Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

  • 54 085
  • 687
# 210
Сигурна съм, че има родители, които се справят, просто когато има две деца в рискова възраст е значително по-изнервящо.
У нас има само едно палаво мъниче и пак нервите ми са на дантела. По цяла вечер вилнее и бърника из къщи, катери се и се клатушка и скача и чак отскоро забелязвам леки признаци, че почва да схваща някои опасности и не се опитва да се пребие нон  стоп. Не ме натоварват битовизми - пране, чистене, готвене и т.н. а нервирането да съм все нащрек около нея и страха, че докато се обърна за 2 минути, трябва да я поверя на някой, иначе не знам какво ще заваря.
Виж целия пост
# 211
Моите са все с голяма разлика, и на мен проодени ми се вижда мега трудно начинание.
Да, да, аз много исках и искам 3, но виждам, че не е възможно. Simple Smile

Точно това че постоянно трябва да съм нащрек с 2 най-много ме уморява, както и недоспиването в моя случай.
Виж целия пост
# 212
Аз съм капнала от умора и с гледачка, но без нея... не знам, не виждам как. Wink При вас сигурно поне единия родител не работи, предполагам. Иначе с работещи и двамата родители наистина е мисия невъзможна.

Аз не работя, или по-точно работя от вкъщи (то егати работата в тая лудница), но защото малката е бебе. Нямам никакво желание да влизам в ролята на майка-домакиня доживот. Вече чакам с нетърпение да се върна в света на нормалните възрастни индивиди. Тогава ще търсим гледачка да помага, предполагам, или ще договоря някакво полудневно-плаващо работно време. Добре, че шефовете ми са най-благите и мили хора на земята.

Разликата и скокът с третото дете е такъв, че всичко става много стройно и автоматизирано.
Всичко се мени, всичко е временно, критичният период с деца е около 5 години, докато излязат от подпалваческата и самоубийствена възраст.

Сирен, точно така е. На моменти ми изпушва главата, после се сещам, че в крайна сметка периодът на отглеждане на малки деца (особено с малка разлика) е пренебрежимо кратък в сравнение с общата продължителност на живота ни, дай Боже да е по-дълга. Затова съм доволна, че децата ни са с малка разлика. Първо, нямаш време да забравиш подробностите около гледане на бебе и малък терорист и съотв. всяко следващо да ти е "като първо" с целия съпътстващ шок и притеснения. Второ, може да е лудница, може да е стрес, но някак го откарваш наведнъж и после ти е спокойно. Аз съм си преизпълнила плана вече, така да се каже, и само след година-две ще мога да се посветя на личните си и професионални цели и да вървя напред, без да се чудя дали ще успея да вместя мечтаното второ/трето и т.н. дете в живота си "по-нататък".
Виж целия пост
# 213
Ами сигурно 3 породени минават по-бързо като време, но пък през това време дали имаш въобще възможността да се насладиш на бебето, майчинството, едва ли, защото мислиш само за автоматизираните и разграфени отговорности и битовизми. Някак не ми се струва примамливо като вариант, поне на мен. Изчезва удоволствието и спокойствието. Поне така си мисля, преживелите го да споделят дали е така Simple Smile)))
Виж целия пост
# 214
Пфф, аDream, на мен и с две ми е така. Затова казвам, че се възхищавам на жени с 3 и повече деца, особено породени.
Виж целия пост
# 215
Моите не спят следобед, а малкото (на 2г.) се буди почти всяка нощ.
Не се виждам с три деца. За последните 2 години съм спала плътно през нощта примерно 2-3 месеца сумарно.

Анастасия, с бебе е още лесно. Като проходи и то, става интересното. Simple Smile

А с 3-4 деца с малка разлика... Не знам как се справяте. Възхищавам ви се.

Африканчо, наясно съм, че трудното тепърва предстои. Гледането на бебе ми се вижда песен в сравнение с дете на над година. Голямата ми дъщеря е изключително енергично и палаво дете. Най—трудният ми период с нея почна откакто навърши година и 2—3 месеца.
Виж целия пост
# 216
Това е най-кофтито, според мен, при породените и особено с много малка разлика ако са-9 месеца,1 година.Защото,да,от една страна са мн сладки как си играят като поотраснат децата,но от друга не може човек да се нарадва на всяко едно поотделно.Незнам дали мога да го обясня точно(мислила съм много по въпроса), например: бебето е на три -четири месеца,забременяват,първите три месеца,поне при мен са трудни, гадене и т.н.,после се пазиш да не вдигаш тежко. Е,как ще се радва на бебето като по цял ден ще съм като парцал.В момента в който се роди породеното,колкото и да пишат по форумите,че отделят нужното внимание за двете,за мен е невъзможно,чисто физически.Ами новороденото най-малкото яде през два три часа,по 20-тина минути....и така.И не на последно място майчинският инстинкт след раждането е много силен(поне при мен)-желание да обгрижвам и защитавам това беззащитно създание,поради тази причина другото голямо бебе,вече не ми се струва бебе,не го гушкам толкова,колкото новороденото.Това е мой личен опит,може би моят характер е такъв.А и да подчертая,моите деца не са с толкова малка разлика-2 години без две седмици е,та на мен ми беше лесно,но всички тези емоции които описах съм ги изпитала на собствен гръб.
Виж целия пост
# 217
Същото е при мене, Рени, а моите са дори с 2,5 разлика, още по-добре от при тебе.
Виж целия пост
# 218
Всеки си намира решението. Понякога децата идват едно по едно и някак по естествен път се огъват и наместват приоритети и ежеднения. Едно от най-омразните ми неща е някой да ме ожалва априори. Много ми били децата, малка им била разликата, ама как това, ама как онова. Как се справям, ами справям се, моя си работа, мерси за вниманието, ако може само да не ме погребвате, предварително, благодаря за което. Понякога когато съм най-уморена, нарочно лепвам широка усмивка и не давам на никой дори да ме заподозре. Ай ше му се не види и надничането под чаршафите ше му се не види.
Виж целия пост
# 219
За справянето - просто изискванията не трябва да са твърде високи. Няма нужда непременно да се гонят постиженията на ССФ. Нека ССФ да се теши с мисълта, че това не е справяне и тия с многото (всичко над две) деца не могат да осигурят качествено отглеждане, пък нали е важно качеството, а не количеството... Докато решенията кой колко деца да има и чии деца да се отнемат не зависят от ССФ, няма страшно. Wink
Извън шегата - перфекционизмът вреди, това е самата истина и изобщо не е страшно или срамно да се изостави (добре, че на мен по природа не ми е присъщ). Другото е според ситуацията. При нас писах как е - бавачка, таткото работи от къщи голяма част от времето (но си работи в стаята, а бавачката е с децата/детето), аз мога неофициално да си позволя по-гъвкаво работно време (не, не ми върши друг колега работата, цялата си е моя). При други работи друго, и така - няма универсална формула.
Виж целия пост
# 220
Моите изисквания са занижени и пак едвам смогвам. Grinning С две и то.
Виж целия пост
# 221
Сестра ми има три деца.Първото, ок,второто се роди точно две години по-късно,но най-големият шок за нея беше,когато малката стана на пет месеца и тя нещо вирус си мислеше,че е лепнала-гадене,повръщане,а то-изненада-бременна за трети път.Като ги подкараха близките им-как ще се справяте,за четири години три деца да родиш,ще ти се скапе организма и т.н.Те обаче си отгледаха децата-трудно,лесно,порастнаха.Ако се бяха съобразявали с хорското мнение нямаше да имат това щастие-пълна къща.
И в този ред на мисли-много им се дразнех едно време,че все закъсняват,едни пипкави ми се струваха,ама аз с едно дете тогава,вятър ме е веел на бял кон.Е сега вече и ние станахме като тях-все закъсняваме,докато наглася всички за излизане...😁.
Виж целия пост
# 222
Момичета , с удоволствие ви чета ... мама съм на двама . Кака на 13 и голям мъж на 9 . Винаги съм мечтала за 3 деца . През 2016 забременях , по стечение на лоши обстоятелства се оказа мисед и последва абразио . От тогава ту така , ту иначе въртим темата . В месеците , в които сме пробвали не се е получавало , а не сме редовни в опитите по други причини . Винаги съм се чудила обаче , децата след второто бяха ли планирани при вас ? И , ако да , кое ви накара да загърбите “айляка” с две деца , работа , социални контакти и да се върнете при “памперсите и безсънните нощи” ? За себе си аз съм намерила отговор на тези въпроси , но ми е интересно да чуя странични , на хора вече минали по пътя , по който аз тепърва вървя ☺
Виж целия пост
# 223
Беше планирано, желано и мечтано..
За мен не бяха безсънни нощи. Бебето спи до мен, кърмя и се наспиваме. За мен беше да преживея отново всеки вълнуващ миг. Време за мен и децата ми. Детето ми е на 1г.8м, не съм се върнала още и не ми се връща на работа Simple Smile. После ме чака само работа и социален живот Wink
Виж целия пост
# 224
Всичките ми деца са планирани.Преди да родя номер 3,имам един мисед,след него ми стана фикс идея,че искам трето,много трудно преживях загубата(беше в 10 г.с,но така се радвахме,такива планове правехме ...).И съответно още при първия цикъл след аборта бебето стана.Бях много щастлива.И сега нали ще пробваме за четвърто.Това обаче убива тръпката от изненадата,защото си подготвен,искам да се пуснем по течението и каквото стане,но и с трите бременности все съм чакала-ще ми дойде ли,няма ли.
А относно социалните контакти-не сме ги спирали,да по-рядко са събирания и т.н.,но винаги и навсякъде сме с децата и те никога не са ни пречели да се забавляваме,просто сме свикнали.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия