Живот на село с малки деца

DeS8ka, под базови условия за СЪВРЕМЕНЕН нормален живот визирам:
 - добра инфраструктура (достъпни пътища, ток, водоснабдяване, комункации)
- училище, което да предлага сравнително добра подготовка не само относно жизнения цикъл на растенията, но и по математика, чужд език, литература и каквото му е интересно друго на детето.
- здравна служба, поне за спешна медицинска помощ
- магазин, предлагащ сравнително разнообразие на продуктите.
- условия за прекарване на свободното време (тук вече си зависи от отделния човек - дали ще са зведения, или палене на огньове по Сирни Заговезни), но е добре да ги има.
- наличие на хора със сходни интереси

Не съм сигурна, че комбинация от изброеното е въобще достъпно някъде в България на едно място и то на пешеходно разстояние. Ако ще се ползва транспорт, общо взето няма значение дали е на 5 или на 10 км. Има хора, за които базово условие за съвременен живот е да имат денонощна аптека до входа, нищо че ако се наложи да викат линейка ще я чакат минимум 40 минути. За други - да си купят апартамент до най-елитното училище, за да може невръстните им деца да влязат там, нищо че след 7 клас може да ги приемат в училище в другия край на града. Та разбиранията за добри условия за съвременен нормален живот са различни според гледната точка. Всеки има своите приоритети и винаги, ама винаги се налага да направи компромис с нещо, което не ти е толкова важно.

Добро училище има не само в големите градове, даже ако погледнете резултатите от матурите, има доста училища от малки населени места. Ако няма училище на село (както вече е по-често), идват автобуси до близък град. Това, че не е София, Пловдив, Варна, не значи, че не може да има добри учители по езици, математика и т.н.
Ако не си на някакво съвсем отдалечено място, тип "махала", нормален ток има в 99% от селата в България. В повечето няма проблем с водата или най-малкото можеш да си направиш сондаж.  Проблем и с двете е някакво голямо изключение.
Здравна служба - достъпът до селския ни лекар и до тези от близкия град са ми по-лесни, отколкото да вися пред кабинета на личната в София. Относително е къде има по-добри здравни грижи. Може и в близкия град да намериш по-достъпни и добри специалисти, отколкото в големия град.
Условията за свободното време някои го разбират като изобилие от кръчми, ама да си кажем честно, не са много тези, които имат голяма нужда от театър, опера и класическа музика поне веднъж месечно. Тия неща ги има и в околните градове.
А тия хора със сходни интереси - щом си отишъл някъде, си правиш преценка с кого и как ще общуваш наоколо. Някак звучи все едно размерите на населеното място определят сходни интереси. Честно казано, имам повече сходни интереси с приятели, някои от които живеят в село или малък град, отколкото със съседите си от квартала. С някои се виждаме предимно на село, вместо в София, по логистични причини.
За инфраструктурата - тя и в големите градове може да е лоша. На село е по-добра, отколкото в Ман. ливади, защото поне има асфалт.
А личните удобства - ако искам, мога да си купя пералня, сушилня, миялна, супер луксозна кухня и т.н. както в големия град, така и на село.
Аз се уточнявам, че не съм някакъв беглец от коронавируса, който е открил селския живот. Живеем си на две места, а иначе на село областният ни град е на близо 60 км. и изключително рядко ми се налага да ходя там.
Добре заредени магазини вече има из цяла България, в рамките до 20 км от повечето населени места. Дали ще ида с колата на 15 км или до Лидл през задръстванията (или ще блъскам с количка по разбитите улици) ми е все тая.

Точно така е. Училищният автобус който води децата от селата на училище,  спира пред двора ни. Идва до нас само за сина ми. Личната лекарка е до обяд, но при нужда ходим и в дома й, направила си е малък кабинет, не плащаме прегледа, дори да е почивен ден. Случвало се е да се обади на аптекарката, да пита дали има лекарството което ще ни изпише. Познаваме по физиономия всеки от градчето до което живеем и детето спокойно кара колело от село до там. Познавам всички учители и директорката. Тази година завърши 7 клас и се колебаех , дали да го пратя в областния град. Но като чух как им се преподава,  а и паралелката тук е хубава, го оставих. Който иска да учи, и в пещера ще го прави,  който не иска - няма и в най-елитната гимназия.
Интернет имаме толкова бърз и добър, ме обхваща 2 декара двор, та дори и на улицата.  Ток спира максимум 1 път през зимата за няколко часа, ако е паднал над 70см мокър сняг. Улицата ни с 5 къщи живот се чисти от снегорин 2 до 3 пъти дневно и се посипва с пясък. Такова нещо в малките улички във Варна не видях за 35 години.
По принцип  има всеки месец театър, събори, периодично има седмици на киното. В общинският детски център има много кръжоци. Доста от тях на открито - колоездене, спортно ориентиране и др.
В яслата и градината винаги има места. Автобуса за училище води и деца на градина 4-5 годишни.

Пишете къде сте.
Да си прави човек сметка. Има разлика от село до село.

Доня Дафина Черешова хе хе това вашето село е страхотно. Повечето неща не можеш да ги получиш в града. Личен лекар вкъщи и всичко друго. Сто пъти по-добре от града, мое мнение☺️ Дай боже да има повече такива местенца. Нашето селце не е такова. Само 50човека население е, няма магазин нито нищо. То по скоро се води нещо като квартал на града. Таксита и автобуси ходят до там. Но града е на близо. Коли имаме. Както казвате 6км за София са нищо да речем. Времето за което стига ме е 5мин точно до къщата. А и ако ни е зор да сме в града винаги можем да останем в апартамента. Все си мисля че това спокойствие което можеш да получиш на село, няма как да го имаш в града.

Всъщност в нашето село няма нищо освен празни къщи и 2 хотела. Но малкият град до който живеем има всичко. На 4км сме от него - 20 мин пеша през полята (Има и главен път) и 3 мин с кола. На 40км от областен град, тия километри вече не ми се струват много път и време, по-дълго съм стояла в задръстване във Варна.  По селата има и автобуси към малкия град и към областния,  има и мобилни магазини. Отиват 2 пъти седмично,  правиш поръчка във вторник и идва в четвъртък.  И в четвъртък за вторник.
Млекаря ми оставя през ден прясно мляко 2л, сама си правя масло, кисело мляко,  сирене.  Яйца не купувам,  зеленчуци и плодове също. Храним се с честа храна.

То понеже има притеснения и за магазините - снощи си купих от селския магазин италианско песто от сушени домати Нямаше каши за малкия, но за повечето неща спокойно мога да преживявам и без да бия път до града за пазар.

Аз пък супер се радвам на малките магазинчета на село, че имат ограничен асортимент и си пазарувам основни продукти главно, без да се чудя сега например т'ва проиеново барче дали ще е яко за тийна или дребната ще харесали новото плодово мляко.
Хич даже не щъ.
Работя в сферата на храните и ми е писнало от нови продукти, продуктово позициониране, R&D рецепти и какво ли не.
Като искат нещо по-така - вкъщи готвя. Толкоз.
Още не живеем на село, но сме там всеки уикенд и пътьом взимам за нагоре нещо за хапване. Никак даже не ми липсва да има 1001 вида кисело мляко или колбас...

Мечтая си за къщичка в някое от околните села. Засега са само мечти, но се надявам да я осъществим някога.
Сестра ми със семейството си живее на около 20 км. от града и й завиждам благородно.

Дайте по-конкретно. Колко време пътувате до града с децата. Мен ми предстои водене всяка сутрин и прибиране вечер за 20тина минути, може и 30 с обикалянето насам натам. Говоря конкретно за пътуването на децата до градини и училища не вашето до работа. Нашето село няма градини и училища. Пътя е много хував. За движението вътре в големите градове не коментирам, ясно че става дори и по-бавно. Интересува ме защото тука са ни обявили за луди с тази наша идея за село. Щели сме да побъркаме децата с това пътуване. Аз пък не мисля че 20 мин са много път за децата. И въздуха и времето навън са незаменими, още повече че нашето село се води с много чист въздух и се ползва за туризъм.

Ние сме на 4 км от малък град, както писах - всичко си има до областния отивам на месец веднъж, ако ми се яде суши, китайска храна или дишат изгорели газове 🙄 Около този малък град е пълно със села и махали, има и такива на 30 минути път, ние сме едно от най- близките села, дори се водим улица на града.

20-30 мин нищо не е пътуване. От единия край на другия ако живееш/работиш ти е вече поне час сутрин и вечер. За София не искам да си мисля
Дали ще пътувам от някоя панелка в краен квартал или от къщичка на село същото време - еми предпочитам къщичката

Ама 20 минути се пътува до крайната дестинация или до града и оттам вече почват мъките по придвижването до училище/градина? Също така колко е редовен транспортът до селото? Ако изпуснеш автобуса за малко колко ще се чака - 15 минути или 30 например?

20,30 мин до крайна дестинация. Града е среден, може и малък да се нарече. Няма задръствания. Е то в пиковите часове навсякъде е натоварено. Пътя до града е голям, чисти се редовно. С коли сме, за автобуси не знам, но не мисля да разчитам на тях. Има и влак май.