За съжаление в събота няма да мога да дойда, защото ще ходя при мама. Много съжалявам, че няма да видя Луси и останалите дружки.
При мен една лудница се заформи последната седмица, не си е работа. Не знам вече да рева ли, да се смея ли. И всичко се върти около старата ми /много запазена/спалня, която майка ми пожела, за да не я изхвърляме. Само че работата с превоза се оказа доста трудна. Първо щях да ползвам служебния бус, но нещо с шефа не се разбрахме и този вариант отпадна. После се спазарих с една фирма за хамалски и транспортни услуги, трябваше да дойдат вчера в 9 ч., но в 8.30 ми се обадиха, че бусът се бил развалил - таратанци, както се казва. Просто ми вързаха тенекия. Но пък бях поръчала и хамали, та хората дойдоха и трябваше да ги връщам /срещу 30 лв. неустойка, разбира се/. Накрая намерих едни много точни хора, които вчера натовариха, днес пътуват и ще разтоварят нещата за една доста прилична сума. Но колко нервички загубих покрай тази прословута спалня
. Сега остава и на мама да се накарам едно хубаво като се видим, ама сигурно ще ми премине до тогава. Ето, оплаках се и аз, дълго стана.





и по живо , по здраво се прибрах.
