Чувствате ли понякога, че се нуждаете от нови приятели?

Написах и друго, но и него пропускате ...
Щом не си допадат да не излизат заедно.

kikamora, мнозинството, та мнозинството. Осем души сме, не 50. Много лесно можеше да се постигне съгласие, ако има желание от всички страни. Пак казвам, аз бих се съобразила, винаги съм отворена  за нови предложения, за различни варианти, само да са доволни всички от компанията. Но този случай аз го приех като незачитане. Нямало заяждания?! Изкарахте ме, че не ми стигал мъжът ми, че не искам да съм само с него и куп други глупости. Като че ли човек като има семейство и дай да не се вижда вече с други хора, а само в къщи да си стои.

А може би просто компанията не ви иска и затова предлагат такива неща, които не харесвате.

И от всички тези 8 човека нито един ли нямаше, който да иска да се съобрази с мнението ви? Според мен и 3-ма и 2-ма души да са, ако няма достатъчно желание да са заедно някъде, пак може да се стигне до същата ситуация. И на мен ми се е случвало да ме канят някъде само от привидна учтивост, но да разчета ясно сигналите и да откажа и аз на свой ред учтиво. Иначе най-добрия начин е да седнете всички заедно и всеки да си каже какви са му съображенията, докато намерите приемлив за всички вариант.

Хем мислиш, че си разбрала причината да не дойдат, хем все пак им се сърдиш. Обикновено човек се сърди, когато не знае каква е причината, когато я разбере, просто си казва "аха, горките хора" и спира да го мисли.
Какво очакваш от тях - да ти кажат направо, че са прекалено прости, за да се появят на представянето на книгата ти и се опасяват да не се държат като бай Ганьо у Иричек ли? Кой си признава лесно такива неща, разбира се, че ще изскочи служебен ангажимент като универсално извинение. Или ти държиш хората да се унижават пред очите ти, само и само да са откровени? Ами ако причината е, че те считат за надута патка, която не само не може да пише, ами и не бива да хаби хартията и затова не искат да четат книгата ти, дори да им я подариш, пак ли държиш да го чуеш лично очи в очи?

Ами той варианта е приемлив за всички с изключение на нея. Нали се сещаш, че 8 човека няма да седнат да мислят, кое ли аджеба ще е приемливо за нея. При такава голяма компания, няма как да се угоди на всички

И аз мисля като Янечек, но не съм толкова пряма да го напиша.

Аз ще ти го кажа като човек представял книга, а и правил много други неща за публика. Повече от 10 години водех разни предавания. Никога не съм очаквала приятелите ми да ги гледат. Ако искам съвет или имам въпрос съм молила някой да погледне нещо, но толкова. Същото е и с всичко друго, което правя за публика, а не за приятели. Имам много приятели, които също правят неща за публика, независимо дали е музика, филми, предавания, книги, спорт. По никакъв начин не чувствам задължение да се интересувам от тези неща. Ако се интересувам ще гледам, ще отида, но нито съм ходила на концерти народна музика на приятелка от 30 години, изключая този по завършване на училището и, нито гледам предаванията водени от приятели, нито филмите снимани от приятели, нито ходя на мачовете на приятели, нито на концертите, ако това не са и мои интереси. Ходя им на сватбите, погребенията, кръщенетата на децата и на други неща, които са лични ако съм поканена. Ако някой каже, че му е жизненоважно да съм на някакво събитие, за да правя масовка, или защото съм аз, ще отида. Но изобщо не очаквам автоматично всеки да посещава моите събития или да ме очаква на неговите, когато са служебни, а аз не работя същото или не се интересувам.

Равнопоставените отношения, ако са зрели, а те не мога да бъдат други, включват не фантазиране и след това разочарования, а да кажеш, че искаш нещо или очакваш нещо. Другите хора не са телепати. А и като искаш нещо, а не го изискваш пак трябва да си готов да приемеш Не за възможен отговор. Приятелите не са роби някакви. Още по-малко роби на нечие его.

Да, предпочитам да ми го кажат лично в очите, хората имат различни вкусове. Пак ще си останем приятели, но от лицемери в живота си нямам нужда. И те изобщо не са прости, нито биха се държали като бай Ганьо. Между приятели се случва понякога и да се обидят и да се разсърдят за нещо, важното е да не остават недоизказани неща. Те твърдят, че много харесват това, което пиша и мисля, че са искрени. Но вече си имам едно наум, когато уж приятелки ме търсят само когато имат нужда от помощ, и не говорим за непоискано добро, а точно обратното, а през останалото време не им пука жива ли съм. Не говоря точно за тези приятелки, а като цяло.

Ами ако не го харесват? Какво от това? Аз не понасям народна музика, даже мразя. Трябва ли хората, които са ми приятели и се занимават с това да ме зачеркнат? Или тези, които се занимават с футбол? Или които водят предавания, а аз не гледам вече телевизия?
Или аз трябваше да зачеркна всички, които не ставаха в 7 сутрин, за да ме гледат как водя сутрешен блок и после да ми коментират? Или които не са чели книгата ми, или които не ми лайкват постовете във Фейсбук?

Извинявай, но това наистина са проблеми на егото, не на приятелството. Поне за мен. Нито аз мога да робувам на нечие его, нито бих била щастлива ако някой робува на моето. Защото изявите на сцена са работа, нищо повече. Работа като всяка друга. Счетоводителите трябва ли да се сърдят на приятелите, които не искат да слушат или да разберат проблемите на националния сметкоплан за съответната година? Да не давам примери с други професии. Или понеже е нещо за публика всеки трябва да ти бъде публика?

На мен публиката ми е публика, приятелите приятели. Работата е едно, приятелството съвсем друго нещо. Дори човек да е гений би трябвало да е така и това е най-хубавото всъщност.

Да, но те й го съобщават пост фактум. Ако бяха седнали да дискутират, вместо да й разиграват театро, поне щяха да имат възможност да я убедят в предимствата на избора си и да я придумат да отиде с тях, ако разбира се толкова държат на това.

Има и ситуации, в които някой в последния момент казва: Хора, ще ходя еди къде си. Искате ли и вие?
Тогава вече след като и без това всичко е резервирал и подготвил, или отиваш, или отказваш без сръдни/

Като четох за представянето на книгата, наистина не изключвам възможността другите приятелки наистина да се чувстват комплексирани поради някакви причини ( или просто наистина да са им досадни подобни събития). Може да не харесват и самата книга и да не им се иска да лицемерят. Имам в обкръжението си хора, които творят и честно казано не винаги ми допадат творбите им. Но тъй като някои от тях ги чувствам близки, макар и много да не разбирам хобито им, все пак съм присъствала на някои изложби или представяния , без излишно да се прехласвам по самите произведения. Просто бях там за кураж и помагах с каквото мога за организацията. Мисля, че истинския приятел, ако знае, че разчиташ на подкрепата му и има физическата възможност, все пак би уважил едно такова събитие, дори и да се окаже в един момент, че зяпа и блее мухите. Просто познатите -те не са и не се чувстват длъжни да го правят.

Дама от морето, попрехвърлих някои твои стари постове, защото ми стана любопитно що за човек си. Мисля, че разполагаш с твърде много свободно време, и се опитваш да наваксаш всичко, за което не си имала време през интензивната си трудова кариера. Лични приятелки, семейни приятелки, почивки - разбираемо е, че искаш всичко да е перфектно и да отговаря на идеалистичните ти представи, щом ти е липсвало през всичките тези години, но в реалния живот нещата не работят по този начин. Ако продължиш с прекалените си изисквания към хората, ще ги загубиш. На тази възраст никой не иска усложнения и фасони, а само лежерно и приятно изкарване на времето заедно.

Никой не бива да е длъжен, честно казано, това е много по-обидно от мълчанието. Ако човек има някаква творческа суета, стига да не му трябва масовка, защото и такива моменти има понякога, няма защо да принуждава хората да се интересуват от работата му. Аз се чувствам много по-добре със свободни приятели и познати, които ако харесват нещо и се интересуват от нещо, което правя го правят наистина. И някои свободно изобщо не се интересуват, но ако искам нещо и могат биха го направили. И ме подкрепят, дори и да не разбират какво правя или да не го харесват, да не ги интересува. Подкрепа не означава език изплезен от възторг обаче. И аз не мога и не искам да правя такова нещо за никого. Приятелска лоялност е да не плюеш публично, което също не означава, че частно не можеш да каже ако те питат, че нещото не е ок, например, ако разбираш от това нещо, разбира се.

Имам чувството, че тия комплекси се пляскат там където пишещият не разбира, или няма какво да каже за отсрещната страна?
А какво ще кажеш, ако на хората просто им е досадно да ходят на такова мероприятие, защото смятат книгите и за жалки и не им допада да се събират в такива компании в които се демонстрира “ вижте ни колко сме Ентелегентни”.
И аз имам позната, която пише книги, дори ходих на презентацията на една от книгите и, и да беше ми тъпо но отидох заради нея самата. Даже си купих книгата и, но втори път не бих отишла. Да не казвам колко много ми струваше да отида, тъй като следващите няколко месец изкарах на легло заради дископатия, а пишещата книги нито веднъж не дойде да ме попита как съм... не че съм очаквала де. Даже не бях се сетила до сега за този факт, камо ли да мрънкам!
Също така прави ужасно грозно впечатление, начина по който пише за приятелките си, които не дошли на орезентацията. Обвини ги в компексарщина, ниско интелигентни и още какви ли не! Ако наистина ги смята за такива какво прави с тях?

Kikamora, допуснала съм и варианта с досадата. Просто си побързала да пишеш преди да ме дочетеш
А вие защо непременно мислите, че книгата не струва? Може пък никак да не е жалка дори.
Може приятелките й да не обичат да се мешат с хората.
Може и изобщо да не са я прочели, а да са я излъгали, че им харесва и това да им създава неудобство. Всъщност това е доста често срещан вариант. Човек, ако погледне ревютата на някои български книги в Goodreads, много лесно може да се ориентира кои са написани от приятели на читателя, опс, писателя, които просто са искали да дадат своя принос, без да се напрягат да четат и кои са написани от хора, които задълбочено са прочели книгата.
Но хайде да не подхващам и тази тема.