещо  лично тяхно.

ясно. поколения израснали с книжките за Пипи са дефектни. Добре , че го е написала 44 , иначе  немците първо това вредно четиво щяха да изгорят ... !
Виж целия пост
# 324
Скрит текст:
Кое не разбира? Че Пипи живее сама и че дори и да сътвори беля, няма кой да я погне? И нима на база това не се е опряла на  собствения си опит девойката в писанието си и не  е направила паралел? "Аз не слушам, правя доста бели, неотстъпващи понякога на тези на Пипи, но родителите ми са тук и ми се карат за това. Би било хубаво да ми се размине това тяхно мелене, но ако това означава да ги няма покрай мен - не , нека са си тук и да ми се карат. Без тях ще ми е  тъжно, самотно, ще ми липсват, затова приемам да ми се скарат, когато се налага. Знам, че ще им мине в един момент и после ще сме щастливи заедно".  Да,  не е  написано така, а по детски, но за мен носи именно  горния смисъл... И какво на такова детско откровение не му е "свое"? Преписало ли го детето отнякъде, някой му го внушил и продиктувал наготово или все пак така го е почувствало? Да не трябва във 2 клас  под "свое" да разбираме анализ на Пипи и какво е искала да внуши Астрид Линдгрен на читателя?  Това да не е ЛИС или есе? Говорим за 8 годишни и всякаква тяхна асоциация на база прочетеното  си е нещо  лично тяхно.

ясно. поколения израснали с книжките за Пипи са дефектни. Добре , че го е написала 44 , иначе  немците първо това вредно четиво щяха да изгорят ... !

 Joy Joy Joy И какво те наведе точно на този извод?
Виж целия пост
# 325
В днешно време такъв персонаж биха го прибрали тутакси социалните - никаква родителска отговорност от страна на родителя, асоциално поведение, липса на битови навици, завишена самооценка и т.н. Хък Фин си е съвсем добре, просто е станал свидетел на престъпление, но за дете на хроничен алкохолик и жертва на насилие има морални и други устои..
Виж целия пост
# 326
Моля?! Би ли обяснила ? Къде съм написала, че  поколения, израснали с Пипи, са дефектни? Що за небивалица? Или просто трябва да се изкажем  за спорта.. Написала съм как едно дете на 8 години  е направило сравнение между случващото се в Пипи и в неговото ежедневие. И да не ти харесва паралелът - какво, книгите са за това, човек да ги прочете и да си има свое възприятие на прочетеното..
И между другото, не е писала Пипи през 44-та. Историята се ражда като разказвано от майка на болна дъщеря   няколко години преди това (две-три, не помня точно).  Издадена е  просто по-късно.
Виж целия пост
# 327

 Joy Joy Joy И какво те наведе точно на този извод?
  И аз туй се запитах. Smile

  Сякаш на днешните деца не са им толкова интересни Пипи и Том Сойер. Когато аз бях дете, не се сещам за някой връстник, който да не обожаваше Пипи. Майка ми я чете за първи пък, когато бях болна на 5 години и оттогава съм я препрочитала безброй пъти. На сина ми е по-скоро безинтересна, колкото и да съм се опитвала да запаля интереса му. Но пък Лота от улица Тряскаджийска му беше много любима и Емил от Льонеберя също му харесваше. Друг е въпросът, че едва сега, 14 години, започва да говори за прочетено и да споделя някакви впечатления. Четенето е процес на възприемане на написаната история , но и анализ ,който може да излезе извън историята и да се откирват различни послания. Някои деца правят анализ на по ранна възраст, други, като моето дете започват доста по-късно.
Виж целия пост
# 328
като се сетя, на моите тези северните,  скандинавските хич не им харесаха, а дъщеря ми каза, че Пипи е откачена и не й харесва. Обаче Лукчо и така да ги кажа, южняшките , английските и американските им харесваха. Все още се изненадвам, че Лукчо е хит и при предучилищната, явно е достатъчно разбираемо написана.
Виж целия пост
# 329
Горното само показва колко различни са децата..  Досущ като големите. На моите пък им харесваше  ( и още им харесва) Пипи. Самият факт, че и книгата четяха с удоволствие, и филма  гледаха също с кеф, неколкократно по карнавали в детските си години се маскирваха като Пипи, показва, че историята ги е развълнувала.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия