Искам да кажа ... (140) през ноември 2017

Светалчо, благодаря!

Винаги съм " треперила"  за работата си , когато  не съм там  , А) защото ме е еня и Б) защото работех с много хора , за които , важното беше да са там и да си вземат парите , а не  да свършат всичко добре.
Няма да забравя как веднъж , след като бях получила сърцебиене от стрес  моят шеф каза, че  вземам нещата понякога много при сърце и винаги се стремя към 100% ,а за него ежедневното ми 99.999 е напълно достатъчно . Той ме иска  здрава и усмихната   Каза че аз и  един колега сме един дол дренки работохолици и перфекционисти - и той  е Българин  
Е , не мога да съм другояче - ако аз не си свърша работата навреме , цял завод седи и чака и незнае какво да правят. С годините  започнах да " предавам "  повече отговорност на хората с които работех , но само тези обучени от мен и знаейки , че ще свършат работата както трябва.
Напуснах след почти 13 години ,защото получих предложение , което ми допадна много . На  мое място наеха нов човек и разпределиха на 4-ма всичко , което правех. Та , наистина няма незаменими хора , но понякога е трудно да се намират  такива , на които им пука и си вършат работата  раздавайки се.

Давиз,
радвам се , че детето е добре .Дано  не се повтаря случката .  

Светалчо , това , което написа за майка си ме зарадва много - да имаш баба интересуваща се от бокс и спорт като цяло   е куул  

И двете са алергични Тили.Астмата им е на алергична основа.Просто сега само едната беше яла фъстъци.
Повечето неща от които са боледували са еднакви.Сега имам късмет че само тя е яла,иначе и двете с пристъп щеше да е ужасно.
Оф,хайде спирам с моите терзания.
Аман от болести вече.
Да говорим за нещо по-приятно.

Здравейте,

за работата съм 100% със същото мнение като на Хър, просто ми пука и искам да стават нещата както трябва, а не пет за четири. Но съм съгласна, че няма незаменими хора, е вярно, че като се върна от отпуска заварвам всичко наопаки, но не е спрял света да се върти.

На всички болни пожелавам бързо да се оправят.

Много, ама много съм яхнала метлата днес. Аман от дезориентирани хора, омръзнало ми е да слушам глупости. Ако някой не е обмислил нещо, в деликатна ситуация, по-добре да не казва нищо...ама на-няма, ще си каже първосигнално глупостта ...

Не можех, повярвай. Понякога Не мога да направя така, че да съм ОК. И наистина не съм. Не върви нищо наред и просто исках да изкарам два дена в кревата. Оценявам, че ме мислите.

Даун

Абсолютно същото е и при мен. Ако аз (или който ме замества) се издъня заминава всичко по веригата и производство и клиенти, хора губят пари (заплати и печалби), спират други производства.   Често ми се налага да си повтарям, че все пак не продаваме кръвна плазма и никой няма да умре, ако нещо се обърка. Но от това не ми става особено по-леко. Лятото бях написала 3 страници ферман какво да се прави стъпка по стъпка, раздадох го на трима човека и обясних и устно. Помолих, ако се чудят, да ми се обадят. Като си дойдох бяха забравили едно от първите три неща. Беше важно. Ми аз не мога така. За да ти върви работата трябва да я вършиш с желание, да ти пука, да вкараш малко мисъл. С годините се приучих, все пак, да не се товаря толкова психически. Понякога, обаче, безхаберието ме влудява и почвам да викам

Така е, но е важно и да се дава реална сметка- заслужава ли си? За първата си работа буквално живеех- интересна, динамична, големи отговорности и голямо удовлетворение. При работно време от 9 до 18, с нормирана обедна почивка, аз отивах в 8 и не си тръгвах преди 8, като не почивах през деня. Радвах се, раздавах се, живеех за тази работа. Не ми пречеше, че реално денонощно трябваше да съм "налична" и готова с решение за всевъзможни проблеми, или че уикендите не можеше да не намина през офиса за да пусна 20- ина спешни факса до различни краища на света, защото някой не си е подготвил надлежно необходимата му документация. И така- живеех на постоянен педал, а по време на отпуските /които все пак се налагаше да си вземам/ или пак минавах през офиса, ако съм в града, или пак бях постоянно на телефона с указания и инструкции. Не смеех да излезна болничен, за да не рухне фирмата без мен.   И така, когато се осъзнах, че съм пред бърн- аут, малко над 25 и преди 30- годишна възраст. И дадох на заден. Учудващо, фирмата не фалира, а в дирекцията не настъпиха трайни и сериозни усложнения.   Следващата ми работа вече беше спокойна и лежерна, никой не идваше по- рано, нито пък си тръгваше по- късно от нормираното време. Обедната почивка се спазваше със закон едва ли не. Не ми издържаха нервиците на това спокойствие и напуснах след 6 месеца, защото си бях намерила вече наистина перфектното работно място. Пак с големи отговорности и напрегнато работно ежедневие, но всичко беше строго рамкирано; работното време се спазваше изключително стриктно, искаше се да даваш максимума от себе си, но с края на работния процес и настъпването на празници/ уикенд- това беше време само и единствено за теб, никой не звънеше никому служебно, в момента, в който почувстваш дори леко неразположение- веднага се оставаше вкъщи, хем за да се възстановиш по- бързо, хем за да не заразиш останалите.
В крайна сметка, най- важното е човек да е доволен и удовлетворен от това, което прави. Но- да не е за сметка на психическото, а понякога- и физическото му здраве.

Пиша в скрит текст, че стана дълго...

Сесили, напълно съм съгласна по всички точки с написаното от теб.  

В петък съм поканила около 15 човека вкъщи за ИД на Кати. Започвам обаче да изпадам в тих ужас, защото си трябват солидни приготовления и не върви само купешки неща да им набутам на масата. А на следващия ден почистването пак на мен ще легне. Кога ще се науча преди да каня хора да броя поне до 5!

Нещата не вървят добре. Според мен искат да ме уволнят. Нямам никой, който да ме защити. Казаха ми, че "събирали информация".
Много ми е нервно и нямам идея какво да правя. Никога не съм имала служебни проблеми. Утре смятам да потърся синдикатите, защото никой друг няма да ми помогне.

Даун, дишай дълбоко. Правилно действаш - търсиш всякакви възможности, където можеш, за помощ. И чакаш развитие.

Стискам палци

Даун...не очаквах, че е толкова сериозно. Това заради онзи разговор ли? Тонка, искаш ли идеи? Това са 3- 4 семейства, споко бе

Тонка, можеш да направиш подготовка 1-2дни по-рано с разни разядки, бързи ордьоври и др. подобни.
Иначе ако не ти се занимава и нямаш време...избираш си фирма за кетъринг и всичко ще ти доставят.

Даун, това не е приятно. Сигурна ли си, че се готви нещо подобно?
Можеш да се обърнеш към синдикат, но се подготви и ти самата. Направи копие на всички документи, с които работиш и то бързо. Възможно е да "изчезнат" да бъдат подменени, подправени и т.н. с цел по-бързото ти освобождаване.

Даун,не подозирай най-неприятното 😯.Стискам ти палци и ти пожелавам късмет и кураж 👭

Добро утро! Седмицата започна със слънце, но сутрин и вечер си е студено.
Няма незаменими хора, това е валидно за всички области. Ако щете в професионален план, ако щете в личен. Животът понякога има гадно чувство за хумор. Научих се да казвам "не", научих се да се обичам достатъчно, да подбирам битките си, каузите, за които наистина си струва. Както казва една позната - "пренаредих приоритетите си".