Една моя далечна леля не пиеше пред мъжа си. Инак имаше юначна глътка. В отсъствието на благоверния се лепеше като вендуза за някое шише ракия - измъкваше ги от невероятни места: иззад улука, измежду саксиите, от бюфета, дето държеше салфетките или от сандъка с дрехите, които отрано си бе приготвила за погребението. Погледжаше бутилката недоверчиво и жадно поглъщаше къмто четвъртината, хич без да мигне. После се стърсваше глава, тъй както кон пъди мухи, изпръхтяваше и се прекръстваше семпло. Ако ѝ се замезваше - пъхаше някое лукче в уста и почваше да си подсвирква.
Все едно описваш една от пра-бабите ми. Живя до 96-та си година. Нейната реплика на масата беше "Аууу, туй мъжете как го пиете", иначе тайно си пиеше в избата.
За племенницата трябва да измисля нещо, има РД и после за Коледа.


Кво му е лошото по боди, умно дете 


Само дето сега ми се спи, ама няма как, всяко удоволствие си върви с цената