Живот на село с малки деца

  • 34 873
  • 323
# 15
И ние живеем в къща, извън Варна, в посока Златни пясъци. Нищо от града не ни липсва, караме една кола, стига защото мъжа ми пътува. Когато си е в къщи и има работа (боклуци от градината) ползва баничарка, отделно има мотор, та пак МПС са няколко. В града с мъка бих се върнала, дано не ми се налага ...
Виж целия пост
# 16
Аз съм от Варна... Още преди 5 години исках да избягаме от големият град (бях си набелязала къде), но все ни спираха финанси, притеснения за училището на детето (посещаваше едно от много добрите у-ща в града).
Това лято по време на почивката ни , открихме нашата къща на мястото където искахме. И генералната промяна е на лице - зарязахме всичко и се преместихме. Живеем на 4км от гр.Елена и на 40км от Велико Търново. Имаме 2 декара двор пълен с ябълки, круши, сливи, лоза, къпини, зеленчукова градина. Догодина ще се снабдим и с около 20 кокошки - поне 5 за яйца и другото за месо. Други животни няма да отглеждам, защото около нас има много съседи и не е проблем да си купим. Примерно 1л прясно мляко ми го носят топло до вратата за 1лв.
За училището - преместихме детето в гр. Елена. Училищният автобус идва и го взима от пред входната ни врата. Ако го бях оставила на целодневно обучение, щеше да има и безплатен обяд и да се пребира пак с автобуса.
Ние сме доволни, защото сбъднахме мечтата си. Намерихме много нови приятели - млади семейства с малки деца, които идват тук и живеят в махалите около града, реновират стари къщи и имат същите мечти като нас. Приятелите и роднините ни от Варна идват често.
Виж целия пост
# 17
Сега като се замисля, докато живеехме в селото на мъжа ми, имаше моменти когато се чувствах като в затвор. Но тогава децата бяха  малки, а са и с малка разлика, а и тогава нямах кола и книжка. Освен това, манталитетът на хората беше един такъв клюкарски и много ме дразнеше. След време обаче разбрах, че и по блоковете в града си има дежурната агенция по печата. Ама тогава съм била млада и глупава, че да им обръщам внимание, сега общувам само с когото ми е приятно. Но колата е задължителна, освен ако автобусите не са на по 20-30 минути, тогава може и без нея, но аз не бих. А събирания е имало винаги и разстоянието не е спирало никого. Но има и достатъчно място за спане.
Виж целия пост
# 18
Струва ми се добре да разграничим къща край града и къща на село. Аз на село не бих отишла, къщата близо до града, с наличен градски транспорт е ок. Всичко що е нужно се ползва в града, за селото - признавам си имам резерви и не бих го направила.
До преди две години гледахме кокошки, за срамотиите не можах да свикна с миризмата на домашното пилешко и приключихме с пернатите. Това лято разкарахме и парник за домати. Сега градината е чиста от всякакви насаждения и мислим как да я направим място за отдих, а една трета да остане за агро дейностите.
Три неща са се запечатали в съзнанието ми от времето на прясна домакиня в къща - простирането на двора, съня на отворен прозорец и песента на птици, които от дете не бях чувала ...
Виж целия пост
# 19
Да, така е. Центърът на София ми е на 15 километра и това е моят максимум. Но въпреки това сме до борова гора и си имаме и катерички, и таралежи и къртица.
Детето расте здраво, щастливо и с добър апетит Wink
Зеленчуци нямаме, само няколко плодни дръвчета, храсти и много, много рози.
Опитвам се да измисля, кое точно ми липсва от живота в града. Може би вечерните разходки по Витошка, по времето, когато живеехме в района. Но дори и тя вече не е същата. Май нищо.
Виж целия пост
# 20
Ние живеем на село , имаме две деца- на 7 и 2 години. Преместихме се преди 3 години и със сигурност това е най-вярното решение в живота ни ! И ние сме от Варна, децата учат там ( първокласник и в ясла). Селото е Страшимирово, на 15 км от центъра на града, там си работя и всеки ден пътувам. В селото има много млади хора и много деца. Има детска градина, по-големите могат да ходят на училище в Белослав с училищен автобус. За нашето семейство колите са задължителни, но на доста хора , живущи тук не им се налага да пътуват всеки ден  и си се оправят с междуградския/ влаковия транспорт . При добра организация нещата не са толкова сложни. Моят съвет е да се избере село от този район- Казашко, Езерово , Тополи- имат алтернативни не много натоварени пътища и са близо до града. Проблемът на Близнаци и Приселци е мостът и ужасното движение , особено лятото.
Виж целия пост
# 21
Мои познати с 2 малки деца живеят в Долни чифлик - доволни са много, мъжът си пътува всеки ден да работи във Варна. Има детски градини, училище, както и близък морски плаж.
Виж целия пост
# 22
Три неща са се запечатали в съзнанието ми от времето на прясна домакиня в къща - простирането на двора, съня на отворен прозорец и песента на птици, които от дете не бях чувала ...

Добавям ...да си пиеш кафето на двора (ако искаш гол  Mr. Green) , да виждаш осезаемо смяната на сезоните , миризми и викове от комшии няма ,у дома е цялото семейство и има "въздух" и място за усамотение за всички и още и още... Не заменям за нищо живота в къща извън града с този в апартамент ..  Peace
Виж целия пост
# 23
Три неща са се запечатали в съзнанието ми от времето на прясна домакиня в къща - простирането на двора, съня на отворен прозорец и песента на птици, които от дете не бях чувала ...

Добавям ...да си пиеш кафето на двора (ако искаш гол  Mr. Green) , да виждаш осезаемо смяната на сезоните , миризми и викове от комшии няма ,у дома е цялото семейство и има "въздух" и място за усамотение за всички и още и още... Не заменям за нищо живота в къща извън града с този в апартамент ..  Peace

Това е така ако си сред нищото, или имаш достъчно голям двор, иначе пак се "радваш" на досадни съседи. Ние не живеем в къща, но сме сред къщи и през уикендите направо изтрещавам - в едната къща децата крещят в двора по цял ден, майка им също като реши да им каже нещо не смята за нужно да отиде до тях и да им го каже, а също крещи, а пък в друга къща кучетата в двора лаят непрекъснато.. Иначе от гледна точка на вътрешно пространство е така, както казваш.. Въпреки че съм виждала и къщи със застроена площ около 100 кв, което си е точно колкото един апартамент..
Виж целия пост
# 24
Моята майка живее в по-малък на 40км от Варна. Някакъв ужас е - всички се занимават с клюки, бъркат се в живота ти, досадни са и нямаш миг спокойствие от селски хора без работа, които живеят с клюките като едно от малкото забавления, които са им останали. В училището все повече класовете се запълват с роми и турци, а малкото останали читави деца, които искат да учат се сблъскат с "малцинствената култура",  а с нея повярвайте - не се свиква лесно. Все решава, че може когато си поиска да ти дойде нагости, съседи както споменаха викат така че да се чуват през 3 къщи, кучета лаят постоянно. Съсед на майка ми денонощно пали огън във всеки сезон и миризмата е покъртителна, но ...човека има стабилни познанства в общината и както знаем в малките градове повечето хора са роднини та никой нищо не му прави ..съответно пране, което не мирише на пушек е рядкост. Всеки решава, че може "временно" да си оставя пред дома си няколко кубика дърва, боклуци, тор за изхвърляне, чували с пясък и каквото се сетите без дори да попита. Единственото ни дърво, което има майка ми - хубави ябълки се обира постоянно от съседи и до есента тя рядко вижда 1-2 касетки от тях. Та..така за хората на село..пак си помислете това ли е живота, който искате.
Виж целия пост
# 25
Добавям ...да си пиеш кафето на двора (ако искаш гол  Mr. Green) , да виждаш осезаемо смяната на сезоните , миризми и викове от комшии няма ,у дома е цялото семейство и има "въздух" и място за усамотение за всички и още и още... Не заменям за нищо живота в къща извън града с този в апартамент ..  Peace

Ммммм.... Никога не съм искала да си пия кафето гола, за да оценя това предимство. Животът на село не ми се свързва много със свободното излежаване и пиене на кафе. Все нещо трябва да се копае, мъкне, коси, мете, полива, изрива, сглобява, премества, пали, суши, обръща.... А и наблюденията ми са, че комшиите си викат точно като на село и вечно някой ти виси на портата и има какво да те попита (например за къде си тръгнал и не беше ли там преди 2 дни).

За децата - зависи какъв живот сте им предвидили. Ако целта е да търчат наволя боси по цял ден и да се хранят с комат хляб и чубрица, както е във вашите спомени за 2 месеца в годината през лятото - да, селото е подходящо. Дано да имате повече от 1 дете, защото днес на село не гъмжи от деца. Но децата от деца стават младежи (даже много бързо) и всякакви там съвременни начини за изкарване на свободно време като кино, дискотека, детско парти, купон, спорт, фитнес, басейн, срещи, парк, учител по музика, по математика, по немски и рисуване остават далечни и недостъпни. Междуселските автобуси са нарядко и до рано, а зимата може и хич да ги няма. Но зимата изпитите, уроците, рожденните дни си вървят.
Освен да им намерите квартира в големия град, а вие да се наслаждавате на самотното кафе на двора.

Аз, ако се прибера в 7.00 от работа, забравете да се върна в града обратно за театър, кино или среща с някого в мол или ресторант. Оставам си в селото, измитам си двора от шумата, внасям си дървата, паля си печката или камината, бера си магданоза и зелето и започвам да си правя вечерята, щото на сутринта ставам рано - чака път обратно.
Виж целия пост
# 26
Esmee много ме развесели Joy.
За децата си абсолютно права, за това съм отложила селяндурстването на по-късен етап.
Но за другото не съвсем. Вярно е че по една къща има много работа, но не е задължително да копаеш картофи, може и райграс да си насееш.
А за среща в мол не милея и без нея ще мина.
Виж целия пост
# 27
Нямам навика отдавна да си списвам живота във форум , но Есмее .... много ди далеч от истината ! Всичко е както си го направиш !;)  Но ти си живей с заблудата ! Simple Smile))
Виж целия пост
# 28
Esmee много ме развесели Joy.
За децата си абсолютно права, за това съм отложила селяндурстването на по-късен етап.
Но за другото не съвсем. Вярно е че по една къща има много работа, но не е задължително да копаеш картофи, може и райграс да си насееш.
А за среща в мол не милея и без нея ще мина.

Аз прочетох, че искат да се занимават със земеделие. Ако не е в толкова крупни размери, да го наречем градинарсво.
Ние, които живеем в градовете, имаме навика да казваме "Е, какво пък толкова! Една градинка ли не мога да полея! Тя си се полива сама от дъждовете!" Добреееее.... Иди и яж от градинка, полята от дъждовете!
А райграсът каква поддръжка иска!!.... Simple Smile Бурените се вадят с инструмент, на всеки квадратен метър имаш по 5 корена. После пръскаш в дупката с препарат, за да не тръгне пак на следващата сутрин. За 1 декар райграс, се приготви сериозно да лазиш.
Но те разбрах - може и само шумата да метеш в двора, снега да си изринеш и да не се занимаваш с глезотии. Ако обаче не милееш за 2 стръка домати и тиквички от градината, какъв е смисълът??? Не може ли, ако райграсът наистина е толкова лесен и безпроблемен, да му се радвам през уикендите! Какво бих правила през уикендите?! Предполагам, че ще пътувам до града, за да пазарувам за седмицата, а и да видя нещо различно от бабата с престилката и грапавите ръце, (щото цял живот е пила кафе насред райграса).

Виждала си дворове и дворове. Едните приличат на змиярници - кал и храсталак, другите са подредени, чисти, тревата еднакво висока, дизайнерски, с кашпи цветя и бели камъчета. Е точно те, за разлика от първите, не стават така от самосебе си. Ако не ти се занимава, винаги може и персонал да се погрижи.

Деска, ти си заблудена! (щом ще си говорим така без аргументи)
Виж целия пост
# 29
Има си фирми за озеленяване ,които веднъж годишно посещават райграса и му изваждат с машина всьо  срещу една нормална сума. Косенето с косачката отнема точно 30 минутки на седмица .Но какво ли обяснявам ...аз заблудената!  Mr. Green
Саденето на зеленчука и подправките ни отнема точно половин ден ,а поливането е с капково...пускам чешмата и готово!  Wink
Всъщност за всеки удоволствието в живота му е различно ...и няма смисъл от за и против.  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия