Чувствате ли понякога, че се нуждаете от нови приятели?

Публикувана: 3 ноем. 2017, 00:07 ч.
Последно мнение: 28 ноем. 2017, 14:16 ч.

18 868
220

Дама от морето - Потребител

Пристрастен

# 75 5 ноем. 2017, 21:07 ч.

Аз пък се изненадвам колко често получавам предложения за помощ, от хора, които съвсем бегло познавам.
Имам предвид искрена и морална подкрепа. Това са бъдещите ми приятели.

Виж целия пост

Ветеран

# 76 5 ноем. 2017, 21:09 ч.

Цитат на: Сбъдваща мечти в нд, 05 ное 2017, 21:02

Толкова ли е трудно да попиташ приятели в криза " мога ли да помогна с нещо?" . Само толкова, без да разпитваш или досаждаш. Понякога само мисълта, че някой те подкрепя, е достатъчна помощ.

Именно.

Peace

Не си представям да се правя, че нищо не се е случило и да се крия, ако мои приятели имат проблем. Ама сериозен, не че няма с кого да идат на море. Crazy

Crazy

Виж целия пост

Lady Cassiopeia Duval

Пристрастен

# 77 5 ноем. 2017, 21:14 ч.

Цитат на: Excuse me в нд, 05 ное 2017, 21:07

Аз пък се изненадвам колко често получавам предложения за помощ, от хора, които съвсем бегло познавам.
Имам предвид искрена и морална подкрепа. Това са бъдещите ми приятели.

Аз лично много рязко се дистанцирам, когато някой, който бегло познавам започне да ми предлага помощ за нещо, започне да иска да се виждаме и да имаме някакъв контакт различен от този, който сме имали до сега. Или примерно започне да ми споделя някакви лични неща. Нещо, като защитна реакция ми е - не мога да си обясня защо.

Виж целия пост

Пристрастен

# 78 5 ноем. 2017, 21:29 ч.

Не, друго имах предвид.
Да ме накарат с една дума аз да говоря и да споделя.

Виж целия пост

K

# 79 5 ноем. 2017, 21:31 ч.

Цитат на: Сбъдваща мечти в нд, 05 ное 2017, 21:02

Толкова ли е трудно да попиташ приятели в криза " мога ли да помогна с нещо?" . Само толкова, без да разпитваш или досаждаш. Понякога само мисълта, че някой те подкрепя, е достатъчна помощ.

Не мисля че има хора, които да не кажат “ ако мога да помогна с нещо”. Това е дежурен израз и всеки го ползва.
Факт е че думите са безсилни пред страданието.

Виж целия пост

Lady Cassiopeia Duval

Пристрастен

# 80 5 ноем. 2017, 21:35 ч.

Цитат на: Excuse me в нд, 05 ное 2017, 21:29

Не, друго имах предвид.
Да ме накарат с една дума аз да говоря и да споделя.

Ясно

Peace

А ти би ли споделила нещо лично с хора, които бегло познаваш? Не става дума за хора в нета - там винаги е по-лесно. Примерно с някои нови съседи, с които до скоро само сте се поздравявали. Наистина ми е любопитно, тъй като, както вече писах, аз съм на другата страна и ще ми е интересно да чуя и мнение различно от моето Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

Пристрастен

# 81 5 ноем. 2017, 21:37 ч.

Със съседка едва ли..))
Но понякога най-голямата болка по-лесно я показвам пред почти непознати, от колкото пред близки.

Виж целия пост

Тарталета

Почетен член

# 82 5 ноем. 2017, 23:21 ч.

Цитат на: the Дорис в нд, 05 ное 2017, 20:31

И аз съм се замисляла дали всички изчезват в труден момент, защото не знаят как да реагират или защото не искат да се натоварват. Моите наблюдения са след тежко боледуване и смърт в семесйтвото.

След смърт в семейството две мои много близки приятелки ме извадиха от дупката. По- скоро не ми позволиха да пропадна там напълно. Бяха наистина до мен, почти денонощно не се отделяха от мен седмици наред.
Скоро преживяхме друга драма, минало- заминало. Но тогава тези приятели не бяха до мен, а и точно те не биха били способни да ни помогнат.
В момент, когато се нуждаеш буквално от здрави ръце и мъжка сила, се оказва, че такива няма наоколо. Нищо, живи и здрави! Помощта дойде най- неочаквано от хора, които нито са ни толкова близки, нито бяхме виждали скоро, с които дори не бяхме споделяли проблема директно.

Цитат на: kikamora в нд, 05 ное 2017, 21:31

Не мисля че има хора, които да не кажат “ ако мога да помогна с нещо”. Това е дежурен израз и всеки го ползва.
Факт е че думите са безсилни пред страданието.

Точно! Дежурни изрази всеки размята. Но когато трябва наистина да се действа, всички просто изчезват. Но пък това ти дава възможност да направиш преоценка на хората, с които си обграден.

Виж целия пост

Б

Ветеран

# 83 6 ноем. 2017, 08:46 ч.

Не всеки и винаги има капацитета да помага, както и да се радва. За второто беше обяснено по-рано много хубаво – ако някой едва свързва двата края няма изобщо да му вреш в очите парите си, че и да искаш да се радваш. Същото и за любовта, и много други неща.
Но и за помощта не е по-различно. Помага онзи, който може. Едни хора са ми помагали при болест и смърт, други при друго. Всеки носи на различни неща и всеки може да е в различна ситуация. Не мога да се сърдя на хората, че има свои проблеми и те също са им важни, и не ми тичат на всяко нещо. Случвало се е в някакви ситуации около мен да са по-малко близки приятели, но не отчитам, че близките ми са ме предали или са се изпарили, просто въпрос на ситуация. Приятелите наистина не са в ситуация родител-дете, а даже и родителя не винаги е 100% на линия за децата си.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 84 6 ноем. 2017, 08:59 ч.

Цитат на: kikamora в нд, 05 ное 2017, 21:31

Цитат на: Сбъдваща мечти в нд, 05 ное 2017, 21:02

Толкова ли е трудно да попиташ приятели в криза " мога ли да помогна с нещо?" . Само толкова, без да разпитваш или досаждаш. Понякога само мисълта, че някой те подкрепя, е достатъчна помощ.

Не мисля че има хора, които да не кажат “ ако мога да помогна с нещо”. Това е дежурен израз и всеки го ползва.
Факт е че думите са безсилни пред страданието.

Аз не използвам израза автоматично, а ако наистина искам да помогна. Приятелите ни също.

И съм получавала интересни отговори от приятели в труден за тях момент.
Като "сготви ни супа, моля", "иди на родителска среща вместо мен", "хайде да излезем само по женски" или "вземете децата ни за един уикенд, за да се разведрят малко". Понякога дори малък жест може да помогне много, но трябва да е точно това, от което приятелят ти има нужда.

Виж целия пост

Lady Cassiopeia Duval

Пристрастен

# 85 6 ноем. 2017, 09:55 ч.

Бях на 23 години и имах няколко пиятелки, но една от тях ми беше изключително близка. Тя имаше много бурна връзка по това време и постоянно бях ангажирана с нейните драми. Звъняла ми е буквално в 4 сутринта и аз съм излизала пред нас, за да слушам с часове за поредния им скандал, давала съм пари на заем, които не ми се връщаха, оставала съм да спя в тях, защото е в депресия и какво ли още не в продължение на 2 години. Един ден, обаче аз имах проблем с тогавашния ми приятел. Естествено първия човек на който се обадих беше тя. Имах нужда да поговоря с нея и да се успокоя. Когато й звъннах, обаче тя ми каза, че в момента няма възможност да излезе, за да се видим /18.00 ч./, защото майка й щяла да й се разсърди /тя беше на 22 г./ и щяла да ми звънне утре. Покри се и ми се обади чак след няколко дни. Аз съм краен човек и директно сложих край на това приятелство. И тогава разбрах, че приятелството всъщност не е това, което аз съм си представяла. Тази случка ми помогна много да осъзная, че колкото и да се раздавам за някой той никога няма да е благодарен и да ми отвърне със същото

Виж целия пост

K

# 86 6 ноем. 2017, 09:56 ч.

Аз пък не очаквам приятелите ми да ме разведряват в продължение на две седмици! В крайна сметка и те са хора с техните проблеми и страдания! Минала съм през смърт на близък човек и не съм очаквала нищо от приятелите ми. Едни съболезнования са повече от достатъчни. Достатъчно ми беше, че знаеха през какво минавам и нищо повече.

Виж целия пост

R

# 87 6 ноем. 2017, 10:07 ч.

А аз пък не искам приятели наоколо, когато скърбя, искам просто да ме оставят на мира, да не ме питат нищо и да не ми предлагат нищо, даже да не говорят. Не желая да се навират със съчувствието си в живота ми, точно когато е най-черен, защото дори човек с много малко ум би трябвало да се сети, че в такава ситуация не може нищо да направи и няма как да помогне, може само да пречи.
Ако ли пък аз съм в болница, очаквам да ми осигурят спокойствие, да не се мъкнат с торби с банани, минерални води и скапано картофено пюре в часовете за свиждане, достатъчно е просто да изчакат да се възстановя и аз да ги потърся. Натрапването на грижа в такива моменти ме смущава и даже ме вбесява, защото не е работа на приятели да ме виждат по нощница със стърчащи от корема тръбички, защото имам и аз някакво достойнство все пак. Моя близка я изгоних, когато ми цъфна с черните си дрехи в болничната стая да ме видела.
А за споделянето на радостта с приятели има две гледни точки - едното сте го казали - нужна е тактичност и съобразителност, но има и едни хора, около които все на пръсти трябва да се стъпва, защото тях ги обижда абсолютно всичко. Например ако ме среещне и попита "къде си тръгнала", а аз кажа, че отивам да взема сина си от училище, тя настръхва, защото си няма семейство и мисли, че отивам да си взема детето от училище, само за да ѝ напомня какво няма тя. Е, не мога с такива да общувам - тях все нещо ги засяга.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 88 6 ноем. 2017, 10:14 ч.

Това ме подсети как навремето една позната се беше почувствала засегната от мой постинг във ФБ, който нямаше нищо, ама нищичко общо с нея, а тя решила, че й намеквам, че е лоша майка Rolling Eyes

Rolling Eyes

А публикацията дори нямаше връзка с темата майчинство. Но пак добре, че реши да ме попита и да сподели, де. Защото имаше и вариант да таи обида, докато накрая балонът не спука.

Виж целия пост

B

# 89 6 ноем. 2017, 10:32 ч.

Хората сме различни. Има такива, които разбират приятелството като ежедневни контакти и непрекъснато споделяне кой какво ял, какво пил, къде ходил, какво правил... Включително най-съкровени и интимни подробности от семейния сексуален живот, например. Аз такива отношения съм поддържала като много млада, от куртоазия, и за да не обидя и нараня "приятелките" си... Вече не бих, за нищо на света. Но ми е ясно, че има много хора, които разбират приятелството точно по този начин - ми добре, просто не са "моите" хора.

Възторженото желание за общуване, сприятеляване и прекалена близост само защото децата ни например са в един клас, или живеем в един вход, или работим в съседни стаи, го намирам за някаква тенденция в следствие на изкуствено насаждания позитивизъм - че трябва непрекъснато да си с приятели, да си в екшън, да се събираш, да консумираш заедно нещо си. Не, благодаря. Общуването е химия, няма норматив. Клишетата са за рекламите за бира и кори за баница.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Как създавате нови приятелства?

6 616
68

Лични и семейни отношения

Търся приятелки в София

39 985
74

Родители в София

Слънцезащита 2020 - V

58 036
737

Козметика и мода

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.